Дълго време Антонин Дворжак е смятан за обикновен, наивен чешки музикант, чието творчество не блести с особени качества. С днешна дата обаче това недоразумение е изяснено и музиката на Дворжак е сред примерите за върхови постижения в чешката култура.

Роден в непретенциозно семейство, Антонин е най-голямото от осем деца. Музикалното му образование започва с уроци по пеене и цигулка, която овладява толкова бързо, че само след няколко години вече обикаля региона, свирейки в различни ансамбли за традиционна музика. Така малкият Антонин се запознава от първа ръка с полските мазурки, полки, валсове и маршове, които ще изиграят важна роля в по-късното му творчество.

Доскоро се смяташе, че Дворжак е бил изпратен в съседен град, за да усвои занаята на баща си – месарството. Впоследствие се установява, че сертификатът за чирак, на който почиват историческите проучвания, е фалшив и всъщност родителите му са правели всичко по силите си, за да насърчат сина си да се развива в музиката.

Дворжак взима уроци по пиано, орган и музикална теория като се премества в Прага, където черпи с пълни шепи от богатството на музикалния живот там. Освен изключителните музиканти, които чува по концерти, Дворжак става първи виолист в оркестър, дирижиран от Сметана и Вагнер.

Преподава пиано, а една от ученичките му става негова съпруга. В този период Дворжак започва тайно да композира, но няма особено успехи с творбите от този период. Затова решава да ги унищожи и да започне номерацията отначало.

Решението е взето и се оказва особено успешно.

Сериозни финансови проблеми карат композитора да кандидатства няколко поредни години за австрийска творческа стипендия. Получава я пет пъти, но това не е толкова важно, колкото фактът, че един от членовете на журито е не кой да е, а Йоханес Брамс. Брамс препоръчва Дворжак на своя издател, вследствие на което се раждат прочутите Славянски танци на чешкия композитор. Те му носят истинска слава и както казва един известен критик "водят до позитивно нападение на музикалните магазини за ноти".

С увеличаващата се неприязън в Австрия и Германия към славянските народи, за Дворжак става все по-трудно да се радва на изпълненията на неговите произведения. Намира огромна подкрепа и гостоприемство в Англия, където става почетен член на Филхармоничното общество и гостуването му всеки път се приема като голям празник.

По същото време започва да преподава композиция в Пражката консерватория. Слави се като взискателен преподавател, който кара студентите си да работят здраво и да мислят самостоятелно. Често му се налага да казва: "Ако не можеш да направиш това, не си никакъв композитор"! Както и че композирането е "правене на нещо голямо - наистина много голямо - от нищо съществено".

Въпреки, че Дворжак не е смятан за особено блестящ преподавател, на петдесетгодишна възраст той получава предложение, на което не може да откаже. Националната Консерватория в Ню Йорк му предлага работа като преподавател и артистичен директор със заплата 25 пъти по-висока от тази, която получава в Прага.

Предвид факта, че трябва да се грижи за шестте си деца, възнаграждението съвсем не е последното, което го привлича в Америка. Там той пише няколко от най-хубавите си произведения, начело с деветата си симфония, наречена "Из новия свят". Тя не само е най-популярната му симфония, но е и едно от най-обичаните симфонични произведения за всички времена. Интересен факт е, че Нийл Армстронг взима със себе си неин запис по време на първото си кацане на Луната с "Аполо 11".

Последните години от живота си Дворжак прекарва в Прага като се радва на особено голяма почит и влияние. Канен е в най-престижните клубове и организации, става директор на консерваторията и се организират редица празнични концерти в негова чест. Тогава пише и най-успешната си опера – "Русалка" с елементи от приказката на Андерсен: