Статията е писана по повод деня на българската просвета, култура и славянската писменост. Личното ми честване се състои в кратък размисъл как едно дете се образова днес. Въпреки липсата на житейски опит или професионална квалификация си позволявам все пак да го споделя, защото дебатът трябва да се състои. Редно е да се състои, защото засяга всеки. 

В началното и средното образование едно дете се учи на ценности. Да, факт е, че на първо място възпитанието идва от семейството. Но на второ място идва от училището и това е реалността. Нещо повече, в училище детето се учи на социалните норми. Учи се на това какво е това да живееш в българската общност, какво е това да си българин. Дори понякога какво е това да си българин. 

Надали бих шокирал някого, ако заявя, че съществува криза на идентификацията на индивида българин с държавата България. Популярното мнение иска да се върне казармата по този повод, като по този начин сме щели да се научим и на дисциплина. Само че армията учи само на физическа дисциплина, при това твърде късно – след като са навършени 18 години. 

Докато училището може да учи на много повече – то може да учи не само на физически труд, а и на умствен труд, както и може да предаде ценности на даден индивид. Ценности като стойността на живота, свободата на словото, уважение на труда. При това още докато детето е малко, докато може да се научи на отговорност.  Училището може да направи много по-добре и много по-ефикасно това, което иначе армията би постигнала. 

Ето защо дори аз, въпреки че съм неквалифициран и неопитен, си позволявам да говоря по въпроса.

Образованието за едно дете се проявява по три начина:

Присъствието е с ниска степен, а домашните занимания често са свършени половинчато. Контролът върху тези два фактора е от значителна трудност. Ето защо елементът на изпита придобива още по-голяма важност. В този случай, това е матурата: тя е единственото общо нещо между всички ученици на Република България. 

Нещо повече, тя е и мерило на дипломата за средното образование. Тя придава до известна степен нейната стойност. Не просто оценката на матурата, а най-вече придобиването на самата диплома. Тази година един зрелостник преминава успешно матурата си, ако е изкарал над 23 точки. От сто. 

Това е недопустимо. Такова изискване позволява не само на почти всеки зрелостник, стъпил в училище, да вземе дипломата, но дори и на зрелостници, които никога не са обръщали внимание в часове или просто не са присъствали на тях, но просто имат повече късмет. Тридесет точки могат да се получат от затворени тестови въпроси. 

Недопустими са и извиненията на г-жа министъра на образованието и науката. Тя твърди, че резултатите са основани на миналогодишния успех и затова изискването е толкова ниско. Подобен подход е не просто грешен, той е вреден и противопоказен.

Изискванията за матурата трябва да определят нивото на учениците. 

В момента се подстрекава неуспехът. Колкото по-нисък успех на един випуск, толкова по-ниски изисквания за следващите. А трябва да е обратното: колкото е по-нисък успехът на един випуск, толкова повече те трябва да бъдат накарани да четат. За да четат, трябва да бъдат задължени да полагат усилия. Тоест, трябва да се качат изискванията. И ако не успява ученикът, трябва да бъде каран да чете още и да повтаря, а не да бъдат снишавани стандартите. 

Повтарянето не е морален неуспех. Двойката не е провал. Двойката е просто резултат, който показва, че в даден момент, даден ученик не е имал нужните познания. Може да е следващият Айнщайн, ако не е показал знанията си, ще има двойка. И ще повтаря, докато не покаже знания. 

Неуспели ученици трябва да има. Присъствието в час не може да бъде смятано за достатъчно. В момента съществува болестта на изказа "те са само деца".Тези деца един ден ще станат възрастни. И ще работят, и ще имат отговорности. Провалът не е фикция, не е нещо далечно, което се случва на българските футболни отбори, когато отидат на международни мачове. Провалът е реалност. И за да се избегне, трябва да се полагат усилия. 

Това са лица, които са над 18 години. От правна гледна точка, те са възрастни. Защо тогава не ги задължим да си носят последствията? Ако не са чели, няма да завършат и толкова. И няма нищо лошо в това да се провалят. Дете, което повтаря 12 клас, не е провал. Просто трябва да положи още усилия или да води живот без средно и следователно - без висше образование, и да си носи последствията. Това не го прави лош човек. 

Но ако ние не изискваме нищо от тях, докато са деца, и не ги подготвим за истинския живот, то ние сме неуспяло общество. А идните поколения започват техния живот като възрастни, ненаучени на труд и на отговорност. А дори малкото, което получават – една диплома за завършено средно образование, не струва дори колкото хартията, на която тя е напечатана.