Джак седна в леглото. Сърцето му биеше лудо. Знаеше, че е било само сън, но всичко изглеждаше съвсем истинско. Беше се озовал отново в пещерите на Анун и Велиндур стоеше пред него, вдигнал високо кристалния ключ. Още чуваше кънтящия му смях. И усещаше вълната на безпомощност, която го заля, когато Велиндур запрати ключа към скалата и се зарече, че ще си отмъсти. Дали е извикал насън? Едва ли. Джак притаи дъх и се ослуша. Само успокояващото похъркване на дядо му нарушаваше тишината. Джак се пресегна за пръчицата си и светна лекичко с върха є. Орин спеше в легълцето си; нищо в стаята му не се бе променило. Джак въздъхна, легна по гръб и се замисли за съня си.

Събуди се, когато Велиндур извика: "Дойде мигът на разплатата!" Джак се опита да се сети какво каза Мортарн. Беше помислил, че магията на кристала е отговорна за изчезването на Велиндур, но никой не разбра къде е отишъл той. Джак потръпна, като си спомни писъците на Велиндур. Къде го беше отнесла вихрушката? Ако е вярно, че магията на кристала никога не унищожава, значи Велиндур е жив. Сънят го беше разтърсил и той знаеше, че няма да може да заспи скоро, затова бръкна под леглото за Книгата на сенките. Трябваше да научи повече за магията на кристала. Джак прокара пръсти по дърветата на корицата.

– Разкажи ми за магията на кристала.

Книгата почти изскочи от ръката му, кориците се отвориха и страниците бясно се завъртяха, докато стигнаха почти до края. Когато се успокоиха, се появи текст:

и най-силната магия по всички земи.

Тя не може да бъде управлявана

и сама избира пътя си."

Нищо ново. Джак вече знаеше това. Прочете го отново. Сигурно има грешка. Какво означава "по всички земи"? Защо книгата не казваше "Земята и Анун"?

– Кои земи? – попита той.

и другите твари, Анун, където обитават вълшебните същества и друидите,

и Елидон, Земята на сенките,

където се крият тайните."

Джак никога не беше чувал за Елидон. Ако Велиндур е бил пренесен там, той се надяваше, че това е много далеч от Гласруен.

– Къде е Елидон?

– Как може да се намери нещо, което не се вижда?

Джак се прозина. Отговорът явно беше в библиотеката на двореца в Анун. Елан беше казала, че там има много древни книги. Ще пита Нора сутринта – може би тя има книга за Елидон в имението Юел. Джак беше твърде уморен сега, за да задава още въпроси и да се опитва да разбере. Изгаси пръчицата си, върна книгата в скривалището є и затвори очи с надеждата да не сънува отново Велиндур.

1

Изненади

Събуди го силно бръмчене. Усети нещо, кацнало на носа му и го пропъди. Слънчевата светлина, която го накара да примижи срещу пролуката в завесите, му подсказваше, че отдавна би трябвало да е станал и да закусва, но това беше първият ден от лятната ваканция и предполагаше, че дядо му няма да има нищо против да се поизлежава. Още чуваше бръмченето. Огледа се и видя една муха, която летеше право към леглото му. Тя кацна върху чаршафа, там, където беше коляното му. Джак тъкмо щеше да размърда крака си, когато с изненада установи, че мухата носи очила.

– Здрасти, какво правиш тук? – попита той дориска, докато се пресягаше за пръчицата си, за да може да разбере отговора.

Чу се силно пукване и на мястото на мухата се появи бодлива топка, която се търкулна по крака на Джак.

– Ох! Внимавай, бодеш!

– Извинявай, не исках пак да ме пернеш. Прозорецът ти е затворен, та трябваше да мина през кухненската врата и да вляза през ключалката, затова се преобразих.

– Нора ми заръча да държа прозореца затворен.

– Сигурно е било, преди да свикнеш с магията. Сега няма от какво да се плашиш, не и с твоите способности.

Джак не знаеше какво да каже. Нямаше представа на какво всъщност е способен. Магията още беше нещо ново за него. Дорискът се ухили и продължи:

– Нора ме изпраща със съобщение.

– Да не е станало нещо с Камелин?

– Не, когато тръгнах от имението Юел преди няколко минути, той се мусеше както винаги. Нора ми каза да дойда; не предполагах, че това ще е проблем за теб.

– Не, не, всичко е наред! Просто се изненадах да видя теб вместо Камелин.

– Ето, точно затова Нора изпрати мен. Реши, че ако дойде Камелин, ще развали цялата изненада. Тя знае, че на мен може да се разчита, и сега, когато вече официално съм член на Нощните стражи, съм готов да изпълня дълга си. Запознат си с уменията и способностите ми: формоизменител, събирач на информация, пазител на тайни, а сега – твой верен слуга.

Дорискът се опита да се поклони, но кръглото му шкембенце му попречи и той се прекатури.

– Ау! – изохка Джак, когато дорискът се търкулна през другия му крак. – Дали може следващия път, когато се отбиеш, ако пак съм в леглото, да се превърнеш в нещо не толкова бодливо?

– Много съжалявам, много съжалявам, предадох съобщението, така че ще тръгвам.

– Съобщение ли? Какво съобщение?

– О, божичко! Мислех, че съм ти казал. Нора заръча да дойдеш в имението Юел колкото можеш по-скоро. Има изненада за теб.

– Изненада ли?

– Да, но нищо повече не мога да кажа!

– Ще дойда при първа възможност, но зависи какво е планирал дядо ми за деня.

– Ще предам на Нора. О! Без малко да забравя, Камелин моли да побързаш, понеже не му е разрешено да напуска къщата, докато не дойдеш.

Джак се засмя. Камелин вероятно щеше да бъде в много кисело настроение. Мислено си отбеляза да му занесе някакво лакомство – може би едно-две шоколадови кексчета от кутията със запаси.

– Ще гледам да не се бавя.

Дорискът кимна. После се чу силен пукот и след миг от чаршафа излетя малка муха с миниатюрни очилца. Направи две кръгчета около главата на Джак и изчезна през ключалката.

Джак бързо се изми и се облече. Когато се спусна по стълбите към кухнята, видя на масата бележка. Джак се усмихна, като прочете двете думи, които дядо му беше написал: "В градината". Задната врата беше отворена и той видя тъмните петна мокра пръст на местата, където дядо му беше полял растенията. Проследи мократа следа по пътеката до оранжерията. Плъзгащата се врата шумно изскърца, като я отвори. Влезе вътре и бързо затвори след себе си, за да не избяга топлината. Дядо му изглеждаше заврял от жегата.

– А! Станал си.

– Извинявай, успах се, но сега мога да ти помогна, ако искаш – каза Джак, макар че много му се искаше да отиде в имението Юел и да разбере каква е изненадата.

– Спарваща и жадна работа е това. Ще ми помогнеш, ако бъдеш така добър да ми донесеш една чаша лимонада. Шишето е в хладилника.

Джак хукна към кухнята. В бързината препълни чашата и трябваше да внимава да не я разлее на връщане по пътеката. Като го видя, дядо му се ухили до уши.

– Точно това ми трябваше! Нищо не може да се сравни със студената лимонада, когато ти е горещо и си жаден. А ти какво ще правиш днес?

– Може ли да отида в имението Юел? Искам да погледна нещо в библиотеката на Нора, освен ако не ти трябва помощ.

Дядо му се засмя и кимна към шезлонга на моравата.

– Щом свърша тук, ще си взема радиото и още една чаша лимонада и ще седна да слушам мача. Ако искаш, може и ти да си донесеш шезлонг, но да знаеш, че по време на крикета приказките са забранени. Сигурен съм, че ще се забавляваш по-добре при Нора.

– Благодаря, дядо, отивам да си взема раницата.

Джак вече беше почти в края на тунела, който водеше към градината на Нора, когато се сети, че не е закусил. Коремът му силно къркореше. Щеше да бъде невъзпитано да моли Нора за ядене още с пристигането си, но не искаше да се връща. Оставаше му само едно. Разви едно от шоколадовите кексчета и си отхапа. Без да се усети, докато стигне до градината на Нора, изяде и двете. Камелин нямаше да е доволен, ако разбере, но за щастие, гарванът никъде не се виждаше. Джак избърса устата си, за да махне издайническите трохи.

В този момент видя как Медрик каца на тревата и се спуска към вратата на дворчето. Влезе за миг в кухнята, после пак изтърча навън и бързо излетя към езерото. Нещо ставаше. Джак се затича към къщата.

– Всичко наред ли е?

Камелин се накокошини и измърмори:

– Медрик вече е татко. Първото гъсоче се излюпи рано тази сутрин. Това е второто, а остават още осем. Дано да не се вълнува толкова за всяко.

– Сигурно ще се вълнува – отвърна Нора, – но не затова те повикахме, Джак.

– Искаш да кажеш, че изненадата не е новината на Медрик?

– О, не! Изненадата е нещо наистина специално – изпуфтя Камелин.

Нора го погледна намръщено.

– Мисля, че се разбрахме: нито дума, докато Джак не види сам.

– Какво да видя? – попита момчето, като се заоглежда из кухнята.

Камелин се приближи до ръба на масата и посочи с клюн към шкафа. Джак погледна рафтовете. На най-долния беше подпрян златист плик, но върху него нямаше никакъв адрес.

– За теб е – каза Нора.

– Откъде знаеш? Нищо не пише.

Камелин въздъхна.

– Защо не го отвориш, за да видиш сам?

Щом Джак докосна плика, веднага се появиха руни с името му. Вече нямаше съмнение, че писмото е за него. Камелин скочи на ръба на шкафа и надникна през ръката му.

– Не мога да го прочета. Какво пише?

– Това е името ми: Джак Бренин.

– Не може ли да побързаш да го отвориш? От часове чакам да видя какво има вътре.

Джак обърна плика. На гърба му имаше златен печат. Във восъка ясно личеше формата на жълъд. Под печата беше нарисувана голяма червена стрелка, сочеща нагоре.

– От Анун е – обяви Джак.

– Откъде знаеш? Още не си погледнал вътре.

Джак му показа печата и символа.

– Това под жълъда е руническата буква А. Но как е стигнало дотук?

Нора се усмихна и кимна към градината. Джак се обърна и видя Елан да върви през дворчето.

– Ти си се върнала! Кога пристигна? Колко време ще останеш?

– Ами писмото? – измърмори Камелин. – Искам да знам какво пише вътре.

Джак не му обърна внимание. Не можеше да скрие усмивката си. Елан се беше върнала.

– Ще поостанеш, нали?

– Ще остана до края на лятото, но после трябва да се върна, за да подготвя коронацията ти. В момента друидите нямат нужда от помощта ми. Редът в Анун е възстановен. Гуилам и Свещеният съвет се грижат за всичко. Ако им потрябвам, той ще ми изпрати съобщение в Книгата на сенките.

– Еха, цяло лято! Това е страхотна изненада!

– Ето я истинската изненада – Елан посочи писмото.

– Хайде, отвори го най-после! – заподскача нетърпеливо Камелин. – Какво пише?

– Може ли да ползвам ножа ти за писма? – обърна се Джак към Нора.

– Боя се, че не, защото това всъщност не е плик. Писмото е написано от вътрешната страна. Трябва да счупиш печата и да го разгънеш.

Джак се опита да отлепи печата, без да го счупи, но той се раздели на две и писмото се разгъна на масата.

– Само руни – измърмори Камелин, – а аз не мога да чета руни. Тъкмо се научих да чета букви. Не можеш ли да го превърнеш в нормален вид?

– Камелин – стрелна го строго с очи Нора, – това писмо е до Джак. Ако той реши, може да ни го преведе.

Момчето първо прочете наум писмото и коремът му се сви. Всъщност това май не беше точно писмо; звучеше повече като призовка. Джак бавно седна и го прочете на глас на приятелите си:

на Джак Бренин да се яви

пред Свещения съвет в началото

на Празника на първите плодове."

Джак погледна Нора, а после и Елан и притеснено попита:

– Нещо лошо ли съм направил?

– Ни най-малко! – засмя се Елан. – Каним те в Анун, за да научиш повече за предстоящото коронясване. Ще трябва да убедиш всички, че ти си истинският крал. Не че някой се съмнява, но такъв е ритуалът.

– Празник – прекъсна я Камелин. – Джак, нали знаеш какво значи това? Наденички!

– Поканата е за Джак – напомни Нора.

Камелин направи няколко подскока и се подпря на рамото на момчето.

– Няма да ме оставиш тук, нали?

– Ако Нора и Елан позволят, нямам нищо против да дойдеш с мен.

– Хм! – Нора забарабани с пръсти по масата. – Зависи от поведението ти дотогава, Камелин.

– Кога е Празникът? – попита Джак.

– "Празникът на първите плодове" отбелязва началото на беритбата. Започва след единайсет дни и ще продължи, докато всички плодове бъдат събрани.

– Пай с къпини! – прекъсна я Камелин и затанцува специалния си танц.

– Ще направим пай – засмя се Нора, – но само ако помагаш за брането на къпините и не изядеш твърде много от тях.

При мисълта за къпиновия пай устата на Джак се напълни със слюнка и червата му закъркориха. Камелин се обърна и го изгледа.

– Ти ли беше това?

– Пропуснах закуската.

– Може да хапнем в града – предложи Елан. – Тъкмо ще напазарувам. Имам списък с неща, които трябва да занесем в Анун.

– Аз бих хапнал с удоволствие! – заяви Камелин.

– Елан питаше Джак – уточни Нора. – Знаеш, че не могат да те заведат в града.

Камелин изгледа сърдито Елан и се затътри към другия край на масата. Джак едва сдържа смеха си, като го видя как върти очи.

– Трябва да кажа на дядо.

– Добре, ще минем през вас на път за Нютън Гил.

– А ти ще ми помогнеш да свършим малко работа тук – обърна се Нора към гарвана. – Билковата градина има нужда от плевене.

Камелин скочи на пода и тръгна към дворчето, мърморейки под нос.

– Плевене! Може да махне всички плевели с магия, но не... трябва да ги скубем на ръка или с клюн. Не знам да има други гарвани, които са принудени да плевят.

На Джак му стана мъчно за приятеля му. Не искаше да разстройва Камелин, но много се радваше, че Елан се е върнала, пък и имаше да я разпитва за сума ти неща. Разходката до Нютън Гил щеше да им даде възможност да си побъбрят на спокойствие. Нора даде пари на Елан и прегърна Джак.

– Не обръщай внимание на Камелин, нищо му няма. Вървете и се забавлявайте!

Джак и Елан тъкмо стигнаха до плета, когато Медрик прелетя покрай тях и изкряка пронизително.

– Три и четири също са се излюпили – обясни Елан.

Дядо му цъфна в усмивка, като видя Елан. А като разбра, че двамата с Джак ще се разходят до Нютън Гил, бръкна в джоба си и му даде малко дребни. Джак и Елан му помахаха за довиждане и свиха по задната алея. Джак беше ходил няколко пъти до града с дядо си, но никога не бяха вървели пеша дотам.

Стигнаха до отвора в оградата и Джак зърна фейската могила, сгушена между дъба, ясена и глога.

– Идвал ли си тук преди? – попита го Елан, като проследи погледа му.

– Само веднъж. В един от тунелите под тази могила има врата с говореща дръжка.

– А, фейската могила! Още не си срещал феи, нали?

– Не, говорих си само с дръжката на вратата, когато търсих дориска.

– Феите са симпатични, когато са малко, но като се съберат повече, стават много шумни. А ако си изтърват нервите, направо са непоносими. Тогава се преобразяват в големи, разгневени пчели и успяват да си върнат старата форма едва когато се успокоят.

– А как изглеждат, когато не са ядосани?

– Приличат на миниатюрни дриади. Нямат криле, така че ако искат да летят, трябва да се превърнат в малки крилати насекоми – бръмбари, пеперуди или водни кончета.

Докато двамата преминаваха през оградата, покрай тях запърха светлосиня пеперудка.

– Как човек може да разбере дали това е фея? – попита Джак.

– Не може. Трябва да си се запознал официално с нея и тя да реши, че те харесва. Единствено онзи, който е ял фейска храна, може да различава феите. Но на техните трапези са добре дошли само поканени гости.

Достатъчно е веднъж да си бил на фейски празник, за да ги виждаш, каквато и форма да приемат.

– Ти виждаш ли ги?

– О, да! Нора и дорискът също ги виждат.

– Ами Камелин?

– Фейската храна няма да му хареса и вероятно не би хапнал, дори да му предложат.

– Камелин? Да откаже храна?

– Явно не знаеш нищо за фейската храна. На вид е противна, а и вкусът є не е по-различен. Това е изпитание за учтивостта. Феите обичат хора с добри маниери. Но не знам как се отнасяш към пай с личинки.

Джак направи гримаса. Не беше сигурен колко любезност ще успее да прояви, ако му предложат пай с личинки.

– Наближаваме – каза Елан и се прехвърли сръчно през оградата в другия край на поляната. – Магазинът е в края на тази улица.

– Какво ще купуваме?

– Лак за нокти, четки за миене и капачки за конфитюр.

Джак се озадачи.

– Лакът за теб ли е?

– Не, за Ембър – засмя се Елан.

– За Ембър ли?!

– Тя се съгласи да участва в празника и искам да я изненадам. Четките ни трябват, за да измием краката є. Ще вземем много сребърен лак за ноктите є. Искам да отговаря на името си. Когато свършим с подготовката, тя наистина ще изглежда като Ембър Сребророга Великолепната.

Джак се засмя. Не беше очаквал някога да лакира ноктите на дракон.

– А капачките за конфитюр?

– Те са за Нора, ще прави къпиново желе за празника.

Стигнаха до края на алеята и Джак внезапно спря. От другата страна на улицата видя вратаря, с когото се запозна на игрището малко след пристигането си в Гласруен, когато се опита да поиграе футбол с другите момчета. Онзи го беше нарекъл с разни обидни думи. С него беше и високото момче, чийто нос пострада, когато Джак неволно ритна топката в лицето му. Двамата вървяха към града с още три момчета, които Джак не познаваше.

– Какво има? – погледна го учудено Елан.

– Това е едно от момчетата, които ме тормозиха. Онзи, който съсипа букета ти.

– Няма да ни безпокоят, Джак. Хайде, ела първо да обядваме. Чувам как къркори коремът ти.

Джак не беше сигурен, че Елан е наясно колко силен е този вратар. По-добре щеше да бъде да не се срещат с него. Джак тъкмо се канеше да предложи да изчакат малко, докато момчетата се скрият от погледа им, но Елан вече пресичаше улицата.

– Хайде, всичко ще бъде наред, ще видиш!

На Джак му се искаше да има самообладанието на Елан, но краката му бяха омекнали. Той неохотно я последва към "Хай Стрийт".