Детски пътеводител в бедността

Ходи им обясявай на децата, че така е правилно...

• 1 12
• Докладване

Няма да правя коментари по съдържанието преди да съм видял книжката (което ще направя), но пък и аз да разкажа една моя история. Отраснах в семейство на млади вишисти (те даже станаха вишисти доста след като съм се родил, щото знаете как е на млади години ), без някакви връзки в държавата на Тошо Цървула. Та пари нямаше, хеле пък неща от Кореком, с които се хвалеха много от децата в класа ми. И да - гадно беше, даже много. Като настъпиха промените постепенно нашите дръпнаха, защото са образовани, интелигентни и работливи хора. Не са станали милионери, но вече нещата бяха наред. Аз наблюдавах цялата тази трансформация, видях също така как родителите на децата дето се хвалеха с шоколадови яйца и "Лего" по времето когато аз се радвах на колички "Мачбокс" (от българските, да не си помислите Made in England) постепенно започнаха да потъват, да не знаят къде се намират, да не могат да намерят начин да поддържат стандарта на който бяха свикнали. Това ме научи, че трябва да се работи много и да се учи много, непрекъснато - не да се разчита на временна конюнктура. Много от децата с шоколадовите яйца от детството ми порастнаха като родителите си, и понеже не можеха да се ориентират, старите връзки на техните не работеха вече - се превърнаха в едни вечно мрънкащи и лежащи индивиди, които чакаха някой да дойде и да им даде една торба пари на месец ей така - щото са се родили. В това са прави авторите - бедността е вина на възрастните, понякога са виновни и за бедността на възрастните си деца.

• 6 22
• Докладване

"Който не краде - няма да яде"
= не всеки го може, не всеки го иска.
... някои прости и са работещи бедни
... други са учени ... и пак са бедни.
СЕГА така работи системата.

• 9 4
• Докладване

Много е прекрасно да се издават такива книги! Може и да не им се обяснява на децата /намигам тук на коментар № 2/. Ако четат и имат възможност да видят, те сами схващат. Проблемът е, ако не са изправени пред нито една от двете опции. Живели сме в бедност /с брат ми/, при това - съвсем истинска; сега - не. За щастие! И децата ни не. Ще ми се детето ми да опознае бедността само на книга, но пък и да развие нужното чувство на уважение и причастност към хората, които живеят в такава. И да изпитва неподправена емпатия. Мисля, че такива книги помагат. Браво на "Точица"! Ще чакам с нетърпение да купя книгата!

• 1 6
• Докладване

Единствения цитат от книгата потвърждава тезата, че бедността е състояние на ума, а не липса на пари. Ще я погледна тая книга, но подозирам, че е пълен бълвоч.

• 2 4
• Докладване

Едва ли може да се измисли по-депресираща и тъпа книга ЗА ДЕЦА! И абсолютно БЕЗСМИСЛЕНА - за какво им е на децата да четат за бедността? Ако живеят в нея, те са си наясно, а ако не са бедни - едва ли книгата ще им даде някакво прозрение. От гледна точка на възрастните може и да е похвално написването на подобна книга, но през детските очи сигурно се вижда нещо твърде различно.

• 7 3
• Докладване

Респект!

• 2 1
• Докладване

[quote#9:"princess_x"]а ако не са бедни - едва ли книгата ще им даде някакво прозрение[/quote]

Защо така подценяваш децата?

• 0 2
• Докладване

До коментар [#11] от "Daniboy":

Не ги подценявам, а си спомням какво ме е радвало и какво - депресирало в детството ми. Но виждам, че повечето възрастни бързо забравят и не виждат света по друг начин, освен през уморените, но уж много умни, възрастни очи.

• 3 1
• Докладване