Откъс от "Бедността. Пътеводител за деца"
Днес в рубриката "Четиво" на "Детски Дневник" ви предлагаме откъс от "Бедността. Пътеводител за деца" на Ханна Гил-Пьонтек и Хенрика Кшивонос, предоставена от издателство "Точица".
Полските авторки са се заели с нелеката задача да обяснят по достъпен начин какво причинява бедността и защо има хора, които не могат да се избавят от нея, както и какви са пътищата едно общество да реши този проблем. Книгата описва всекидневни истории от живота на малката Яна, която живее в една-единствена стая със сестра си Мария, брат си Стефан, майка си и баба си, страда, че няма черен клин за часовете по физическо и мечтае един ден да стане президент, за да поправи несправедливостите, които вижда около себе си. Покрай детските впечатление на децата се обясняват сложни понятия като наследяване на бедността, анклави на бедност, социална политика.
Мързеливците
Стефан се надува от гордост, защото го даваха по телевизията. Заедно с Алек. Докато си играели на лоста
в нашия двор, дошли един господин и една госпожа с камера. Госпожата ги попитала дали им харесва да
живеят тук и дали знаят, че скоро ще трябва да се изнесат, защото един човек иска да купи и пребоядиса цялата наша сграда. Стефан отговорил, че за нищо на света не мърда оттук и че сградата ще си я боядисат сами с Алек, защото вече са мислили по този въпрос. Господинът записал всичко това с камерата и си тръгнали.
Вечерта всички гледахме предаването. След Стефан се появи един дебел мъж в костюм, който обясни, че сега имаме свободен пазар и ако някой е мързелив и не му се ще да работи, може да иде да живее под моста. И че не трябва да се издържат хрантутници. Попитах мама, какво значи това, защото тя съвсем не е мързелива – толкова много работи и пак ни се налага да взимаме пари от социалните. Мама нищо не каза, само бързо отиде в кухнята. Баба ни нареди да си лягаме и загаси лампата.
Тая нощ още дълго си мислех, че страшно ми се иска да бях Вивияна.
***
"Бедните хора сами са си виновни, защото са мързеливи". "Имаме свободен пазар и всички имат равен шанс." Често чуваш такива изказвания по телевизията или от възрастните покрай теб. Изследователите на бедността обаче имат различно виждане по въпроса.
Дали някой би желал да живее в бедност по собствена воля? Повечето хора биха искали да имат стабилна, добре платена работа. Но колкото по-лоши са условията им на живот и образование, толкова по-трудно е да намерят такава.
Светът на бедните и богатите обикновено е разделен от невидима стена, през която дори на най-работливите
им е трудно да преминат. Не е истина и твърдението за равния шанс. Изследванията показват, че децата, които растат в по-заможни семейства, по-често успяват да завършат образованието си. Родителите им могат да си позволят допълнителни уроци по английски, да им осигурят по-добри условия за учене, собствено бюро и компютър. Случва се учителите да се отнасят към тях по-добре.
По-бедните им връстници израстват в недоимък, нерядко в домовете им се извършва насилие. Те имат по-
малко доверие в себе си и заради това се учат по-зле или пък по-рано напускат училище. Затова шансовете им
за нормален живот още от началото са много по-малки.
Много европейски страни се стараят разликата между най-бедните и най-богатите да не става прекалено голяма. Главно защото намаляването на тази разлика оказва положително влияние върху цялото общество. Доказано е, че в тези страни жителите се чувстват в по-голяма безопасност, по-здрави са и с по-голямо желание участват в
обществения живот. За съжаление у нас тази разлика е сред най-големите в целия Европейски съюз (става дума за Полша, където разликата в доходите на най-бедните и най-богатите хора е 13.5 пъти. Това е най-високият показател в целия Европейски съюз. В България съотношението е 1: 11.4 - бел.ред.)
