Д-р Везенков, биофийдбек терапевт: До 3-годишна възраст телевизията трябва да е строго забранена
Биофийдбек е метод, който позволява на човек да се научи да повлиява физиологичните си процеси, за да подобри своето здраве и постижения. Информация за физиологичните процеси се връща към човека, като по този начин се изостря вниманието му към тях и той се научава да ги контролира съзнателно.
За метода "Дневник" разговаря със Стоян Везенков, доктор по невробиология от Георг-Август Университет в Гьотинген, Германия. Сертифициран биофийдбек и неврофийдбек терапевт от Institut für EEG-Neurofeedback в Мюнхен. Автор на множество книги и научни статии, специалист с дългогодишни интереси в областта на приложните невронауки.
Какво е биофийдбек?
Биофийдбек в превод значи биологично обратна връзка или поглед към това, което се случва в тялото на човека. Когато променяме емоционалното си или което и да е състояние, това неминуемо се отразява на тялото.
Биофийдбекът е един вид инструмент, с който надникваме в тялото (до този момент никога не сме знаели какво се случва там). Използват се сензори, които обективно и много точно показват буквално с числа каква е степента на напрегнатост на човека. Тоест нивото на стрес бива измервано много точно и всяка реакция може да бъде визуализирана.
В тялото има една активираща система, която се нарича симпатикус - когато правим нещо активно, се активират всички органи, които са въвлечени в тази активност - мускулите, мозъкът, сетивата, сърцето бие по-бързо… Сензорите (три щипки, които се поставят на пръстите на ръката – бел. ред.), показват и промените в потните жлези. Така във всеки един момент се виждат автономните реакции на тялото.
Какво представлява неврофийдбек терапията?
Методът е класически, стогодишен - енцефалограма: слагаме сензори (електроди) на главата и измерваме електромагнитната активност на мозъка (как излъчва). Когато спим, той излъчва бавни спокойни вълни, когато сме будни и правим нещо активно, той вдига оборотите. Ако вдига оборотите прекалено много, това е напрежение, тревога и тя се вижда на екрана. Отново се научаваме да я овладеем и да достигнем спокойствие, което да автоматизираме.
Как се провежда терапията?
Когато наблюдаваш промените, които се случват в тялото ти, ти постепенно се учиш да променяш състоянието си, тоест може да контролираш определени процеси (а индиректно - и други). Контролираме основно два процеса - дишането и тонуса на мускулите. Дишането трябва да направим равномерно и по-бавно, защото така дишаме, когато сме спокойни, а когато се напрягаме, дишаме повърхностно и начесто. Когато отпуснем мускулите, активиращата система също намалява тонуса си. И обратното: когато стресът (емоционален, умствен и всякакъв) се повиши, тонусът в мускулите се повишава. И започват болки във врата, в кръста и се уморяваме много бързо, без да знаем защо.
Какво представлява софтуерът?
Софтуерите, т.нар. аудио-визуални презентации, са много на брой и всеки може да си избира според вкуса и предпочитанията. За деца има колички, джетове, делфини и много други. Крайната цел е да финишираш преди другите; друга крайна цел е да си построиш къщата на мечтите. Когато задържиш спокойното си състояние, къщата се строи, ако се напрегнеш - се руши. Това е един процес и така децата се възпитават, че всичко е процес, т.е. дори малко да се върнеш назад, когато постигнеш крайната цел, това е едно цяло. Така децата и на търпение се учат, и да успеят да задържат и овладеят нещата. Припомняш си това, на което се учим, спираш лавинообразното рушене на къщата и обръщаш процеса.
Какви са предимствата и недостатъците на терапията?
Предимството на биофийдбеците пред другите терапии е, че липсва кабинетният ефект. Учим се "с отворени очи" да постигнем спокойствие. Тази способност започване да прилагаме над всякакви действия, при всякакви обстоятелства. Спокойствие се учи с отворени очи и в динамичен процес. Когато го автоматизираш, тогава имаш механизъм и в динамиката да го задържиш.
А най-хубавата способност, която биофийдбеците дават, е способността да наблюдаваш. Тогава естествено се дръпваш от процеса, гледаш го отстрани. И тогава този проблем вече не те обхваща, не те е обзел, просто наблюдаваш какво става в тялото ти. Тук способността да видиш проблема отстрани е естествена, от самото начало си страничен наблюдател на процесите и това те отделя от тях. В този момент ти имаш вече възможност да ги управляваш.
Недостатъците биха могли да дойдат от некомпетентност на терапевта - ако не е добре обучен, няма да знае каква инструкция да даде на пациента ("опитай се да се отпуснеш" или "трябва" например не са добри инструкции, защото това никога не става). Самият метод работи доказано без всякакви инструкции, но терапевтът може да го направи в пъти по-ефективен или обратно - да неутрализира неговото действие.
Как биофийдбек повлиява на терапевтираните?
С точно определени техники, свързани с дихателния ритъм и мускулната активност, реално ние повлияваме всички вътрешни процеси и най-вече баланса, синхрона между активираща и възстановяваща система (симпатикус - парасимпатикус). Да контролираш дишането си е първата стъпка.
И затова едно от най-ценните неща, които можем да възпитаме у децата си, е да дишат правилно и правилно да будуват и да спят. Защото по време на дълбокия сън работи само възстановяващата система и за два часа се оправят всичките напрежения, натрупани през деня. Ако нямаме дълбок сън, се получава зацикляне, порочен кръг и тогава човек буквално за седмица се разболява (не говорим за сериозни нарушения).
Идеята е да се научим да управляваме процесите, които са в тялото, да ги направим спокойни и да автоматизираме това спокойствие - това е и крайната цел. Защото всичко стъпва върху телесните процес, а ние забравяме тялото.
Само при хиперактивни и страдащи от дефицит на вниманието деца ли се прилага терапията, или при всички деца?
Може при всички, профилактично. Детето трябва да бъде научено, че във всеки един момент когато има пристъп на яд или е в ситуация, в която няма какво да направи, когато се чувства напрегнато, изоставено, че има "островче на спокойствието", което изгражда биофийдбекът. Детето лесно се научава да го автоматизира. Ако във всеки момент, когато се чувства напрегнато, знае, че има начин да се върне на това островче, то естествено се отделя от проблема. За децата това е изключително важно. Те естествено дишат нормално, спокойно. И тъкмо заради способността си да играят те много лесно постигат спокойното дишане.
Ако обаче на детето му липсва мотивация, примерно защото родителят го е докарал, а то не иска да е тук, няма как да се получи веднага.
Какви съвети имате към родителите?
Много е просто за децата - дишане и сън. И още нещо: до 3-годишна възраст телевизията трябва да е строго забранена! Защото имитира сънуването, а мозъкът на децата до три години е на алфа ниво, т.е. те нямат филтър, който да си избира фокуса. В момента, когато получават, образно казано, видения от телевизора, мозъкът им работи в сънищно състояние. И когато тази потребност на сънуването се задоволява от телевизора, след това естествената функция на сънуването страда. Като се наруши сънят и сънуването - този естествен буфер, чиято функция е да балансира вътрешния и външния свят - чрез външните сънища (телевизора), става страшно: забавя се развитието, развива се агресия…
Българските деца се отглеждат от телевизора. След 3-годишна възраст, докато детето не се индивидуализира като "аз", може по малко телевизия, но дотогава е строго забранено.