Мюзикълът, или музиката на нощта

Чудесна идея , поздравления!
Това което обикнеш в детството, цял живот може да ти носи успокоение и вдъхновение!

• 0 8
• Докладване

До коментар [#1] от "Да бе да":
[quote#1:"Да бе да"]Това което обикнеш в детството, цял живот може да ти носи успокоение и вдъхновение![/quote]
И да те предпазва от залитане по чалга и кич.

• 0 6
• Докладване

мюзикъла е изключително приятно синтетично изкуство -
супер забавление!

• 0 4
• Докладване

До коментар [#2] от "Lady Zeppelin":

Самият Гершуин свири за своите почитатели - "Рапсодия в синьо".

http://www.youtube.com/watch?v=1U40xBSz6Dc

• 0 4
• Докладване

Rhapsody in Blue всъшност е рапсодия в стил блус - синьо и тъга е едно и също, но Гершуин е искал да бъде в стил блус - тъгата на негрите, но търговците и потребителите са наложили синьото...и така е останало

• 0 3
• Докладване

Не понасям мюзкъли!

Те са спасението за хора, които не могат да пеят на нивото на оперни певци и не могат да танцуват на нивото на балетни артисти. А, и не могат да играят като истински актьори. Съответно са предназначени за публика, която се самозалъгва, че гледа 'голямо' изкуство, защото не понася нито голямата музика, нито балета, нито театъра.

• 0 2
• Докладване

Не понасям мюзикъли, а не 'мюзкъли' - получило се е почти като мюзли, което обожавм.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#4] от "Dragoslava":
Благодаря за поздрава.
Скоро слушах "Моята прекрасна Лейди".

http://m.youtube.com/watch?v=7Ezy50aY6Bg

• 0 2
• Докладване

[quote#8:"Lady Zeppelin"]Скоро слушах "Моята прекрасна Лейди".
[/quote]

"Моята прекрасна Лейди", ще слушам аз. Ти трябва да слушаш "Моят прекрасен пич" - тоя, който ти е на сърце.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#6] от "princess_x":
Имаш право да не понасяш мюзикъл.
Аз пък обичам без да се самозалъгвам, , че е голямо изкуство. Но, със сигурност, е изкуство.
Редовно ходя на театър, по-рядко и на опера.
В заключение, не мисля, че мюзикъл и опера трябва да се противопоставят.

• 0 2
• Докладване

http://www.youtube.com/watch?v=F6J2hSOq31k

Върти ни живота под жаркото слънце
и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти
крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне
панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.

Борис Христов

• 0 10
• Докладване

До коментар [#8] от "Lady Zeppelin":

Благодаря ти и аз. Приятен уикенд!

http://www.youtube.com/watch?v=K6DI6ysDemk

• 0 2
• Докладване

До коментар [#11] от "cor.ne.edito":

1000++++++++++++++++++++Евала братчед!

• 0 5
• Докладване

До коментар [#11] от "cor.ne.edito":

Прекрасно e.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#13] от "Тони Шнайдера":

Благо - даря, братчед! Ама в случая не аз заслужавам похвалата, а авторът на думичките. Борис Христов. Изключителен, наш, роден. ама не социалистически , а човешки, ЧОВЕШКИ поет. И тъй като вече в България е събота, Лазаровден, обнародвам още едно негово стихотворение отпреди много години. Бъди жив и здрав и подбирай хората около себе си. Поздрав!

СЪБОТА

Пак лети неуморната събота
с кречетало в ръка - ще събори стените.
И виенската люлка на въздуха
размотава звънливия смях на жените.

Пак прогизва от вино следобеда.
Даже старците влизат в дълбокото
и от свойте угаснали кораби
махат веслата, гледат с биноклите.

Само ти ли, поете, в зелената шума
на стиха като бръмбар се ровиш
и се блъскаш, и плачеш над думи,
и достигнал стената, се връщаш отново...

Остави пеперудата, нека играе -
карфицата тя сама ще намери...
И да тръгнем - отвънка трамваят
навива своята стара латерна.

Да се хвърлим в нощта, в тая мелница,
от звездите въртяна - нека ни смеле, -
като знаем колко малко живеем
и колко дълго ще бъдем умрели.

• 0 4
• Докладване