Опасна ли е диетата на веганите за бебетата
Новината от тази седмица, че италианско бебе е било отнето от родителите му и заведено в болница заради недохранване от строгия вегански режим, с който го отглеждали, предизвика гнева на привържениците на месото не само във форума на "Дневник", но и в световен мащаб.
Подобни случаи биват описвани в световните медии през последните години, а още през 2007 г. "Ню Йорк таймс" предупреждава за опасността от растящата веган мода с дръзкото заглавие "Смърт чрез веганство". Поводът тогава е излязлата присъда за двойка вегани в щата Атланта, които оставили 6-седмично си бебе да умре от гладна смърт, хранейки го само със соево мляко и ябълков сок в оскъдни количества.
В Италия за последната една година са регистрирани няколко сходни случаи, изброява "Уошингтън поуст". През юни т.г. 2-годишно момиче е заведено в болница в Генуа за интензивно захранване, след като й е открит остър дефицит на витамини и ниски нива на хемоглобин. Миналия юни във Флоренция 11-месечно бебе на вегани е прието в болница с тежко недохранване.
В други страни по света също има известни такива случаи, при които не става дума за недохранване от бедност или невнимание, а от съзнателен избор на рестриктивен хранителен режим. Родителите на 6-седмичното бебе от Атланта например поставят прецедент за САЩ. Бебето починало през 2004 г. при доказани обстоятелства на гладна смърт, а през 2007 г. и двамата родители били осъдени на доживотен затвор за убийство и особена жестокост към деца. През 2011 г. във Франция сценарият се повторил с 11-месечно бебе, починало от недостиг на витамини и родителите му - също ревностни привърженици на диетата без животински продукти, били осъдени на затвор за немарливост.

Кърма, адаптирано мляко, соя
Световната здравна организация препоръчва храненето на кърмачето през първата половин година от живота му да е основно с кърма, която съдържа всичко необходимо за бебето на този етап, включително антитела и други съставки, които го предпазват от инфекции и стимулират развитието на имунната система. Това е и едно от най-важните предимства на естественото хранене с кърма в сравнение с адаптираното мляко за кърмачета, макар неговата хранителна стойност е сходна, ако е разтворено и приготвено според правилата.
Според СЗО със заместител на кърмата не може да се постигне същият ефект за дългосрочното развитие и здраве на детето. Освен това, ако млякото за кърмачета не е приготвено според препоръките - с преварена вода, при спазване на строги хигиенни условия и правила за съотношение суха субстанция-вода - се създава риск от неблагоприятни ефекти за детето.
Соевото мляко за кърмачета до възникване и разпространение на веганската мода се е използвало само в случаите, когато кърмачето е проявило алергия към белтъка на кравето мляко. Още от появата му обаче възникват спорове не толкова за хранителните качества на соята, а преди всичко за това, че като бобова култура тя съдържа голямо количество изофлавони (фитоестрогени), които действат подобно на хормона естроген в тялото.
Според анализ на Националния институт за изследване на здравето на САЩ от 2010 г., бебетата реагират по-чувствително на този ефект и е възможно това да има дългосрочно отражение върху развитието им, макар че няма регистрирани случаи на здравословни проблеми, предизвикани от приема на соево мляко. Наблюдава се обаче по-ранно начало на пубертетното развитие и натрупване на гръдна маса при момичетата.
Статистиката от последното десетилетие, цитирана от американската здравна служба, показва, че този продукт се ползва сравнително рядко. В САЩ представлява около 12% от пазара на млека за кърмачета, в Западна Европа пазарният дял е между 2 и 7%, 13% е в Нова Зеландия и достига до 32% в Израел. Това обаче не представлява извадка на хората, които ползват изцяло соево адаптирано мляко за хранене на бебетата си, защото са възможни комбинации с кърма и традиционна формула, подчертават от здравната служба.
Класически и вегански подход в захранването
Захранването с немлечни храни може да започне от 4-6 месец в зависимост от темпото, с което се развива детето, като според СЗО трябва да започне не по-рано от 16-ата седмица. Това става бавно и постепенно, като още дълго време кърмата или адаптираното мляко трябва да останат основният източник на хранителни вещества.
В началото на захранването е най-голямата опасност от недохранване на детето, защото млякото има по-висока енергийна стойност- 0.8 до 1 ккал /грам, докато за пюретата от плодове и зеленчуци тя е порядъка 0.3 – 0,4 ккал/гр и преходът от едното към другото може да е труден и за детето и за родителите. Количеството трябва да се следи стриктно и да се съобразява с енергийната стойност на храната. Захранването започва постепенно, с един продукт, като се започва от една лъжичка за деня и до достигане на необходимото количество бебето се дохранва с мляко.
За начало на захранването най-подходящи са зеленчуковите пюрета и безглутеновите зърнени каши. След това последователно се включват жълтък, плодови и месни пюрета, рибни пюрета, млечно-брашнени каши с глутен, попара с обезсолено сирене, бобови храни, пълномаслено мляко. Никъде не се добавя сол или захар.
В класическия подход с напредването на захранването разнообразието на храните става изключително важно. Според препоръките на СЗО разнообразното хранене помага на децата да получат пълната гама полезни вещества и да изградят баланс на организма, който в дългосрочен план да ги предпазва от предразположение към затлъстяване и проблеми с метаболизма.
Бебето има малък стомах, затова трябва да получава малко количество храна, но с висока хранителна и енергийна стойност, в периода 10-12 месец вече се включва преходната храна – попара, юфка, плодове, зеленчуци, кисел, крем, кекс, пълномаслено мляко с бисквити, супи, мляно месо и др.
Храни, които не трябва да се дават на бебето до 6-месечна възраст, тъй като може да предизвикат алергии или съдържат вредни бактерии, са например пшеница, ръж, ечемик, овес заради съдържанието на глутен, също и ядки и семена, включително фъстъци; яйца, риба, цитрусови плодове и сокове. До 2-годишна възраст пък не се препоръчват нискомаслените продукти, защото всъщност мазнините са основен здравословен източник на енергия.

Във философията на веганството са изключени всички животински продукти, като освен месото се отричат и рибата, яйцата и млякото и млечните продукти. Това означава, че за здравословна бебешка диета, родителите-вегани трябва да наблегнат на храните, които могат да заместят протеините и енергийността, която млякото и месото дават, но да подсилят и с хранителни добавки с витамини и минерали.
Здравните специалисти не отричат веганската диета при отглеждането на деца, но наблягат на това, че тя изисква много повече работа и внимание.
Становище на Американската академия по хранене и диететика например гласи, че "добре планираното вегетарианство може да бъде полезно и здравословно за бебета и деца, както и за кърмещите майки", но е задължително да се приемат допълнително добавки като витамин В12, Д, калций и желязо. Британската национална здравна служба също издава подобни инструкции.
Според лекарите, приели 1-годишното италианско дете с размери на 3-месечно бебе, отговорът на въпроса "Опасна ли е диетата на веганите за бебета?" в крайна сметка е - не.
"Опасни са родителите, които не знаят какво правят"
коментира завеждащият детското отделение там. По думите му за да се предотврати изоставането в развитието на детето е било достатъчно то да приема хранителни добавки с калций и желязо.
Плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни са безспорно полезни за растежа и дори според различни проучвания веганизмът намалява риска от някои видове рак, изтъкват експерти, цитирани от "Уошингтън поуст". Важното е да се осигури максималното допустимо разнообразие на продукти, храната да е в адекватни количества и храненето да е достатъчно често предвид по-ниската й енергийност, а липсите да се компенсират с добавки, обобщава американското издание.
"В българската педиатрична общност категорично не се възприема веганският принцип при хранене на кърмачето,
тъй като храненето през първата година е изключително важно за развитието на мозъка и когнитивните способности, като особено значение има оптималният прием на белтъци и полиненаситени мастни киселини", коментира за "Дневник" националният консултант по неонатология и завеждащ клиниката по неонатология в Специализираната болница за лечение на детски болести в София доц. Ралица Георгиева.
"Изключително важно през първите 2 години от живота на детето е стриктното проследяване на физическото и нервно-психично развитие, мониториране на режима на хранене и своевременната му корекция при ранно установяване на недохранване, прехранване и недоимъчни състояния. В това отношение ключова роля има наблюдаващият педиатър в тясно сътрудничество с родителите и цялото семейство на кърмачето", подчертава специалистът по медицински грижи за новородените.
"Дневник" свери информацията в тази статия с националния консултант по неонатолоия доц. Ралица Георгиева.