Испанският фолклор е музикалната основа в творчеството на трима испански композитори – Мануел де Файя, Исак Албениз и Енрике Гранадос. Танцът е неизменна част от тази култура и всяка от седемнайсетте автономни области в Испания може да се похвали със собствени характерни движения и съпътстваща музика. 

По време на престоя си в Париж, Мануел де Файя e осенен от идеята за "Седем популярни испански песни". Премиерата им е в Мадрид и скоро са преработени за цигулка и пиано, а след това и за виолончело и пиано.

Кратката сюита има за цел да преведе слушателите през няколко от испанските региони. El paño moruno, в превод "Мавърски плат", отразява културата на маврите – мюсюлманската общност, която през Средновековието покорява почти цяла Испания за само осем години и оставя трайна следа в музикалната й история. В Canción ("Песен") се разказва за притокът на нови сили у мъжа, когато превъзмогва чувствата си, след като е предаден от любимата си. Огненото фламенко е представено в "Поло". В този андалузки танц се разказва за вълнението от откритието на любовта, но и мъките, които вървят ръка за ръка с позитивните емоции. Файя включва бързо повтарящи се ноти, които карат напрежението в музиката да нараства и да се натрупва до финала на танца. "Хота" идва от провинция Арагон и в него е прието да се танцува с високо вдигнати ръце, както и да се ползват кастанети. Тази пиеса разказва една бурна, но тайна любовна история.

Великият испански цигулар Пабло де Сарасате е изпълнявал предимно своите фантазии върху известни оперни теми. Цялото му композиционно творчество е съсредоточено върху демонстрирането на неговата собствена виртуозност.

Не правят изключение и осемте му испански танца, които той пише, за да ползва основно като бисове. Въпреки че хабанерата се води за испански танц, тя всъщност се ражда в Куба, както подсказва и името, произхождащо от столицата Хавана. В пиесата на Сарасате са запазени основните характеристики на танца – типичния повтарящ се ритъм, наричан в музиката "остинато" и рязките контрасти между суров драматизъм и сдържано вълнение.

В "Плайера" отново има остинато. То е възложено на пианото, а цигулката има за цел да "събуди" пианото и да го извади от обзелата го меланхолия. Остър контраст внася "Сапатеадо" – вид фламенко, изпълнявано с метални плочки, монтирани на обувките на танцьора.

Сюитата "Испания" на Исак Албениз се състои от шест пиеси за пиано, замислени като лека салонна музика. "Танго" е една от най-разпознаваемите му композиции, която е преработвана за всевъзможни инструменти и обожавана от публиката из целия свят.

Широкоразпространеното схващане за тангото е, че това е латиноамерикански танц. Има, обаче, версия на тангото, която е форма от испанската фламенко култура. Друг вид фламенко е малагенята, също включена като част от сюитата "Испания". Този танц често се изпълнява от двойка танцьори, но също така има вариант за четирима. В този случай двете двойки разменят партньорите си, когато минават едни покрай други. Както се подразбира и от името, малагенята произхожда от Малага – град в областта Андалузия. Освен Албениз, Морис Равел и Еманюел Шабрие са вдъхновени от малагенята и я включват в техните испански рапсодии.

Андалузия е вдъхновение също така и за Гранадос, който включва частта "Андалуза" в неговите "12 испански танца" за пиано, а и за Мануел де Файя. Операта на Файя "Кратък живот" е изцяло на андалузки диалект и действието се развива в различни части на Гранада.

Днес се изпълнява рядко като опера, но оркестровите й части са стандартни в класическия репертоар. Нетипична е с това, че има колкото вокална музика, толкова и инструментална. Особено известен е танцът от второ действие, известен като "Испански танц":