Някога най-хубавият начин едно дете да прекара деня бе да отиде в Градския зоопарк. По време на училищните ваканции опашката се простираше от гишето за билетите чак до Роял Роуд, тъй като тълпи от хора се стичаха, за да видят пандите, питоните и най-вече пингвините.

Но времената се промениха, а най-силно тази промяна усети Рори, скалният пингвин. От деня, в който се излюпи, той бе звездата в заграждението на пингвините.

Още като малко пиленце Рори най-много обичаше да показва номерата си на посетителите. До неотдавна, когато Рори скочеше на трамплина и направеше прочутото си тройно задно салто в басейна, зрителите избухваха в овации. Ръкопляскаха толкова силно, че се чуваха чак при клетката на лъва в другия край на зоопарка. Днес обаче цареше тишина.

− Къде са всички, Малка Блу? − въздъхна Рори. − Досега никога не е било толкова тихо.

Приятелката му, пингвин-фея, го щипна по човката.

− Така е, защото ти вдигаш целия шум, Рори... "Да си направим състезание по чуруликане, Блу. Да хвърлим

хранилките си от трамплина, Блу. Да се промъкнем при мечките и да ги уплашим, Блу!"

Рори отметна глава и се разсмя.

− Голяма веселба падаше, нали?

− Да − призна Блу и го дръпна за опашката. − Помниш ли как те въртях, ето така, докато не ти се завиеше свят и не паднеше на земята. Посетителите обожаваха този номер.

Изведнъж тя го пусна и Рори се завъртя на леда, падна по гръб и размаха късите си крачка във въздуха като клоун. Но наоколо нямаше никого и не се чу смях. Блу му подаде крило и му помогна да стане.

− Защо никой не идва да ни гледа? − изстена Рори. − Да не би някоя новородена панда да ни е засенчила?

− Може би са дори малки панди близнаци − предположи Блу.

− Или просто на хората им е омръзнало от мен − седна унило той до нея. − Вероятно каскадите ми вече не са интересни и всички са отишли да гледат онези уж невероятно смешни сурикати. Какво имат сурикатите, което аз нямам?

Блу обърна очи с досада.

− Да видим... Козина? Елегантна фигура? Чувство за хумор? Рори, стига си мърморил. Още е рано. Когато дойде време да ни хранят, тълпите ще се съберат.

Двете кафяви мечки, които живееха в заграждението в съседство с басейна на пингвините, чуха разговора им и се

намесиха:

− Аз не бих разчитал на това − каза Орсън. − Шоубизнесът се променя. Вече никой не иска да гледа как някакви птици ядат рибешки глави.

− Та вие дори не сте пъстри, а чернобели − добави Урси.

Изглежда, мечките бяха прави. Когато настъпи времето за хранене, освен пазача и дъщеря му, никой друг не дойде да гледа пингвините. Докато лапаше порцията си сепии, Рори забеляза, че дори Савана е отегчена.

− Татко, искам да се прибирам − рече тя, докато пишеше чевръсто съобщения на мобилния си телефон. − Защо всяка ваканция трябва да вися с теб в зоопарка? Никой от приятелите ми не прекарва свободното си време с баща си. Умирам от срам. Пазачът избърса ръце в гащеризона си.

− Мислех, че обожаваш пингвините.

Савана го изгледа нацупено изпод бретона си.

− Да, обожавах ги, когато бях на две годинки. Пингвините не правят нищо и вонят на риба.

Рори за малко да се задави. Вярно е, повечето пингвини бяха заспали прави след обяда, но нима наистина воняха? Той бе любимецът на Савана още откакто едва бе проходила. Нима незначително нещо като миризмата можеше да промени това? Рори се опи та да привлече вниманието ѝ, но тя отметна коса и извърна очи.

− Не говори сериозно − рече ведро Блу. − Савана е тийнейджърка и просто се опитва да се прави на по-голяма.

Думите ѝ обаче не убедиха Рори и той дъхна силно в лицето ѝ.

− Мириша ли ти на риба?

Блу се дръпна назад и тъкмо се канеше да отговори, когато пазачът се обърна към дъщеря си с неочаквана и

шокираща новина:

− Е, няма да ти се налага да идваш още дълго в зоопарка, мила. Както е тръгнало, ще трябва да затворим до края на сезона.

Да затворят зоопарка ли? Рори зяпна от изненада. Той тръсна глава и си каза, че не е чул правилно, но Блу също бе чула. Тя запуши ушите си с криле, сякаш за да пропъди страшната новина.

− Татко, шегуваш се, нали? − попита Савана.

Но пазачът бе напълно сериозен.

− Няма достатъчно посетители. И не изкарваме достатъчно пари от билети. Ако ситуацията не се подобри скоро, ще трябва да намерим нов дом за всички животни, включително за моите пингвини.

Рори и Блу се спогледаха разтревожено − ако зоологическата градина затвореше, къде щяха да живеят? Градският зоопарк бе единственият им дом. Савана се намръщи и спря да пише съобщението.

− Но, татко, не могат просто да затворят зоопарка! Не могат да изгонят пингвините. Аз всъщност ги обожавам! Рори

ми е любимецът. Кажи на началника си, че трябва да задържи пингвините, иначе ще си изплача очите. Ако това не помогне, му кажи, че не можеш да останеш без работа, тъй като трябва да ми купиш новия телефон, който ми обеща − модел "Ка сто трийсет и пет" е страхотен. Пазачът взе празната кофа от риба и въздъхна.

− Не всичко се върти около теб, миличка. Приеми фактите. Грижите за животните изискват много пари. Ако нямаме достатъчно постъпления, ще се наложи да преместим пингвините и аз ще остана без работа.

− Значи трябва да направиш нещо! − изхленчи Савана и затича след него.

Когато те си тръгнаха, Рори и Блу започнаха да се паникьосват.

− Какво ще правим, ако попаднем в гаден зоопарк? − изстена Рори. − Ами ако ни изпратят в друга страна? Или пък в природен резерват, където животните, които ядат пингвини, тичат на свобода? Блу вдигна отчаяно криле.

− А ако ни разделят?

Рори не бе помислил за това. Макар често да го дразнеше и да му дърпаше опашката, той не можеше да си представи да живее без Блу, а, изглежда, тя бе на същото мнение. Двамата се прегърнаха с клатушкане и се стовариха на земята, точно както правеха като малки пиленца.

− Страх ли те е? − прошепна Блу.

− Не − промърмори Рори, но тя усети как крачката му се разтрепериха.

− Лъжеш ли ме?

− Не, просто танцувам.

Блу се усмихна тъжно и стъпи върху краката му, за да ги задържи неподвижно. Двамата стояха прегърнати, вкопчени един в друг за утеха, когато Рори се отскубна и размаха крило във въздуха.

− Пингвините са силни! − извика той. − Няма да се предам без борба, Блу. Трябва да измислим начин да спасим зоопарка!