Кидзания (KidZania) - това е град в града - със собствено летище, болница, полиция, вестник и валута. Дали Кидзания е само възможност за децата да влязат в ролева игра, или начин големият бизнес да ги докопа още в ранна възраст?

Този и други въпроси задава Стюард Джефрис в репортажа си във вестник "Гардиън", който разказва за строящия се в източната част на столицата на Великобритания Лондон миниград, в който децата са на власт. Кидзания внася нови правила, обяснява Джоел Кедбъри, наследникът на шоколадовата фабрика и собственик на Groucho Club. Той е и председател на града за деца, чието изграждане струва 20 милиона паунда. Тематичният град за ролеви игри ще бъде в мащаб 2/3 от реалните размери и ще е отворен за всички деца до 14-годишна възраст.  

С летище, полицейски участък, стадион, магазини, университет, банка, ресторанти, театър и кино, този град ще и има свой вестник, паспорти и валута. Но най-шокиращото е, че ще има свой "кът за родители". Възрастните ще стоят в голям стъклен аквариум с камери, където "да си играят", докато децата им "са заети с работата си", нещо като забавачка за родители.

Това определено е коренно нов вид забавление за децата, а в същото време има възпитателна цел. Вместо да упояваме децата си с видеоигри или да ги зашеметяваме с атракционни влакчета в традиционните тематични паркове, в Кидзания те ще могат да работят в реални операционни кабини на самолети, радиостанции или банки. Децата ще си играят на "работа" и ще им бъде плащано във валута кидзос (KidZos) и то над минималната работна заплата.

Те ще могат да избират измежду над 60 професии (роли), като всяка от тях могат да упражняват по 25 минути. Детето може да бъде боклукчия сутринта, готвач по обяд и хирург вечерта.

Цялостната концепция за Кидзания и като архитектура не е само симулация на реалния свят, а подготовка за него. Кедбъри е бил повлиян от ексцентричният собственик на шоколадова фабрика Уили Уонка (герой на британския писател Роалд Дал).

Децата ще могат да се научат да управляват самолет, ще носят пратки, облечени като мънички шофьори на DHL, да готвят... В инженерния център на Рено ще сменят гуми, в H&M ще учат моден дизайн, в хотел Dorsett могат да сменят всички длъжности от управител до пиколо и камериери. Те ще могат да са хирурзи, зъболекари и майстори на шоколада във фабриката "Кедбъри".

В Кидзания големи марки са заложили своите големи бизнеси не само за да си направят реклама, а и защото чрез тях децата отворят очите си за реалния свят, за това, с което се сблъскваш всеки ден, обяснява Кедбъри. Според него за да се направят нещата истински, е важно имената да са истински, затова и паркът за забавления си партнира с McDonald’s, Waitrose, Epson, Sony, DHL, Walmart, Olay, Mitsubishi... Все още не е изяснено коя банка ще бъде представена там. Според Кедбъри перфектна е издънилата се банка RBS, за да се учат децата на банкиране, но най-вероятно няма да е тя, защото не е марка.

Сред симулациите има наужким горящи сгради и парамедици, които спасяват жертви от изкуствените пламъци, проверяват им дишането, пренасят ги на носилки и в линейки ги водят до спешното отделение, а там малки лекари предписват лечение. През това време деца огнеборци гасят пламъците, деца полицаи разследват инцидента и деца репортери от отразяват инцидента.

Вдъхновението за Кидзания идва от децата и това, което те правят всеки ден - момиченца играят на майки, а момчетата симулират каране на коли.

Кидзания, чиято идея е на маексиканеца Ксавиер Лопес всъщност е верига детски паркове, първият от които е изграден през 1999 година в Санта Фе. До днес 35 милиона деца са посетили парковете Кидзания в градове, толкова различаващи се един от друг, като Момбай, Токио, Кайро, Лисабон, Истанбул, Сеул, а още в 9 града, включително този в Лондон, са напът да отворят.

Всички паркове работят по един и същ начин: първо родителите си плащат, за да влязат (28 паунда е най-скъпият билет и това е по-евтино от забавачките). Децата са оборудвани с радиостанции, така че могат бъдат наблюдавани по време на 4-часовия си престой в парка, през което време са напълно отделени от родителите си. Възрастните могат да чакат в "къта за родители", да пазаруват в близкия мол или да поемат единствената им позволена роля в играта - на наблюдатели. Те могат да участват по този начин – като публика на футболен мач, като пътници в самолета, където да бъдат инструктирани от малките стюардеси - техните деца, какво да правят в случай на опасност.

Според Лопес свежестта на проекта е в идеята, че децата могат да бъдат отделени от задушаващото присъствие на възрастните, които постоянно ги напътстват. Сами и в големи групи те вземат самостоятелно решение какво да правят, а родителите не влизат в сметката. "Това, което аз правя като родител, е да казвам "не прави това" по смехотворен брой пъти на ден, а ако родителите бъдат изключени, децата се чувстват по-свободни да играят и учат", обяснява Лопес.

В Кидзания децата ще бъдат посрещнати в с начален капитал джобни пари - чек, който могат да осребрят в банката и да изхарчат парите си, а после могат да печелят още като упражняват различни професии. Имат възможност да си отворят банкова сметка и да притежават дебитна карта. А тези, които са избрали да посещават университет, после могат да печелят повече пари.

Японските деца успяват да спестят повече от мексиканските или индонезийските, а английските деца вероятно ще направят огромни дългове, казва Лопез. Но в щастливата Кидзания дълговете не съществуват, добаяв той и изразява съжаление, защото "ако съществуваха, децата можеха да играят на служители в компании, които предлагат или търсят връщане на заеми или съветници по боравене с дългове".

Главният образователен експерт в Кидзания д-р Ричард Бари подчертава, че от образователна гледна точка цялата тежест е учене чрез правене на нещата, за което по думите му Анщайн се е изразил най-добре: Ученето е опит, всичко останало е просто информация".

А дали някои училища или учители не са дали негативна оценка за консуматорската насоченост в тези паркове, дали не се експлоатира детският труд? Дали тази тема не ги е притеснила, пита Стюард Джефрис. Не, засега не са се сблъсквали с подобни проблеми, казват ораганизаторите. Те очакват организирани посещения в парка от училищата, вярват, че преподавателите ще намерят този вид игра за вдъхновяваща.

Но за някои има проблем. "Моя позната ми писа в мейл:" Това е абсолютно кошмарно капиталистическо извращение, не искам детето ми да има нищо общо с това", пише Джефрис. Със сигурност част от представянето в пресата не изглежда да е насочено към родителите, а аз останах учуден като прочетох описанието на Кидзания като призив за децата да направят своя собствена марка. Хората често мислят, че това е спонсорирано от родителите, че те плащат на бизнеса, който да сграбчи децата им, те да плащат, за да станат децата им бъдещите консуматори.

Въпреки това, в началото на 2015 година, Кидзания в Лондон ще бъка от деца - поне 1 милион деца годишно очакват организаторите и вече планират да построят парк в Източен Лондон, Бирмингам и Манчестър.