"Карнавал на животните": неочаквано забавна музикална история
Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за композиторите и за инструментите, на които е посветена поредната среща на децата с музиката.
Без претенции за изчерпателност, текстовете по забавен начин въвеждат хлапетата и родителите им в света на музиката и ги подготвят за това, което предстои да видят и чуят. Днес Венета Нейнска (музикант и артистичен директор на "Модо България", организатор на проекта) разказва за една от най-красивите музикални творби на всички времена - сюитата "Карнавал на животните" на Камий Сен-Санс, която ще звучи на последния за тази година концерт от проекта на 29 декември.
Дори най-гениалните артисти не са по-велики от съдбата.
Може би най-известната творба на Камий Сен-Санс започва съществуването си като шега и подарък от композитора за неговите приятели.
Тъй като държи да има име на сериозен творец, Сен-Санс забранява изпълненията на забавния "Карнавал на животните" през живота си, с изключение на две представяния пред ограничен кръг познати. Броени месеци след смъртта му обаче сюитата има официална премиера и бързо се превръща е едно от най-известните класически произведения на всички времена.
Четиринайсетте части на "Голямата зоологическа фантазия" представят различни животински образи, изпълнени на пиано, цигулка, виола, виолончело, контрабас, флейта, кларинет, глокеншпил и ксилофон.
Въведението подготвя "Царският марш на лъва" – началото е с участието на целия оркестър, а лъвският рев може безпогрешно да се разпознае ту в двете пиана, ту в другите инструменти.
Следва втората част - тя е първата от четири, посветени на пернати животни. В "Кокошки и петли" е представен типичен ден от живота в кокошарника – спокойното кудкудякане се превръща в кокоши скандал.
С музиката си, Сен-Санс пародира великият си съотечественик Жан-Филип Рамо и неговата пиеса за клавесин "Кокошката" ("Le Poule"):
Това е първата от много шеги, които композиторът си прави с редица негови колеги в рамките на "Карнавал на животните".
"Дивите и бързи животни" са двамата пианисти, които се преследват във вихрен устрем, без участието на оркестъра.
По-нататък "Костенурките" танцуват известния "Канкан" на Офенбах, но по костенурски – толкова бавно, че мелодията е почти неразпознаваема:
Най-големите инструменти на сцената участват в "Слонът". Клавирният акомпанимент помага на контрабаса да се покаже като истински слон – тежък, огромен и тромав.
"Кенгурута" се нарича шестата част, написана само за две пиана. Докато оркестърът почива, от музиката разбираме много за скритата нежна душевност на едно кенгуру - плахо, любопитно, галантно и най-вече елегантно.
В "Аквариума" водата се плиска от двете пиана, а вътре плуват чудати водни обитатели – рибки с нечуван цвят и форма обикалят водното пространство и общуват безмълвно.
Ревът на "Персонажите с дълги уши" е изсвирен от струнните инструменти. Музикалната му трансформация е толкова успешна, че бързо става ясно кои всъщност са тези персонажи:
"Кукувица в гъстата гора" е деветата част. Тук спокойствието на гората се чува в бавните акорди на пианата, а кларинетът се превръща в една истинска кукувица.
Песента на птичките от "Птичарника" е изсвирена на флейта. Виртуозното соло е едно от най-трудните за флейтистите сред оркестровите произведения.
Идват най-неочакваните животни в карнавала, а именно "Пианистите". Самият Сен-Санс е бил изключителен пианист, но очевидно е смятал, че упражняването на гами оприличава клавирните майстори най-вече на видни представители от фауната:
Тракането на костите на "Вкаменелостите" се чува най-добре на ксилофона.
Тук композиторът проявява изключителното си чувство за хумор и пародира няколко произведения: на първо време собствения си "Танц на смъртта", а след това мелодията от Моцартовите вариации "'Ah, vous dirais-je maman', по-известна като песничката "Twinkle, twinkle, little star":
Росини също се явява като "вкаменелост" с част от неговата опера "Севилският бръснар" - арията "Una voce poco fa".
Следва известната част "Лебедът", поверена на грациозното виолончело. Това е единствения откъс от произведението, чието изпълнение Сен-Санс разрешава по време на живота си.
"Финалът" е грандиозен завършек на животинския карнавал. Чуват се мотиви от предходните части, но най-вече позитивната и вдъхновяваща атмосфера, съпътсваща празника.
Проблемите с произношението на името на композитора (Camille Saint- Saëns), заедно с вече утвърдените съпътстващи произведението стихове от американския поет Огдън Наш, чуйте в един съкратен и разбъркан, но пък много забавен вариант: