1. Започнете разговора с нас от важните неща. Не от парите. Знаем, че финансовият ресурс на училището е ограничен. Но и семейният ни бюджет не е бездънен. За някои от нас да облечем детето прилично за училище и да му набавим необходимите пособия е върхът на материалните ни възможности. Дори и да не е така, готови сме да даваме пари само тогава, когато ни убедите, че това е от полза за децата. В противен случай се съпротивляваме. Сигурно ви е заболяло, когато първата точка от разговора между нас започна с парите. И на нас ни е болно, когато първата тема на родителската среща е "Трябва да съберем пари за..."

2. Помогнете ни да се опознаем с другите родители. Когато на родителската среща виждаме само как тилът на човека на предния чин се свива в раменете му, за да не бъде нахокан за проявите на детето си или пък да не бъде нарочен за член на родителския актив, това не ни помага особено да се обединим около обща цел. Дайте ни възможност да се гледаме в очите, да си научим имената и да си говорим за важните неща – как заедно да направим така, че всичките ни деца да успеят. Ние, родителите, сме най-могъщият експертен потенциал на страната – сред нас има хора от всички професии, от всички нива на обществото. Дайте ни възможност да повярваме, че можем да използваме уменията си за общото добро. Когато ни помогнете да си повярваме, по-лесно ще повярваме и на вас.

3. Ако ни искате в училище, покажете ни го. Не пишете на вратата "Родителите дотук", обидно е. Същата информация носи надписът "Скъпи родители, благодарим ви, че уважавате децата и учителите и не влизате в класните стаи по време на часовете", но отношението е друго. Поканете ни на родителска среща не само с известие за деня и часа, но и с кратко представяне на темите, по които ще си говорим. Като всички хора, и ние обичаме изненадите, само ако са приятни.

4. Не ни викайте в училище само за да ни се карате. Няма жив човек, който да обича да бъде порицаван, назидаван или поучаван. Отделете време да поговорим. С кого, ако не с вас да обсъдим да даваме ли джобни пари на първолака, да купуваме ли телефон на третокласника, да говорим ли за секс с петокласника, да търсим ли частни уроци за седмокласника, да надничаме ли във фейсбук профила на деветокласника, да търсим ли университет за единадесетокласника...

5. Убедете ни, че насреща си имаме истински професионалисти, които разбират от детско развитие. Ние имаме нужда от това. Да си родител е безкрайно трудно и често самотно занимание. Отвсякъде върху нас се стоварват очаквания и изисквания, но никой не ни помага да се ориентираме в сложната и променлива вселена на взаимодействието с порастващия човек, за когото отговаряме и когото обичаме до болка и премаляване. Всеки е готов да ни осъди, когато не се справяме, но рядко се намира някой, който да ни подкрепи и насочи при вземането на решение без да ни притиска или гледа отвисоко. А какво по-естествено място да намерим подкрепа от училището – сред хората, които не само са учили за това, но и са натрупали опит от работата с десетки и стотици деца.

6. Отчитайте значимостта и на двамата родители. Децата имат нужда и от двамата си родители, дори когато те не се разбират помежду си. Напомняйте го и на нас. Знаем, че сте свикнали да общувате повече с майки, отколкото с бащи, но не забравяйте, че за успешното развитие на детето е важно включването както на майките, така и на татковците.

7. Бъдете лидери на нашата малка общност в училище. Не забравяйте, че ние, родителите, идваме от различни среди, с различни възгледи и различно възпитание и е естествено да дърпаме чергата към себе си. Всеки от нас иска неговото дете да получи най-много от вашето внимание, време, усилия и да успее най-много. Само вие можете да ни напомняте, че детето ни ще успее повече, ако всички други деца около него успяват повече. Ваша е задачата да ни дадете експертното си мнение и да ни помогнете ние като родители да се договорим за общи правила в интерес на децата.

8. Давайте ни балансирана обратна връзка, не само оценки. Това е важно за нас, макар и понякога да не си го признаваме. Говорете както за силните, така и за слабите страни на децата ни. Естествено, за силните – публично, за слабите – насаме с нас. Ние си знаем, че децата ни имат куп трески за дялане. И на нас не ни е лесно с тях. Ако сме убедени, че сте забелязали и оценили добрите им страни, с по-голямо доверие ще влезем в разговор за това как заедно да се справим със слабостите им. Колкото по-конкретни методи ни предлагате да изпробваме заедно, толкова по-лесно ще стигнете до нас. Съветът "Направете нещо" не работи, напротив изостря конфликта: "нещото", за което сме се сетили ние самите, вече сме го направили, повярвайте. Имаме нужда от насочване какво друго "нещо" да опитаме да направим. И имаме нужда от подкрепа, когато опитваме да направим нещо ново.

9. Помогнете ни да откриваме смисъла. Обяснявайте. Не само на децата. И на нас. Когато децата разбират, учат лесно. Когато родителите разбират – също.

10. Показвайте своята добронамереност. На теория ние знаем, че учителят е в училището, за да помогне на детето ни да извади най-доброто от себе си. На практика обаче всеки от нас в детството си е имал освен прекрасни, вдъхновяващи учители и някой заядлив и дребнав преподавател, който му е вгорчавал живота и сега душите ни се свиват при мисълта, че и с нашето дете може да се случи същото. Усмихвайте се, моля. Не само на децата, и на нас също. Ако вие се радвате на срещата с нас, и на нас ще ни е приятно да се виждаме с вас. И, моля, научете имената на децата ни, не номерата от дневника. Нищо, че преподавате на сто. Всяко от тях е центърът на нечия вселена. Покажете ни, че сте забелязали нещо добро у детето, колкото и голям калпазанин да е. Това може да се окаже нещо, което ние не сме забелязали.