"Детска стая", от чиито страници звучи музика на Мусоргски
Представете си приказна детска стая, в която светът на малките звучи под формата на красива класическа музика. А сега си представете, че разлиствате тази стая.
На помощ на тази малко необикновена фатназия и на въображението идва книжката "Детска стая", която е част от набиращата все повече популярност поредица "Музика в книга" на фондацията на известната българска оперна певица Ина Кънчева "Културни перспективи".
Нейната идея много наподобява тази на книгата "Приказка за вълшебната флейта", вдъхновена от творбата на Волфганг Амадеус Моцарт с авторски текст на Юлия Спиридонова - Юлка и придружена от красивите илюстрации на художника Пенко Гелев.
Този път композиторът е гениалния руснак Модест Мусоргски, звучащ от диск, който върви в комплект с изданието. За допълнението към приятното усещане от четивото и музиката служат и лимитирана серия играчки с героите от книжката. Парите от тяхната продажба отиват за целите на фондацията "Искам бебе".
В "Детска стая" си правят среща една приказна история, преведена от руски език от Иван Тотоманов, пианистът Марио Ангелов и илюстрациите на известния художник Юлиян Табаков. Гласът, който ви унася в приключенията на фона на музиката на Мусоргски, е на диктора Михаил Заимов, а цялостното оформление на дизайна на това издание е на Свобода Цекова.
А как Мусоргски влиза в тази "Детска стая"? Историята започва още през пролетта на 1868 г., когато известният руски композитор, вдъхновен от общуването си с децата на своя близък приятел - музикалния критик Владимир Василиевич Стасов, започва работа върху нов проект. В него той се фокусира върху необятния и невидим на пръв поглед вътрешен свят на малките деца, които възприемат света на възрастните и заобикалящата ги среда по свой неповторим начин.
| След като завършва първата песен от цикъла "Детска стая", "С бавачката" ("С няней"), Мусоргски я посвещава на великия учител по "музикална истина" Александър Сергеевич Даргомижски. Няколко години по-късно Мусоргски добавя към цикъла още четири песни - "Марш в ъгъла" ("В углу"), "Бръмбарът" ("Жук"), "С куклата" ("С куклой") и "Молитва преди сън" ("На сон грядущий"). Последните две пиеси - "Котаракът Матрос" ("Кот Матрос") и "Дий, дий, конче" ("На палочке"), Модест Мусоргски създава чак през 1872 година. Съчинява и още две – "Сън на дете" ("Сон ребенка") и "Кавга на две деца" ("Ссора двух детей"). Тях авторът изпълнява пред приятелите си, но не ги записва и те не са включени във финалния вариант на цикъла. Първото издание на цикъла, богато илюстрован от известния художник Иля Репин, се появява в далечната 1873 г.. Горд от резултата, издателят Бесел изпраща копие и на Ференц Лист заедно с други съчинения от млади руски композитори. Шест от седемте пиеси в цикъла имат посвещения. "Марш в ъгъла" е посветена на Виктор Александрович Гартман, приятел на композитора, художник и архитект. Неговата посмъртна изложба вдъхновява Мусоргски за създаването на една от най-добрите му творби – цикъла "Картини от една изложба". "Бръмбарът" е подарък за Владимир Василиевич Стасов – идеен вдъхновител и кръстник на композиторския кръг "Могъщата петорка". В началото на пиесата "С куклата" композиторът пише: "Посвещава се на Танюшка и Гога Мусоргски" (негови племенници, деца на по-големия му брат Филарет). "Молитва преди сън" е посветена на Саша Кюи, а последната пиеса "Дий, дий, конче" – на Дмитрий Василиевич, брат на Стасов, и на неговата съпруга. Единствено "Котаракът Матрос" остава без посвещение. |