Аз започнах да свиря на пиано. В процеса на обучение разбрах, че това не е точно моя инструмент и се приближих повече към органовото свирене. Мястото, от която произхождам в Италия има много богата история що се отнася до музикалните инструменти от 1500 до 1700-та година. Органът ми позволи да се приближа до старата италианска музика. Това беше един много естествен преход, защото старата литература, свързана с музиковедските познания, е свързана както с органа, така и с клавесина.

Отново в моя регион завърших обучението си в консерваторията в Песаро отново със специалност клавесин, след което продължих с композиране, дирижиране и друго обучение в тази насока.

Не, не е свързано. Но ще ви разкажа, че понеже изпитвах необходимостта да свиря на такъв инструмент, а нямах икономическата възможност да си го закупя, си го направих сам. За съжаление точно в България не можах да донеса точно този клавесин, с който по принцип пътувам навсякъде и с който искам да популяризирам клавесинната музика.

За мен това беше първи концерт тук и голяма чест да изсвиря пред българската публика произведения за клавесин на известни италиански композитори като Перголези, който идва от същия район в Италия като мен.

Много фирми в Европа създават комплекти за клавесин - частите, които после клавесинистите сами си сглобяват. Такъв комплект струва около 5000 евро, а ако искате да го получите сглобен, цената е двойна.

Аз се заех сам със глобяването на клавесина и в рамките на шест месеца инструментът ми беше готов - което, както можете да си представите, ми донесе изключително удовлетворение. Всеки музикант би трябвало да познава в детайли инструмента, на който свири. Това е едно изключително зареждащо преживяване. Моят инструмент е така нареченият фламандски клавесин - копие на стар инструмент на фамилията Рукерт от Фламандия.

Клавесинът е царят на инструментите в бароковата музика. Не съществува композиция от този период, която да не включва клавесин. Но естествено с течение на времето вкусовете се променят и на мода идва пианото. То еволюира до класическото пиано, което познаваме днес и постепенно изтласква клавесина. В началото на миналия век качествата на клавесина бяха преоткрити, говорим обаче за клавесин, който на външен вид много прилича на пианото.

От 30 години насам започна филологическото откриване на качествата на инструментите - започнаха да се изработват музикални инструменти, които по външен вид, материали и качества копират оригиналите си от бароковата епоха.

Можем да говорим за цялостно преоткриване на бароковата музика и точният начин, по който е била изпълнявана тогава - не само на клавесин, но и на други старинни музикални инструменти като старинната цигулка, дървената флейта, контрабаса. За да се изпълнява старинна музика, трябва цигулка със струни от естествени материали, а не метал. 

Аз харесвам старинната музика изключително много и чрез документи от епохата и оригиналната й нотация изучавам спецификата на изпълнението й. Тази нотация оставя голямо пространство за интерпретация на изпълнителя. Това е видно например в ръкописите на Бах.

Колкото повече се приближаваме до днешно време, минавайки през романтизма, в музиката се появява по-строга нотация, която ангажира музиканта да свири по един точно определен начин и го ограничава.

Да, има съвременни музиканти, които са преоткрили качествата на този инструмент. Тази музика е изключително модерна, дори понякога е трудна за слушане. За пример мога да дам една експериментална композиция, наречена BACH, която се заиграва с буквите от името на Бах и ги ползва вместо музикална нотация (на запад музикалните ноти се изписват с буквите от латинскта азбука - бел. авт.)

Моята основна цел е да свиря музиката на барока с инструментите и по начина, по който се е изпълнявала тогава.

Целта на музикантите в момента е изследването на музиката от миналото - защото има толкова много музика, затворена в музеите, библиотеките и църквите, която може да бъде преоткрита. Живеем във време, в което се смята, че всичко е било открито, но това изобщо не е така. Има много неща, които могат да бъдат открити, но това е една крайно ангажираща задача.

Преди 15 години самият аз публикувах статия, която разказва за един майстор на органи от моя район в Италия. Беше скромна статия - около 50 страници, но работих над нея 2 години. Той се казва Камило дел Киаро и е живял преди 2 века. Роден е през 1820 г. в Рим, но се мести към Южна Италия, където е създал 20 органа за църкви в моя район. Той беше абсолютно непознат, но моето проучване из архивите го "възкреси". То приключи с един концерт, на който аз изпълних музика на един реставриран негов орган.

Да. Аз живея в днешно време, но се чувствам изключително свързан с миналото. За мен пианото е прекалено модерен инструмент.

Да, точно така. Това, което мога да кажа на база собствените си проучвания, е че в миналото се е пишела и слушала много повече такава музика - всяко място е било достатъчно подходящо за нея. Даден композитор е писал музика за набора инструменти, с който разполага. И понякога, ако дадено произведение е било за флейта, а флейтата не е била наоколо, тя без никакъв проблем е била замествана с обой. Често самите композиции са обявени като "за флейта или обой и цигулка". Така че можем да кажем, че някога хората са били много по-гъвкави. Ние сме доста по-строги.

Говорим за бароковата музика - от 1600 до 1750 г., дори малко след нея. Дори самият Моцарт според хрониките е свирил на клавесин като малък. Но това е бил един преходен период, в който пианото вече се е появило. Пиано, много по-близко до клавесина от днешното. Самият Бах, който е починал през 1750 г., вече е бил започнал да свири на пиано, но той е бил доста консервативен. Информацията в документите сочи, че той не го е харесвал особено.

Като цяло заради промяната на вкусовете и музикалните изисквания. Необходимостта от по-голяма плътност на звука, появата на големият оркестър. Търсела се е по-друга тоналност, по-различен звук. Еволюция и развитие наблюдаваме при всички инструменти, но клавесинът наистина е бил засенчен изцяло.

Ако помислим за оркестъра, бароковият оркестър е малка група от хора - 10, 12, 15 човека - която няма диригент. Клавесинистът е бил диригентът на бароковия оркестър. Той  е бил центърът му. Като цяло диригентът е едно нововъдедение на по-модерната епоха.

Менделсон възражда и подчертава качествата на музиката на миналото и предимно на Бах. Бах е бил буквално непознат за около век след смъртта си през 1750 г., представете си. Менделсон  връща света към неговата музика с изпълнението на ораторията му "Матеус Пасион".

Да, когато "Концерти на възглавници" се свързаха с мен, ми казаха да подготвя програма, в която от една страна да има музика на Доменико Скарлати - защото концертът се състоя на рождения му ден, 26 октомври -  и от друга, да бъде привлекателна за деца. Така че аз редувах сонатите на Скарлати с други композитори и предложих в част от изпълнението да се намесят и децата. Което е забавно и за възрастните, в крайна сметка.

Заложих на по-леки неща, като Токата и скерцо на кукувицата. Имаше невероятно усещане за свобода и желание на публиката да участва. Често музикантите схващат концерта като доста строго събитие, където публиката трябва да стои неподвижна и мълчалива. Но вчера ситуацията беше изключително различнa и много приятнa.

В Италия един концерт като този, който направих тук, не би се случил. Но ако целта на това е да приближим децата към класическата музика, аз съм напълно за. За съжаление образователната система в Италия не предоставя твърде много възможности на децата да се срещнат с класическата музика. Това е изцяло погрешен подход, защото вчерашното преживяване според мен беше много полезно.

Но ако говорим за възрастни, класическият концерт, в който публиката слуша внимателно, е начинът за възприемане на тази музика.