Историята на едно момче и неговото куче
Така седемгодишният Оуен Хоукинс от Бейзингстоук, Южна Англия, посреща камерата в дома си, за да разкаже за себе си. Късометражният документален филм на режисьорката Джона Маклвър завладя едновременно каналите на защитниците на хората с увреждания и на правата на животните, защото съчетава трогателните истории на момче с рядко генетично заболяване и на трикрако куче, което е жертва на човешката жестокост.
Оуен е един от 30 човека в света с рядката генетична болест Синдром на Шварц-Джампел. Общо в историята са записани около 100 такива случая. Заради заболяването си мускулите на Оуен са винаги стегнати в болезнени крампи, а движенията и развитието му са затруднени.
Налага се да се движи с инвалидна количка на по-дълги разстояния и това е едно от нещата, които най-много го притеснявали, когато трябвало да напуска дома си. Смятал, че заради нея увреждането му е още по-очевидно за останалите, нормалните. С времето Оуен се затварял все повече в себе си, засрамен от това, че е различен. Това се променило, когато анатолийската овчарка Хачи се появила в живота му.
Хачи бил още малък, когато анонимните му стопани го завързали до влаковите линии и го оставили там. Кучето пострадало сериозно и задният му крак и опашката били прегазени. Успял да се освободи някак и се лутал няколко дни преди да бъде намерен и спасен от британска фондация за грижа за бездомни кучета. От приюта бил осиновен от приятели на семейство Хоукинс, които в последствие не можели да се грижат за него и му потърсили нов дом. Така случайно Хачи попаднал в дома на Оуен и било любов от пръв поглед.
Освен верен партньор в игрите за лъчезарния Оуен Хачи се превърнал и в щит пред света. В компанията на друго различно и специално същество Оуен придобил самочувствие, решил да бъде смел и уверен като трикракия си приятел и освен това усещал как погледите вече не са приковани в инвалидната му количка, а в анатолийската овчарка.
Заедно момчето и кучето застават пред многохилядна публика на конкурса "Приятел до живот" миналата година и печелят голямата награда.
"Без значение колко жесток може да бъде животът, винаги ще има и нещо добро в света. Оуен и Хачи правят всичко да изглежда много просто - чрез безусловната си обич един към друг", казва на финала авторката на филма.