Всички училища у нас са свързани с интернет и въпреки това голяма част от 15-годишните ученици не се справиха със задачата в онлайн среда да си купят билет за метро от автомат според международното изследване PISA. Не успяха и в намирането на най-близко разстояние от точка А до точка Б с всички нужни данни.

Просветният министър Анелия Клисарова нахвърли идеята деца от страната да посещават София, за да видят как се купува билет за подземната железница, кино или театър. Според експерти обаче проблемът се крие в липсата на методика за преподаване чрез интернет, която да ориентира децата в непозната среда, включително и онлайн.

Според справка на Министерството на образованието за "Дневник" в момента средно единадесет и половина ученици разполагат с един компютър. Амбицията на ведомството е до края на 2014 г. съотношението да стане 10:1. В момента всички  училища на бюджетна издръжка - около 2500, са свързани с високоскоростен интернет, чиято бързина варира в зависимост от възможностите на населеното място.

Безжичен интернет достъп (тип WiFi) имат около 800 учебни заведения, но "с адекватно покритие и обезпечаване на учебния процес са не повече от 400". През тази година от просветното министерство възнамеряват да покритият поне още нови 20% от училищата, или общо 40 и 50% да бъдат обхванати.

Според програмния директор на Центъра за образователни инициативи и учител по история Емил Джасим в съвременния свят интернет е световният информационен океан, в който са съсредоточени всички източници на информация, като все по-често и книгите се дигитализират и "ъплоудват". По думите му трябва да се има предвид, че не във всички училища скоростта на интернет е достатъчно добра, а на много места из страната и компютрите са много остарели. "Комбинацията от бавна интернет връзка с остаряла техника прави на практика интернет неизползваем в много училища из страната", смята Джасим.

Той посочва, че онлайн връзката не е и не бива да е самоцелна. "Защото без методика на използването на интернет в образованието и без електронни платформи за обучение, които са базирани в интернет, и които дават индивидуализирана информация за работата на всеки ученик, цялото упражнение става напълно безсмислено, а може дори да бъде опасно", аргументира се учителят.

Цветелин Биков от програма "Заедно в час" смята, че интернет дава свобода на учителите да прилагат новите технологии на практика в техните класни стаи. "Със сигурност новите технологии не могат да заменят добрия и ефективен преподавател, но му дават широко поле за действие по отношение на мотивация на учениците и задържане на тяхното внимание", казва още той и добавя, че не на последно място дигиталните умения се открояват като изключително необходими в XXI век - като средство за търсене на информация, за ориентиране в глобалния свят, като част от домашните на учениците.

Петър Данин от "Заедно в час", който е преподавател в 153 СОУ в София, смята, че интернет е пространство, с което всеки един ученик е свързан по някакъв начин, а при повечето ученици е и начин на живот. "По мои наблюдения вниманието на децата се грабва по много лесен начин, използвайки проектор или интерактивна дъска", дава пример той и добавя, че днешното поколение работи в интернет, чете книги през Kindle, а срещите му се реализират чрез Facebook. Според него е важен и въпросът как се използва в момента интернетът в училища и дали се използва от учениците и учителите масово, или е в полза само на администрацията.

Емил Джасим смята, че в интернет е пълно както с много полезна информация, така и с много грешки, и тази двойственост на уеб средата е обусловена от нейната свободна природа. "Следователно е много важно учителят да знае как да насочи ученика, така че той да пие бистра вода от този информационен извор, а не отрова." Той посочва, че остарялата методика на преподаване също има своето влияние.

По думите му до момента министър Клисарова предлага палиативни мерки, които не решават проблема, не лекуват заболяването, а атакуват само повърхностната симптоматика. Например екскурзии до софийското метро.

Според Цветелин Биков последното изследване на PISA е показало, че почти половината от българските ученици в 9 клас са функционално неграмотни, т.е. не могат да прилагат на практика наученото в час и не могат да се ориентират в непозната среда. "Често чуваме как в днешно време всички сме залети с информация и трудно може да отсеем полезната за нас", смята той и добавя, че това е ситуацията в много малки населени места, където учениците нямат представа за възможностите, които съществуват около тях.

Емил Джасим работи с платформата http://u4ili6teto.bg. Някои учители от "Заедно в час" използват видеоклипове от сайта ucha.se или от TED. От програмата уточняват, че Ивайло Ненков, който е един от първите учители по програмата, е управител на "Нимеро" ООД – българска компания, поставила си за цел да вдъхнови всеки ученик в България да участва активно в учебните часове. В момента основен фокус на фирмата е образователният софтуерен продукт "Енвижън", при който учителят разработва интерактивни уроци и ги прожектира в класната стая през компютър, на който учениците работят с много мишки.

Един от най-прогресивните социални предприемачи в САЩ, номиниран от "Форбс" за млад лидер под 30 години, Ник Борг също е бил учител в партньорската на "Заедно в час" организация в САЩ Teach For America. Той е разработил популярната в САЩ платформата Edmodo, в която учители и ученици могат да си комуникират онлайн.