Половината от родителите смятат, че децата нямат право на мнение

Дъщеря ми е на 3. Не ми е хрумвало дори че мога да я ударя. Крещенето също не е опция. Наблягаме на дипломацията.

• 6 17
• Докладване

Ебати тъпата статия!!!
Кои деца - на 1 годинка или на 15 години?
Не зацепвате ли, че има ОГРОМНА разлика между тези възрасти и в правото на мнение на едните и на другите!?
Или е по важно да правите пак реклама на "Шамарената фабрика" с която Георги Господинов си прави самореклама!?

• 6 29
• Докладване

До коментар [#2] от "Beyond":

Абсолютно, плесниците и крещенето са израз на пълна слабост. Какво уважение да има после човек към такъв слаб авторитет.

• 7 10
• Докладване

До коментар [#3] от "dogwoman":

леле, какво си написала...
по всички въпроси, естествено!
а възпитателната роля на родителя е съвсем друго нещо...

• 5 3
• Докладване

С шамари/без шамари, с крещене/без крещене днешната младеж в по-голямата си част е тотално профанизирана, не изпитва уважение към никого (в някои случай и към себе си) и не изпитва страх от нищо и никого!

• 8 11
• Докладване

В света на мутрите само с дипломация не става. Освен това децата също редовно си посягат, така че треба да са наясно какво може по-силният от тях...

• 3 6
• Докладване

Другата половина смятат ,че децата имат право на мнение, нооо........не се съобразяват с него. Едната форма е на диктатура , а другата е на фасадна република. Как всичко се повтаря и как не се повтаря то....(имаше такъв рефрен)

• 0 7
• Докладване

явно този писател Г.Г. малко са го били като дете...

• 8 7
• Докладване

Далече сме от Швеция, Дания и Норвегия. Разбираемо. Не сме виновни за това. Но нека поне да мислим за в бъдеще!

Проблемите са много дълбоки. Когато едно дете израсне в среда, която не е толерантна към него, то се програмира по този начин и когато порасне, вече има устойчивия рефлекс да не бъде толерантно към другите. Когато не уважаваш мнението на детето си, то не уважава чуждото мнение, когато порасне -голям проблем в нашето общество.

Същото е и по отношение на "шамарената фабрика". В Швеция е незаконно да удариш детето си, но какъв е дългосрочния резултат от това? Шведите, имат изградено у себе си, че както не са ги удряли тях, така и те нямат право и не им хрумва да удрят другите.

Какво виждаме по пътищата ни, когато един автомобил засече друг? Излиза по-силния с бухалка или без и саморазправа. Бой, гавра и унижение на по-слабия. За това е важно да не удряме децата, когато са малки - за да не удрят те другите, когато пораснат.

https://youtu.be/v8_7yPocGPg

Бийте децата си колкото може повече и не им давайте право на мнение, само шамари. Така можем да сме сигурни, че когато пораснат ще бъдат безмилостни към другите хора и когато някой ги засече на пътя ще му потрошат кокалите и ще го залеят с обиди.

• 2 11
• Докладване

До коментар [#6] от "zidane":

Не, това не е вярно. На едно двегодишно дете можеш да даваш възможност за избор по съвсем малък брой въпроси, при това всичките "безопасни". С годините броят нараства. Не можеш и да си помислиш да даваш на четиригодишно дете да пуши, примерно, независимо какъв е неговият "избор". Родителят няма само възпитателна роля, а и много други. Има на първо място "съхранителна" роля. Затова на съвсем малки деца дори е вредно да се дава прекалено богат избор, защото ги обърква и ги кара да се чувстват несигурни.

• 2 9
• Докладване

Децата ни не само имат право на мнение, но и ние, техните родители, уважаваме и се съобразяваме с него. Сами взимат решения, включително такива къде да учат след 4-ти, след 7-ми клас или след това, когато вече са пълнолетни. Мнението им тежи в случаите, когато нещата ги касаят пряко, но и размера на отговорността си я носят наравно с тежестта на мнението им.
Боят не решава проблемите в едно семейство. Най-малко пък тези с децата.

• 0 7
• Докладване

До коментар [#13] от "dogwoman":

понеже това е дълъг и сериозен спор, за който нямам време сега, ще напиша само, че правото е неотменимо, а мнението - моделируемо.
между "право на мнение" и "право на решение", и "фактическо (раз)решение" и действие - има поне няколко бездни!

• 0 6
• Докладване

До коментар [#15] от "zidane":

Все пак, както виждаш, повечето хора са на мнение, че детето няма право на мнение, че и ги пошамаросват от време на време.
Не очаквай да те разберат.

• 4 3
• Докладване

До коментар [#15] от "zidane":

Технически си напълно прав, но аз разбрах "няма право на мнение" като синоним на "право на решение".
Освен това наистина не бих водила с тригодишно дете задълбочени спорове за неговите мнения и да го убеждавам в правотата си, най-малко защото то ще разбере към 5% от казаното.
Понякога "защото така не се прави" е повече от достатъчно. Или "в тази къща не се бием" и отнасяш четиригодишния ядосан младеж, който иска да оскубе косата на двегодишната си сестра, без повече обяснения, драми, припадъци и викове
Моята "библия" в детевъзпитанието е една тъничка книжка на Хаим Гинът. Безотказна и дотук - с блестящи резултати.

• 4 4
• Докладване

Аз мисля, че много от пишещите забравят, че дете се възпитава с личен пример! Ако се отнасяте с разбиране към неговите нужди и желания, то ще расте уравновесено и щастливо.

• 1 12
• Докладване

До коментар [#18] от "Terry bear":

Точно. Има даже сентенция в този смисъл - "Не се опитвайте да възпитавате децата си, те така или иначе ще станат като вас. Превъзпитайте себе си."

• 1 8
• Докладване

До коментар [#17] от "dogwoman":

ок, почти се разбрахме!

• 0 0
• Докладване

Възпитанието не се постига с бой и крясъци , а с личен пример и спокойно обяснение на нещата. От невъзпитан и агресивен родител, какво друго, освен шамари ,обиди и крясъци. А тези деца утре също ще бъдат родители и ще правят, каквото са видели.

• 1 4
• Докладване

Детето има право на мнение, но родителят има право на вето.
Шамарите - когато съзнателно почне да прави напук на родителите си.
Дотогава - убеждение.
Не забравяйте, че именно вие носите отговорност за действията на децата си и на вас се пада задължението да възпитате отговорна личност.

• 1 10
• Докладване

Ами на мен все по-често ми се налага да работя с разни "модерно възпитани" и виждам резултатите. На втория ден трудов стаж изказват "компетентно" мнение по всякакви въпроси, въобще не им пука от нищо и от никой - разкош.

• 0 9
• Докладване

[quote#12:"martincho8002"]. В Швеция е незаконно да удариш детето си, но какъв е дългосрочния резултат от това?[/quote]
Формално това е било забранено у нас с Наказателния кодекс от 1968 година,дори за лека телесна повреда по отношение на малолетен,до 14 години следва прокурор да встъпи в правата на частния тъжител,което превръща напрактика лека телесна повреда на малолетен в престъпление от общ,а не от частен характер.Но това само формално.От друга страна .От друга страна телесни наказания още са формално законни в някои училища в развити държави,

• 0 6
• Докладване

Естествено е,че децата имат право на глас, но родителят преценява за доста неща - една е детето ти на 4 години да си избере дрехи, друго е да иска да пие бира.
За диалога, а не боя - аз естествено съм ЗА, но на практика - понякога има шамари. Не може да си спокоен, добър родител, да разговаряш 100 пъти едно и също, да обясняваш, да показваш с личен пример как се прави стократно и накрая детето ти отново да си прави каквото си иска и да се присмива - "Ти пък как ще ме накараш?". По някое време вече не си добрия и спокоен родител, а изморения, стресиран родител.

• 0 9
• Докладване

До коментар [#13] от "dogwoman":

Бъркаш "мнение" с "избор". Що се отнася до правото на избор разглеждано в пряк смисъл на понятието, разбира се, че никое дете не може да има абсолютно право на избор. Въпросът обаче е в правото на мнение и факта, че половината от родителите смятат, че детето им няма право на мнение е повече от тревожен. Правото на мнение е нищо повече от предпоставка за диалог. Лишавайки човек от право на мнение, без значение от възрастта му, показваш отказ от диалог с него. Според мен диалог трябва да се води с децата буквално от тяхното раждане т.е. да се обръща внимание на мнението им.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#26] от "06210311":

По-горе съм описала защо според мен това не е валидно правило при общуване с деца. Разбира се, че трябва да се води диалог, но в никакъв случай не и да се изпада в бъбривост, прекалено сложни обяснения и т.н. Освен това да питаш детето за неговото мнение, след като предварително знаеш какво е то ("Искаш ли да останем още на площадката" "Искам!" "Да, но тати се обади, че се прибира и трябва да тръгваме" си е направо жестоко. Тоест за какво ти е това мнение в случая??

• 1 4
• Докладване

Видът наказание има исторически характер и е пряко съврзан с много фактори. Глупаво е постоянно една епоха да се мери чрез друга. Главно защото авторите виждат себе си като герои на анализа. Малко объркана статия. Пак някой е дал едни пари за нещо.
Естествено че имат право на мнение. Всеки човек има право на мнение по въпроси, които завсият от него непосредствено.
С правата на децата се спекулира системно и се експлоатират непрекъснато. "Всяко дете трябва да бъде чуто, децата търябва да бъдат изслувашени". Що пари се наляха за изледвания и психологии. А реформата в образованието все не почва....Е като имат - дайте едно рамо.... А вие ги пращате на платени курсове по англисйки само...

• 0 3
• Докладване

Ей, заболяха ме ръцете да му обяснявам кое, как е...

• 0 3
• Докладване

Интересно, каква е тази извадка родители- не сме участвали нито аз, нито мой близък ( а имам много всеотдайни, активни, загрижени родители на по 2 и повече деца...) Много негативна информация, за която съжалявам. Изключителбо неприятна статия )

• 2 1
• Докладване

Най- накрая да не стане, като майка с момче на плажа, което я разиграваше, като на право хоро с един дюшек. Всичко е строго индивидуално, като за предпочитане са диалозите. Но и шамарите помагат: имах един комшия Евдоки, та той имаше един единствен син. Ей, колко бой изяде това дете, ама беше кривнало- наркотици. Сега елате го вижде Мерцедеса, гаджето, работи в магазина на баща си. Ако не беше го "галил" щеше да стане един пройдоха. При някои обаче боят има обратен ефект!

• 0 3
• Докладване

До коментар [#3] от "dogwoman":

Както винаги доста балансирани мнения даваш. Абсолютно съм съгласен с теб. Зависи за какво става въпрос. Абсурдно е да питаш едно малко дете дали предпочита чипс и сладолед или плодове като следобедна закуска или в коя банка примерно трябва да си открият родителите сметка. Но, защо примерно едно дете да няма мнение дали му харесва повече син цвят или зелен при купуването на дрехи или кой ще победи в дадена спортна среща. Или мнение за писатели и поети, музейни експонати, музика?! Всичко зависи от контекста и ситуацията.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#32] от "andreas_hofer":

Това исках да кажа. Всяко нещо зависи от ситуацията.

• 0 1
• Докладване

"През първите седем детето да бъде твой господар, а през следващите седем слуга, за да може оттам насетне да ти е приятел" е мъдрият китайски принцип

• 0 2
• Докладване