Лъвът обожава да яде

вкусно, крехко и сочно месце.

Но ако го питате кое му е любимо,

той не ще отвърне − пържоли и сланина.

Нито телешко варено и пилешки филета,

нито хрупкаво свинско и пържени кюфтета.

Нито наденички сочни и печен джолан.

Дали пък не е бекон на тиган?

Но отговорът е "Не!". Какво ли е тогава?

Уважаеми Лъвчо, а дали ще мога

да те примамя навън от твоята бърлога

със заешки пай и топли ребърца?

Лъвът се усмихна и поклати глава.

Бавно приближи се, огледа ме и рече:

− Месцето, което ми се услажда най-вече,

не е нито пържола, нито котлет,

а сочно детенце ДОСУЩ КАТО ТЕБ!

За своя късмет благодарен бъди,

че тук по нашите географски ширини

не ще намериш (или поне така разправят)

страшни скорпиони в леглото ти да шават.

За един от тях ще ти разкажа сега.

Жилото се казва и с него не бива шега.

Той е противно и грозно създание,

от него трябва да стоиш на разстояние.

Люспестата му кожа като катран е черна,

а на гърба си има броня характерна.

Виж намръщената му злобна физиономия,

лукавите очи, липсата на хармония.

Забележи дългата набраздена опашка.

Размаха ли я, бягай ти юнашки!

О, боже! Внимавай! Пази се!

Хуквай и си плюй на петите!

В мига, в който опашка надигне,

скорпионът мисли само как да те стигне.

Напред ще се хвърли той с всички сили,

а после безмилостно по дупето ще те ужили.

− Какво те разтревожи така, дете мило?

Защо трепериш и боязливо си се свило?

− О, мамо, под одеялото нещо пълзи!

По краката ми тръгна, нагоре върви!

Гнусно е, гадно, много съм уплашен,

дали не е Жилото, скорпионът страшен?

− Що за глупости говориш? Я не ме лъжи!

− Не лъжа, кълна се, до коленете е почти!

Сега се промъква по бедрото нагоре!

О, мамо, хвани го бързо! Моля те!

Вече стигна до дупето ми! Помогни!

Ужили ме... Ох! Ау! Ох! Болиии!