Десет задачи с по няколко подусловия с растяща трудност - такава, че на последните условия дори и авторите не знаят решенията. Френска, немска, руска, румънска и арабска реч се чува от различни посоки между хората в тениски в еднакъв цявт. Сини, зелени, червени, жълти, лилави... Водят любезни, но ожесточени спорове помежду си или на английски с противниците си. Изчакват гласуването на журито и след това започва новият рунд. 

  

Миналата седмица Висшето транспортно училище и Софийския университет бяха домакини на уникално по рода си математическо състезание за ученици от целия свят. У нас пристигнаха отбори от Беларус, Бразилия, Египет, Франция, Грузия, Германия, Иран, Румъния и Русия. България беше представена с отбор от Софийската математическа гимназия. След три дни на викторини и дебати в различни формати победителят стана ясен в събота - Франция, а България си подели третото място с Германия и Русия. Междувременно учениците посетиха Народното събрание по покана на Цецка Цачева. 

на които децата се явяват, решават задачи за определено време, дават им се точки и т.н. Тук задачите се публикуват няколко месеца преди състезанието, в които отборите могат да работят по тях. Растящата им трудност е с цел по тях да може да се дебатира и да поставят въпроси за бъдеща изледователска дейност за младите хора, обясни за "Дневник" един от организаторите на събитието -  доц. Веселин Гушев от Софийския университет. Освен това, това не е едно състезание, а четири в едно, защото в рамките на седмицата отборите преминават през няколко вида съревнования и тестове, допълни той по време на финала в събота.

На финала всеки от отборите влезе на ротационен принцип в четири роли - на докладчик, на опонент, на рецензент и на наблюдател. Докладчикът представя възможно решение на някоя от задачите (дори само в сферата на теорията), опонентът опитва да намери слабите места и неясноти в решението, рецензентът прави същото и за докладчика и за опонента, а наблюдателят се изказва, само ако види някакъв голям пропуск в дебатите. В хода на дебатите (често пъти с помощта на журито) се стига до истински спорове, защото за решаването на задачите може да се използват по няколко различни подхода, да има уловки и условности.  

На първо място с убедителна преднина пред останалите се класира отборът "Франция 1". Франция, също като Германия и Румъния бяха представени с по два тийма. И двете френски групи бяха на големия финал, също и едната от германските и тази от Беларус. Отборът на Беларус, където състезанието има традиция от 15 години, се класира втори. 

Анри Бамбюри и Пиер Годфар от отбора на победителите спечелиха и първите места в индивидуалното общо класиране за презентация и добро възможно решение на последната (най-трудната) задача, посветена на полиномни уравнения. Треньорът им Мерседес разказа за "Дневник", че успехът им се дължи на това, че са уверени в решенията си, до които са достигнали след дълга подготовка и проучване. За посещението им в българския парламент разказа, че е било много интересно, но по неясна причина преводът бил такъв, че не разбрали съвсем какво им се говори. 

Тео, Иван, Виктор и Манол от СМГ се класираха в тройката, но на практика са на шесто място, защото и второто и третото място във финалното класиране се споделят от по три отбора. Само за 10 стотни българските тийнейджъри изпаднаха от големия финал и на малкия се съревноваваха с двата отбора на Румъния, единия от Германия и този от Русия.  

Треньорът им Велина Иванова, която участва в състезанието в последните три години, а тази година за пръв път е в ролята на ръководител, коментира, че този път задачите са страшно трудни и това е обезкуражило част от българските участници. Вместо от 5 или 6 човека, както е стандартно, българският отбор се състоеше само от четирима. Освен това в момента успоредно се провеждат други големи състезания за математици като международната олимпиада, така че математическите редици са разредени.

Все пак шестото място (или трето) е добър успех, предвид наистина високото ниво на задачите и конкуренцията. Миналата година българите отново са се класирали трети, а през 2013 г. са били на първо място на състезанието в Румъния. 

Проф. Борис Дубров от Беларуския държавен университет беше председател на състава от 10-членното жури на малкия финал, където българският отбор се класира втори. Той участва в международното жури за втора година и е авторът на една от нерешимите задачи тази година. Признава, че въпросите са доста трудни и изискват много подготовка и проучване, но от друга страна винаги има и лесна част, която позволява на всички участници да постигнат някакъв успех. 

Според Дубров умението на учениците да решават сложни проблеми и да се представят добре на международни състезания като това, не зависи толкова от общия изглед на образователните системи, колкото от индивидуалната работа с талантливите деца. "Тук работим с едни много талантливи младежи, които са далеч над средното ниво за страните си. Убеден съм, че всяка държава има такива таланти и истинското предизвикателство е да бъдат намерени и развити", казва професорът по математика.

По негово мнение, както винаги и тази година на състезанието е имало няколко открояващи се млади математици, които ще бъдат част от бъдещето на точните науки, стига да продължават да дерзаят. В Беларус има вече няколко научни пуликации, вдъхновени от дебатите по време на състезанието.