Откъс от "Невероятните истории на българските съкровища"
Дневник публикува откъс от "Невероятните истории на българските съкровища", която разказва по на децата през забавните и понякога невероятни истории и с красиви илюстрации, как са били открити някои от най-великолепните златни и сребърни съкровища на България. Автори на текста e Надя Тодорова, a илюстрациите са на Станка Желева и Анелия Пашова.
Сред разказите на общо 20-те съкровища и паметници на културата са Казанлъшката тракийска гробница (защитена и от ЮНЕСКО), Варненският халколитен некропол с най-старото обработено злато в света, както и съкровищата от Панагюрище, Рогозен, Хотница, Летница, Синеморец.
Книгата беше представена в Националния археологически музей в четвъртък (14 май), където децата сами потърсиха и видяха някои от съкровищата от книжката. Издател е фондация Еasyart с помощта на Френски институт в България.
Навсякъде по света земята крие съкровища. Повечето, разбира се, не са намерени, но някои са открити и са показани в музеите. Всъщност можем да кажем, че това са магични предмети. Ако застанете пред тях, поемете дълбоко дъх и се вгледате внимателно, те ще ви поведат на пътешествие във времето и в пространството и ще ви разкажат своите невероятни истории.
Казват, че съкровищата са открити случайно. Някои хора обаче смятат, че самите съкровища избират от кого и кога да бъдат открити – показват се в точно определен момент на точно определен човек. Днес този човек си ти!
Вълчитрънското съкровище
Имало едно време едно прасе, което в продължение на една година се хранило от масивна златна купа на 3600 години. Това не е приказка, а истинска история, която се е случила през 1924 г. в село Вълчитрън, близо до град Плевен...
Мъглив декемврийски ден. Братята Тодор и Никола Цветанови са наели петнадесетина работници и прекопават земята, която доскоро е била гора, за да посадят лозе.
Изведнъж всички работници се скупчват един върху друг – някой се е натъкнал на един "супник" и два "похлупака" от "пиринч", както се изразяват те. Започва бясно търсене на монети. Според копачите няма как някой да е заровил празна съдина!
Оказва се, че може! Съкровището са самите съдове. Те не са от пиринч (пиринчът или месингът е сплав от мед и цинк с жълт цвят), а от чисто злато, при това на почти 3600 години. "Супникът" не е супник, а голям ритуален съд с красиво извити дръжки, който тежи 4 килограма и половина. Похлупаците може наистина да са служили за похлупване, а може да са били и музикални инструменти от рода на тимпаните. Украсени са с вграден сребърен орнамент, подобен на змия.
Освен тях братя Цветанови и техните работници изравят от земята и няколко чаши, направени така, че да стоят изправени само когато в тях има течност, а също и един загадъчен съд от три панички, съединени с тръбички. Учените и досега спорят за какво е служел той – дали за гадаене или просто за смесване на виното с мед и мляко.
Разочаровани, че няма съкровище, братята си поделят съдовете поравно. Големият "супник" се пада на Тодор, но е твърде голям за семейната трапеза и е прехвърлен в кочината. Така прасето на Тодор една година се храни от ритуалния златен съд! Останалите съдове постепенно на парчета или цели (и днес може да се види, че части от предметите липсват, срязани с ножица), попадат при златарите и местния зъболекар. Така няколко селяни от Вълчитрън се сдобиват със златни зъби, направени от безценното съкровище, докато един ден един от златарите не издава братята на полицията. Те били арестувани, а останалите 13 съда пристигнали в Националния исторически музей в София. Те пътували с влака без никаква охрана, в раницата на уредника.
Историята не казва какво се е случило с прасето, лишено от своето съкровище. Перефразирайки библията, можем да кажем "не давай златото на прасетата"!
