Ученето обаче може да се окаже вълнуващо, любимо и неустоимо занимание, ако съумеем да го съчетаем със забавлението. В тазгодишната поредица "На училище" "Детски дневник" ще се постарае да представи ученето по-скоро като награда и отмора, а не като бреме. Днес ще ви запознаем с един човек, приел като своя кауза обучението и забавлението. 

Бойко Яръмов е съосновател и главен директор "Процеси" в "Телерик". В компанията той отговаря и за дългосрочната визия и стратегия за развитие на академията, която включва "Софтуерната академия на Телерик", "Детска академия по програмиране", "Училищна академия" и "Алго академия". Там деца от 4 до 12 клас се обучават напълно безплатно по програмиране.

Идеята за детската академия "Телерик" е естествено продължение на това, което вече бяхме започнали като професионална софтуерна академия. Искахме да дадем възможността на децата да станат генератори на идеи, не просто консуматори зад компютъра или зад телефона. Вярвахме, че колкото по-рано им дадем възможността да изживеят, да видят какво е технология, какво е софтуер, толкова по-рано можем да ги разпалим да започнат да си задават въпроса: "Как работи това, мога ли аз да го манипулирам, мога ли аз да създавам тези неща?" И решихме, че това е най-добрият практически начин - да им предоставим възможност да работят с тези технологии, да създават софтуер от наистина супер ранна възраст.

Преди 5 години това беше един малък пилотен проект, започна в няколко града, а сега все повече се разширява. И вече сме в доста от големите градове на страната.

От 4-ти до 6-ти клас. На тази възраст те вече имат от училище достатъчно добра основа от математика, от логическо мислене, за да се запознаят с принципите на програмирането. Започват с елементарни логически задачи, а с течение на времето се изисква по-голяма компетенция, познание и страст към математиката. Това са нива, които смятаме, че са напълно достатъчни, за да могат да бъдат задоволени изискванията за увод в програмирането.

Всичко стана много органично. В момента всеки, който се интересува, може да извърви целия път до професионалната реализация. Детската академия покрива от 4-ти до 6-ти клас. Училищната академия покрива дисциплините, които са математическо, логическо или състезателно програмиране, които са от 7-ми до 12-ти клас. Те учат и приложно програмиране - мобилни, уеб технологии. След 12-ти клас заинтересованите влизат в софтуерната академия, която им дава компетенции и знания, които в момента пазарът търси. Ние постоянно модерираме всички програми, за да бъдат актуални с търсените от пазара, за да могат нашите випускници веднага да се реализират. И те го правят в рамките на една година.

В детската академия програмата, която сме разработили не повтаря материалите, които са научени в предходната година, а постоянно се надгражда. Ако едно дете идва редовно от 4-ти клас, то няма да цикли на една и съща програма, а ще надгражда компетенции. Преподавателите наблюдават децата и се съобразяват с тяхното напредване, с темпото на усвояване на материала, с това колко често идват. Някои идват по-рядко, но са активни в онлайн формата на обучение, могат във всеки един момент да прескочат от група в група.

Затова една от новостите, които правим, е да дигитализираме цялото съдържание, което имаме към момента и цялото бъдещо съдържание. Качваме го на сайта на детската академия, за да може децата да се учат дистанционно.

Програмата на "Детската академия на Телерик" започва с въвеждащ модул – "Базови умения за работа с компютър и програмиране". Децата научават как работи един компютър, какво представляват операционните системи, интернет, алгоритмите и средите за програмиране.

След успешно приключване на въвеждащия модул децата могат да изучават състезателно програмиране, като в школите в София и Шумен могат да избират между състезателно програмиране и пилотно да се обучават по приложно програмиране.

След като завършат своето обучение в детската академия, те могат да изберат да продължат да се развиват в посока състезателно програмиране или приложно програмиране. Първите участват в "Алго академията на Телерик", а вторите – в "Училищната академия на Телерик".

Някои от преподавателите имат педагогическо образование. По-ценно обаче е умението да събереш една група от 10-30 деца на тази възраст и да можеш да им приковеш вниманието за 40 минути, да ги усетиш на какво реагират. Задачите вече не са примерно "влак пътува срещу друг влак и кога ще се срещнат". Говори се за космически кораби, за черни дупки… децата се разпалват от тези примери. И връзката, която преподавателите осъществяват с тези деца, е много специална, те успяват да обърнат индивидуално внимание на всяко дете. Така се изгражда здрава връзка на обич и доверие между децата и преподавателите. 

Колкото по-рано, толкова по-добре. Ако на едно дете му се покаже що е това технология, щото е това софтуер и му се запали любопитството, то много бързо може да си избере с течение на времето с какво да се занимава в тази ИТ дисциплина. Колкото по-рано тези деца изживеят технологията и успеем да ги разпалим, толкова по-голям е шансът им за реализация и стремглаво развитие.

В обученията на академията на "Телерик" участват някои от медалистите, които наскоро се прибраха от олимпиадата по информатика в Тайланд", а едно от децата ни направи програма, аналогична на Скайп.

Преди всичко развиват логическото мислене. Децата успяват да влязат в една малко по-систематична методика за приоретизация, стават по-подредени, по-дисциплинирани и постоянни, което и самите родители ни го дават като обратна връзка. Това са черти на характера, които ако толкова рано ние може да моделираме у тези деца, това остава, без значение дали ще изберат професията на програмист или някоя друга.

Ние не можем да се борим срещу еволюцията, която така или иначе навлиза в живота. Няма човек, който да отрече, че технологиите са все по-дълбоко в ежедневието ни. Преди бя ха смарт телефони, сега вече има смарт перални, смарт хладилници, умни врати и т.н. Да предоставим възможността на децата да видят какво е тенологията и да решат за себе си е ли това нещото, което ги пали, което им е любопитно, дали искат да станат част от тази революция, еволюция или има аспирация към нещо друго, било то спорт, изобразително изкуство, музика и т.н.

Но да не им дадем тази възможност би било грешка.

Аз бях в 4-ти клас, когато родителите ми за пръв път ми показаха компютър и естествено първото, което ме заинтригува, беше игра. После обаче разкостих компютъра, бях бръкнал вътре, за да видя как работи хардуеъра и това насетне ме насочи към програмирането.

Ако дадем на децата си възможността да се научат да създават игри, тогава обръщаме картината. Защото детето вече е създател, не консуматор. И това е гледната точка - родителите да се запитат "Може ли моето дете да бъде създател на тези технологии?".