Откъс от "Моята първа книга за България"
В рубриката "Детски книги" днес публикуваме откъс от новата енциклопедия "Моята първа книга за България" на издателство "Пан".
Тя събира най-важните факти за историята, природата, националните символи, духовното и културното развитие на страната ни. Книгата съдържа четири части -"Славно минало", "Следите на историята", "Красотите на България" и "Гордостта на България", както и над 1000 илюстрации и снимки към тях.
Съставители са Цанко Лалев, Любомир Русанов, Валери Манолов, Костадин Костадинов
Захарий Зограф
Захарий Зограф се родил в семейство на художници от Самоков. Баща му, както и по-големият му брат, били прочути зографи – изписвали икони и църкви.
Захарий обаче искал да ги надмине. Той отрано проявявал високо самочувствие, тъй като умеел да работи сръчно и с голяма бързина. Тези качества му осигурили много поръчки за огромни стенописни ансамбли в най-големите български манастири. Много се ценели и неговите икони.
Захарий Зограф нарисувал и първите портрети в българската живопис – "Неофит Рилски" (1838 г.), "Автопортрет" (1840 г.), "Християния" (1845 г.). Той е първият възрожденски художник, който е рисувал автопортрети и е подписвал творбите си.
През 1852 г. художникът завършил стенописите в църквата на най-големия манастир на Атон – "Великата лавра".
Бащата на Захарий Зограф - Христо Димитров, ходил във Виена, откъдето донесъл щампи от картини на западния Ренесанс. Захари си набавил и други репродукции. Самият той, като предлага изкуството си при изписване на новата църква в Рилския манастир, съобщава, че имал "юрнеци (образци) от француската академия".
По негово време съществувало изобразително изкуство само по църквите и манастирите. Другаде образното изкуство не намирало място за проявяване. И затова Захари Зограф в църквите, в религиозната тематика, внася реални образи. Той облича библейските герои в дрехи на съвременниците си, какъвто е случаят с притчата за бедния Лазар в Бачковския манастир.
А когато рисува Страшния съд (пак в Бачковския манастир), грешниците и праведните не са абстрактни личности, а познати тогавашни чорбаджии, чорбаджийки, блудници, граждани, селяни и селянки, облечени в своите носии.
Портретувани лица, съвременници на Захари, намираме и в шествието с чудотворната икона в Бачковския
манастир, в стенопистта на двора, която навярно е работена от двамата братя Димитър и Захари.
На върха на славата си Захарий Зограф починал в родния си град Самоков.