– Още в училище винаги съм усещала, че професията ми ще е свързана с това да помагам на хората. Първо кандидатствах медицина, но балът не ми стигна и за да не губя една година, записах да уча химия в Софийски университет. Бързо разбрах, че не е това, което искам. Отново кандидатствах, този път за акушерка и завърших през 1997.

- За да бъде полезна на майките, акушерката трябва да бъде толерантна и много търпелива. Но преди всичко и двете страни – акушерката и майката – трябва да осъзнаят, че е необходимо да са един екип. Акушерката трябва да се съобразява с желанията на жената, да се запознае с нейния план на раждане и винаги да дава информация защо е необходима дадена манипулация и да иска съгласието на пациента.

- Същата каквато е и днес. Акушерките бяха и все още са ощетени и им се отнемат все повече права – водене на женска консултация, асистиране на нормално раждане, послеродовия патронаж. Това са все акушерски дейности, които лекарите си присвояват. Основната дейност на акушерката е сведена до това да асистира на лекаря.

Освен това реалността в болниците е трагична. За да ти обърнат повече внимание, трябва да платиш за екип. За да присъства партньор на раждането до жената, трябва да платиш. За да не те отделят от бебето, трябва да платиш за ВИП стая. Това просто не е нормално и го няма в никоя западноевропейска страна.

- Образованието в България ни подготвя много добре теоретично, но практически съвсем не е достатъчно и не ни подготвя за самостоятелна практика. Когато започнах работа в Англия, най-трудно ми беше да свикна с това, че не съм асистент на лекаря и не трябва да чакам той да назначава манипулациите и аз да ги извърша. Аз сама, със съгласието на жената, за която се грижа, трябва да реша кога, как и защо да процедирам. Става въпрос за нормално протичащо раждане.

Освен това, когато започнеш работа, има редица курсове, осигурени от болницата, които трябва да преминеш задължителнi и опреснителни такива, които също са задължителни всяка година. Има доста компетенции, които трябва да покриеш, за да започнеш да работиш абсолютно самостоятелно, например шиене на разкъсване на перинеума, асистиране при епидурална/спинална анестезия, поставяне на абокат, реанимация на новородено и други.

- Има огромна разлика в това как практикувам сега. Изключително важно за всяка една акушерка в Англия е раждането на бебето да е положително изживяване за жената, за която се грижи. Затова майката и бебето се поставят в центъра на грижите, а не системата.

Мен като акушерка не ме интересуват клиничните пътеки, по които да се грижа за жената и дали тя е здравноосигурена или не. Други са институциите , които се занимават с това. Аз като акушерка, положила Хипократова клетва, съм задължена да подкрепя и положа необходимите грижи за раждащата жена и нейното бебе, да се съобразя с нейните желания, с нейния план и нейната визия за това как да протече раждането на нейното дете. Акушерката трябва да работи в интерес на майката и бебето, а не в интерес на болницата и системата.

- Работя в едно от най-натоварените родилни отделения в Англия. То е второто по големина в Лондон и миналата година в една анкета е обявено за най-доброто родилно отделение в  града. Така че неслучайно много жени идват да раждат при нас и досега не ми се е случвало да имаме спокойно дежурство. Работният ден или нощ е 12 часа и минава неусетно. Обикновено в родилна зала се грижа за една жена от момента на приемането и раждането на бебето до превеждането им в следродилното отделение.

- Всяко едно раждане само по себе си е уникално. Стремя се да създам максимално спокойна обстановка. Едно от първите неща е да се запозная с плана на раждане на двойката. Винаги имам предвид желанията на жената и нейния партньор. Освен това подробно обяснявам всяка манипулация и искам нейното съгласие.

- Когато започнеш работа задължително трябва да преминеш курс за всички спешни ситуации и как да реагираш при усложнения в хода на раждането. Винаги можеш да разчиташ на подкрепата и помощта на колегите, когато има нужда. Работата в екип е изключително важна.

Също така всяка стая е снабдена с бутони за спешно повикване и при усложнение за няколко секунди идват колеги при теб, за да окажат необходимата помощ. Задължително уведомявам жената и патрньора й за причината да потърся помощта на колеги и всичко това се документира с най-малката подробност.

- Според мен преди всичко е необходимо да се повиши авторитета на акушерките в България. Те в момента са поставени в едно неравностойно положение спрямо всички останали медицински работници. Добре ще е също жените да осъзнаят, че именно акушерките, а не лекарите са тези, които ще им окажат необходимата професионална и емоционална подкрепа при нормално протичане на бременността и раждането. По този начин ще се промени погрешно организираната система и ще се утвърди акушерската грижа.

Изключително важно е да се дава повече информация на обществото за добрите европейски и световни практики, за правото на избор и за това как пациентите да защитават правата си.