Подобна комбинация изпълва сърцето му с блажено и хрисимо послушание, което продължава изненадващо дълго време. Долу-горе около 25 минути.

Този младеж със силно изявено собствено мнение разрешава кюфтетата да бъдат пържени или на скара, съвсем мънички, като онези от историите за Карлсон, а в специални случаи ги приема и във вид на "гнездо" с яйчице в средата. Картофените се наблюдават подозрително, а зеленчуковите се удостояват с пълно презрение. "Може да не са котарачешки, но поне да са от месо!", заявява той упорито.

Единственото изключение от това правило са специалните кашкавалени кюфтенца. А какво им е специалното ли? Че всяко дете може да си ги забърка лесно само, с малко помощ или под вещия контрол на мама и татко.

Освен това хем приличат на кръстоска между кюфте и омлет, хем имат изненадващо приятен и различен от обичайното вкус. "Не, не, няма нищо общо с кашкавал пане. Това са си истински кюфтета с достойнство!", отсича малчуганът.

За направата им са нужни: 150 г. настърган кашкавал, 150 г. настъргано сирене, 2 големи яйца, 2 с.л. брашно, черен пипер и чубрица на вкус.

Всичко се смесва в купа и с вилица се обърква на гъста, лепкава каша. Тефлонов тиган се загрява и се капват няколко капки олио – идеята е кюфтенцата да се пекат, а не да се пържат. Децата могат да гребват с ръце или лъжичка от сместа и да оформят топки с големината на орех, които се сплескват леко и се слагат в тигана.

Запичат се от едната страна и след това се обръщат от другата. И така, докато свърши цялата смес. Сервират се топли със зелена салата, чаша айран, морковче или домат, а защо не и със сурова чушка.

Каквато и да е компанията им, всички ги харесват - не само децата, но и техните родители. А своенравният малчуган винаги пита за допълнително точно когато някой е грабнал последното кюфте от чинията.

Тогава, тогава настъпва истинска катастрофа и се налага спешно забъркване на нова доза за успокояване на бурните кюфтени страсти.