Спешен номер за консултации на приемни семейства ще заработи от август
Спешен телефонен номер за консултации за приемните родители в България ще заработи от този август. На него ще отговарят денонощно и безплатно двама психолози и един клиничен социален работник. Специалистите ще помагат с професионални съвети на родителите, приели дете в семейството си, ще ги консултират как да реагират и действат в трудни или кризисни ситуации и ще ги подкрепят емоционално. Те ще са отворени за помощ за самите приемни деца, като за тях ще има скайп комуникация в определени часове, която ще е гарантирано анонимна.
Услугата "Спешен номер" ще заработи по идея на Националната асоциация за приемна грижа с финансовата подкрепа на Мтел, които от няколко години подпомагат приемната грижа в страната. За новата инициатива съобщи за "Дневник" Александър Миланов от асоциацията в четвъртък след представянето на данни от ново социологическо проучване за състоянието на приемната грижа на Галъп Интернешънъл.
"Голяма част от приемните родители и деца имат голяма нужда от психологична и емоционална помощ," казва Миланов, но в същото време подобна подкрепа обичайно не е осигурена.
Социалният работник срещу приемния родител
Това се обяснява и с един от основните проблеми, който сочат масово самите родители – те се сблъскват с "лошо и административно отношение на социалните работници към тях". По правило социалният работник е този, който оценява дали дадени родители са подходящи да станат приемни семейства, той трябва да проведе обучение с тях и да ги подкрепя по време на приемния процес, както и след това. На практика, когато родител се обърне към него за помощ в трудна ситуация, социалният работник констатира и записва в протокол, че приемният родител не се справя.
"Социалните работници защитават институцията, която представляват, а не приемните семейства," потвърждава пред "Дневник" и майка на две приемни деца. Все по-често социалните работници и специалисти от бюрата по труда комуникират приемната грижа единствено като професия и инструмент за борба с безработицата, отбелязват и анкетираните в проучването. Те по-скоро пречат на развитието на приемната грижа, нямат умения за работа с хора и не познават детското развитие, се отбелязва още в проучването. Наблюдава се и занижена работа по оценяване на приемните родители.
В тази връзка от Асоциацията призовават да се подобри квалификацията на социалните работници, които работят с тези родители. Има нужда и от завишаване качеството на оценката на бъдещите приемни родители, препоръчват още специалистите, за да се отговори на нуждата на децата.
С какво се сблъскват приемните семейства
За голяма част от приемните родители проблемно е и отношението на обществото към децата от ромски произход, както и неспособността на училищата и детските градини да работят с деца, живели в домове или в насилие.
Липсата на социални услуги за навършващите пълнолетие и напускащите системата за закрила на децата също е сред посочените пречки. Именно тук може да помогне бизнеса, като предостави финансова и професионална подкрепа за стажове и професионално ориентиране, съветват специалистите от Националната асоциация за приемна грижа.
Повечето от приемните родители признават, че не са склонни да се грижат за деца с увреждания, заради липсата на социална и здравна подкрепа в страната ни. Все повече посочват, че при настаняването на деца при тях, те не получават пълна медицинска информация за тях. По този начин много трудно се откриват заболявания, а за други започва късно лечение.
"От дома ни дадоха медицински картон, в който е записано, че детето е напълно здраво, но в последствие установихме, че има астма, но след като получи пристъпи," пише един от анкетираните родители.
Кои са приемните семейства
2 от 3 деца в приемни семейства са от български етнически произход. Все повече деца попадат в приемни семейства от директно от домовете на собствените си родители, а причината за това е насилие, неглижиране и бедност.
Традиционно семейство, с двама партньори, между 40 и 50 години, които са завършили средно образование и са отгледали поне едно дете – това са приемните родители у нас, според Националната асоциация за приемна грижа. Водеща мотивация за това да приемат деца без родители в домовете си продължава да е личното разбиране, че трябва да се помогне на дете в беда.
Приемната грижа като достоен труд
"Неоснователни и притеснителни са страховете на обществото, че приемната грижа е лесен начин да се изкарат пари на гърба на децата в беда", коментира Александър Миланов от НАПГ. От социологическото проучване ставя ясно, че за значителна част от българите водещ мотив да се реализират като приемни родители би бил възнаграждението и осигуряването на държавна издръжка за децата. Малинов подчертава, че в това няма нищо тревожно, защото професията на приемния родител е достоен труд. От Асоциацията му са против социалните работници и бюрата по труда да убеждават хората да стават приемни родители само, за да се справят с безработицата.
Половината от българите (54,2%) биха поверили децата си на грижите на приемно семейство, ако те не могат да се грижат за тях, сочат данните от социологическо проучване. 37% са готови да станат приемни родители, ако получават издръжка и заплата за отглеждането на детето, 20 на сто се страхуват, а за 11% заплатата и издръжката не са от значение, ако станат приемни родители.
| Българите биха станали приемни родители при условие, че: имат достатъчно време да опознаят детето, преди да го вземат у дома (41,2%); детето няма заболяване или увреждания (33%) и е без трудности в поведението (23,3%); бъдещите приемни родители сами определят възрастта, на която да е детето (31,7%) и неговия етнос (27,2%); определят сами дали идва от социален дом или от биологичното си семейство (11,2%). |
Към края на март 2015 г. у нас приемните семейства са 2 362, а в техните домове живеят 2 304 деца. Най-много приемни семейства има в областите Шумен (187), Варна (175), Плевен и Монтана (144), а в град София приемните родители са само 63. Близо 600 са приемните родители без деца, като най-много са в област Пазарджик (46).
446 приемни семейства са заличени от регистрите, като причините са основно две: част от тях стават осиновители на приемните си деца, а друга част не успяват да се справят с раздялата с децата, поради липсата на подкрепа и системата ги обявява за "несправили се".
Малки момичета от български произход, между 2 и 5 годишни, са основно децата в приемна грижа, показват наблюденията на НАПГ.
Сключването на граждански договори от страна на общините с приемните родители продължава да се посочва като проблем за развитието на приемната грижа. Националната асоциация за приемна грижа предлага да се приложи режима на трудов договор за надомна работа. В същото време е необходимо да се завиши качеството на приемната грижа и да се въведе професионални критерии – тоест, да се специализират семейства, които да се грижат за деца с увреждания, новородени, деца в конфликт със закона, както и за непълнолетни родилки с бебетата им.
| Националната асоциация за приемна грижа работи в партньорство с Мтел по инициативата "Приеми бъдещето". Телекомът е инвестирал близо 90 000 лева за миналата година, като средствата са достигнали до около 200 деца в приемни семейства. С тяхна помощ, асоциацията е направила два младежки лагера, консултирала е с правна помощ 13 казуса на деца в риск, провела е над 5 различни събития за младежи. 200 приемни семейства са получили коледни и великденски пакети с продукти от първа необходимост. Мтел и Националната асоциация за приемна грижа планират да реализират стипендиантска програма за първокласници в приемни семейства, лагери за по-малки деца. "Идеята на инициативата "Приеми бъдещето" е да помогне на децата без родителска грижа да намерят семейства, които наистина да ги отгледат с любов. Децата са нашето бъдеще и затова ще продължим да работим още по-усърдно по тази кауза и занапред", каза Илияна Захариева, директор "Корпоративни комуникации" на Мтел. |