Имало едно време момче с големи кафяви очи, гъста къдрава коса и неотразима усмивка. Момчето живеело с майка си, баща си, брат си и сестрите си на Мадейра, малък остров в Атлантическия океан.

Островът бил открит преди 600 години от португалски мореплавател, който се опитвал да намери път към Индия. В наши дни всяка година хиляди туристи посещават Мадейра, за да разгледат красивата, легендарна природа на острова. Хората, родени там, не обичат да го напускат. Но понякога им се налага и той винаги им липсва.

Това се случило и с момчето с неотразимата усмивка.

Било на 12 години и обожавало футбола. Играело толкова добре, че клуб от Лисабон му предложил възможността да се обучава в тяхната детско-юношеска школа. Момчето било принудено да напусне родния си град и да отиде да живее на континента. Това било мъчително преживяване за него и то отчаяно искало да се върне у дома.

Накрая, колкото и да му било трудно, останало.

Останало, защото обичало футбола и мечтаело да стане велик играч.

Сега това момче е възрастен мъж, живее в испанската столица Мадрид и сам има син, когото много обича.

Той успял да сбъдне детската си мечта.

Той е един от най-великите футболисти и целият свят го познава.

Това е неговата история.

Историята на Кристиано Роналдо.

Санто Антонио е квартал в покрайнините на Фуншал, столицата на португалския остров Мадейра.

Градът се намира в планинската част на острова и жителите му и туристите се наслаждават на прелестни гледки към града и към морския бряг, особено по залез-слънце. Кварталът е част от енория със същото име и жителите му редовно се събират в местната черква, която също се казва "Санто Антонио".

В този квартал, в къщата на номер 27А, на улица Rua da Quinta Falco, което значи "Петте сокола", живеело семейство Авейра.

Името на господин Авейро било Жузе Динис, а жена му се казвала Мария Долорес, по баща Дош Сантош. Тъй като в Португалия е прието хората да се обръщат един към друг с вторите си имена, госпожа Авейро наричали госпожа Долорес, а съпруга ѝ – господин Динис.

Двамата се запознали и се оженили във Фуншал, когато госпожа Долорес била едва 18-годишна. Година по-късно се родила Елма, първата дъщеря на семейство Авейро, последвана от брат ѝ Хуго.

Семейството живеело много скромно. Госпожа Авейро работела като готвачка и цели две години била сама с двете деца, когато съпругът ѝ бил призован в армията, за да се включи в Колониалната война в Африка, където Португалия имала няколко колонии.

Когато се върнал у дома, приходите на семейството не стигали за четиричленно семейство, затова се наложило госпожа Долорес да потърси допълнителна работа. Заминала за няколко месеца във Франция да работи като чистачка, тъй като там заплащането било много по-високо от онова, което припечелвала в родината си.

След няколко години се родила втората им дъщеря, Катия.

Горе-долу по същото време господин Динис започнал работа в местния футболен клуб. Клубът се казвал "Андориня", което означава "лястовица" на португалски. Господин Авейро бил началник оборудване, което значи, че отговарял за спортните екипи и съоръженията в клуба.

Десет години след раждането на най-голямата ѝ дъщеря, Елма, госпожа Долорес отново забременяла.

Представете си изненадата на трите деца, когато един ден родителите им ги събрали и им казали сериозно:

– Мили деца, имаме голяма новина. Скоро семейството ни ще се увеличи с още един член.

Децата много се изненадали. Трудно им било да си представят, че ново бебе ще стане част от живота им. Но точно това се случило...

Във вторник, 5 февруари 1985 г., се родило четвъртото дете на семейство Авейро – прелестно момченце с гъста, къдрава тъмна коса и големи тъмни очи. Кръстили го Кристиано Роналдо.

Бебето Крис бързо се превърнало в център на вниманието на цялото семейство.

Няколко месеца по-късно, в един неделен следобед, бебето трябвало да бъде кръстено в малката черно-бяла черква "Санто Антонио".

Цялото семейство, приятелите и съседите им се готвели за събитието. В шест часа надвечер те се събрали пред черквата празнично облечени.

Господин Динис бил толкова свързан с футболния клуб, в който работел, че поканил капитана на "Лястовиците", господин Фернау Барозу Соза да стане кръстник на сина му.

За жалост, случило се така, че точно в деня на кръщенето "Андориня" имали мач, който започнал в четири часа, тоест два часа преди началото на кръщенето. В качеството си на капитан господин Фернау трябвало да присъства на мача, както и господин Динис. Това означавало, че и двамата нямало да успеят да стигнат до черквата навреме.

Госпожа Долорес обяснила ситуацията на свещеника, който също бил почитател на местния отбор и проявил разбиране. Той започнал да кръщава другите бебета, събрани в черквата, както обикновено, спокоен, че двамата мъже ще се появят по-късно.

Времето минавало, свещеникът кръстил всички останали бебета и техните семейства започнали да се разотиват. Господин Динис и господин Фернау обаче още не били дошли.

Обстановката започнала да става напрегната.

– Доня Долорес, още колко ще чакаме? Можем да си стоим така до утре сутринта – оплакал се свещеникът.

Госпожа Долорес обикаляла притеснена, с бебето Кристиано на ръце, площада пред черквата и се оглеждала за съпруга си. Същото правели и бъдещата кръстница, и другите три деца на семейство Авейро. Да не забравяме, че по онова време нямало мобилни телефони и нямало как да се обадят на господин Динис и да попитат кога ще дойде.

Накрая по улицата се задала кола и със свистящи гуми заковала пред черквата. Двамата мъже изскочили навън, закопчавайки саката на официалните си костюми в движение.

Всички въздъхнали с облекчение.

Кристиано Роналдо дош Сантош Авейро бил кръстен на малка церемония само за него, а историята за това как баща му и кръстникът му закъснели за кръщенето станала една от любимите на семейството.