Функцията на кризисните центрове за деца у нас е изцяло подменена заради несъвършената регламентация. Вместо места, където да бъдат настанявани деца, станали жертва на насилие или на трафик на хора, каквато е изначалната идея на тези заведения, те са се превърнали в тип затвор и чакалня за преразпределение към друга институция за деца с девиантно поведение и в конфликт със закона. Така под един покрив се оказват деца с нужда от психо-социална помощ и закрила и такива, които проявяват агресия, имат сериозни здравословни проблеми, наркозависимости и престъпни наклонности.

Това показва доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК), който беше публикуван вчера. Проучването, осъществено със съдействието на Институт "Отворено общество" Будапеща, се прави за втори път. Сравнението между сегашната картина на кризисните центрове в България и тази през 2011, когато е направено първото изследване, сочи, че прогресът по разрешаване на проблемите за този период е минимален.

Към края на 2013 г. в България функционират 14 кризисни центъра за деца, пострадали от насилие или жертви на трафик с общ капацитет 145 места. По данни на Агенцията за социално подпомагане през миналата година са били издадени 115 заповеди за настаняване в тях. За сравнение, през 2011 техният брой е бил 266. Въпреки че има намаление по този показател обаче, центровете са 11% по-запълнени спрямо тогава. Освен деца, често там се настаняват и майки с деца.

Един от основните проблеми, отбелязан в доклада, е липсата на ясна регулация за това какви услуги и грижи трябва да се осигуряват в тези центрове. Те попадат в общата дефиниция за социални услуги от резидентен тип и с това се превръщат от място за специализирана помощ в такова за "задоволяване на ежедневни потребности".  Освен това твърде често вместо да помогнат на децата да преодолеят проблемите си и да се върнат у дома, оттам те са изпращани в домове или интернати.

Наблюденията на служителите в кризисния център "Вяра, Надежда, Любов" в София, който е най-големият подобен дом, са, че около 80% от постъпващите в центъра деца са от семейна среда, а след края на престоя си там много малка част от тях се реинтегрират в семейството си. Вместо това са препращани към домове за деца лишени от родителски грижи и са институционализирани дългосрочно. Най-малък е делът на върнатите в семейството си деца в центровете в София и Драгоман – средно около 35%. Центровете в Монтана, Силистра и Алфатар обаче постигат по-добри показатели като връщат у дома между 80 и 90% от децата.

Друг съществен проблем е неравномерното разпределение на тези заведения на територията на страната и безразборното настаняване на деца, което често не е съобразено с местожителството им и това прави реинтегрирането в семейството им по-трудно.

Най-същественият проблем с кризисните центрове обаче остава разминаването в профила им. "В тях освен деца, жертви на трафик и насилие, започнаха да се настаняват и деца, извършители на джебчийски кражби, проституиращи и бягащи от домовете си деца, а напоследък и все по често маргинализирани деца със специфични социални потребности", пише в доклада на БХК. Това, заедно с тромавите процедури по настаняване и дългите престои на децата в тези центрове, са доказателства "че в настоящия си вид тази социална услуга продължава да допуска сериозни разминавания с международните стандарти по правата на детето" и голяма част от настаняванията там са "на

границата на произвола".

Българският хелзинкски комитет отправя някалко препоръки, които биха могли да подобрят ситуацията. На първо място според организацията е задължителното детайлно проучване на състоянието на децата и семейната им среда, преди да бъдат настанени в център. "За целта е необходимо в Дирекция "Социално подпомагане" да работят достатъчно на брой, квалифицирани и добре платени социални работници". Необходимо е също да се прекрати практиката всякакви деца в риск да се поставят под един покрив, както и да им се осигури адекватна и реална психо-социална помощ. Освен всичко друго настаняването в кризисните центрове трябва да се използва само като крайна мярка и престоят на децата в него да е максимално кратък.