Фестивалът започна ударно в четвъртък с лекцията на лорд Уинстън, посветена на развитието в изследването на човешката генетика и възможностите на съвременната наука, но също и на спекулациите, радикалните настроения и злоупотребите, които предизвиква идеята за манипулирането на гените. Той предупреди, че ако се завърнат евгениката като философия (идеята за подобряване на човечеството чрез различни форми на вмешателство и "прочистване" на "некачествените" гени), това ще е твърде опасно, защото медицината вече разполага с много от инструментите за подобно вмешателство. Въпреки това, ще мине много време преди наистина да овладеем пренареждането на ДНК и тогава ("да се надяваме") ще стои въпросът "Трябва ли?", допълни той за "Дневник".

В петък четирите шатри на фестивала бяха изпълнени от ученици и подвикващи учители. В две от шатрите се провеждаха лекциите, но останалите бяха пълни с щандове за интересни машини, 3D принтер, роботи, странни светлинни източници, пъзели и логически игри, които разпиляваха групите. Любов Костова, директор на Британски съвет в България, който организира фестивала за четвърта година, обясни за "Дневник" на фона на развълнуваните детски гласове, че за пръв път тази година организаторите са осъзнали грешката си от предишните години и сега са решили да търсят съдействието директно на училища. Били посрещнати с голями ентусиазъм и това помогнало да привлекат значително повече посетители, включително и от други градове на страната. 

През деня най-много публика (и възгласи) събраха студентите по химия от Софийския университет, които бяха въоръжени с различни избухливи вещества и течен азот и правиха демонстрации през целия ден. Първоначално гърмежите от експериментите им стряскаха целия парк и на няколко пъти секнаха лекторите, които успоредно изнасяха презентации, но следобяд, шумът вече впечатляваше само новодошлите. 

Междувременно от сцените на шатра "Лаборатория" и шатра "Арена" малки и големи научиха защо има екокриза на остров Гуам, как се определя вероятния цвят на новороден дракон, ако родителите му са от различни породи (т.е. как работят гените, включително и при хората), колко далече сме от създаването на съвършения робот Сони на Айзък Азимов, защо някои учени вярват, че животът на Земята е дошъл от Марс и защо не е вярно, че използваме пет сетива, а много повече. Най-активни децата бяха в лекцията "Изпитай професора", в която всъщност те имаха микрофона да задават въпросите си за живота, вселената и всичко останало, а "на изпит" бяха ядреният физик Леандър Литов, вирусологът Любомира Николаева-Гломб и астрономът Валери Голев.      

В петък беше избран и българският победител в международния конкурс за млади учени FameLab. Кандидатите имаха по три минути да представят идеите си или труда си пред публиката и четиричленното жури. Най-завладяващ беше студентът по медицина от МУ - София Алексей Митев, който с много чувство за хумор разказа какви реакции възникват в тялото на Бай Ганьо заради прекалената консумация на люти чушки. Студентът спечели едновременно и наградата на публиката, и първото място от журито. "Чувстовото за хумор е изключително важно, ученият не бива да се взема твърде на сериозно и това е единственото, което го спасява в тази тежка професия", коментира ядреният физик Леандър Литов след представянето на младежа. 

В събота взривовете на "Корпуса за бързо гърмене" продължиха с нова сила. Денят започна с математическо магическо шоу и забавни физични експерименти и продължи с демонстрация на 3D принтиране, упражнения за разгадаване на формата на пчелните кошери, интересни факти от молекулярната физика, и презентация от подземния свят или как някои организми оцеляват под земята.

Трима млади учени от предишни издания на FameLab пък разказаха за анти-Нобеловите награди и за някои от най-запомнящите се отличени. В една година например "малинката за наука" в категория литература била дадена на 950 човека едновременно - всичките съавтори на труд, който бил дълъг около 10 страници. Друг притежател е ученият, който установил, че кравите, които имат имена дават повече мляко, а неотдавна са спечелили и двойка учени, които доказали, че електричеството НЕ може да спаси човек при ухапване от отровна змия. 

Гвоздеят на вечерта беше лекцията на Франк Бърнет "Запознай се с мозъка си", за която и хора с билети не успяха да се доредят до местата си и останаха с десетки други отвън пред разтворените врати на препълнената зала с надежда да чуят и видят поне малко.

В центъра на залата имаше три дълги маси с по няколко стола, които бяха запълнени от късметлии от публиката, избрани на случаен принцип. На масите имаше... мозъци - направени от желе, но като истински. Задачата на избраниците беше да участват активно в презентацията и да изгребват частите от мозъка, за които говори Бърнет или пък да демонстрират как мозъкът ни се обърква при някои неестествени предизвикателства за координация. Професорът демонстрира как е правилно да се бели банан (не откъм дръжката), какви новости има в изследването и експлоатирането на хормона на привързаността окситоцин, накара всички да опипат тила си за подутина, която според поверието е характерна за децата на истинската любов и още много други.  

След финала запазената част от мозъците от желе бяха дегустирани и от останалата част от публиката, а феновете, които искаха да се снимат или да зададат въпрос на професора по комуникация на науката го задържаха още цял час.

Фестивалът приключи в неделя с нова поредица от презентации на разнообразни теми - от молекулна гастрономия, през разширяващата се Вселена и науката на възникването, до нанотехнологиите и софтуерът на бъдещето. В официалното закриване с връзка по интернет от цял свят взеха участие носители на наградата за постижения в информационните и комуникационните технологии "Джон Атанасов".