Здравей, клето трето
Какво е да имаш трето дете? Как се променя животът ти? Ще се изразя като истински български политик, обръгнал от интервюта, и ще отбележа, че "на този въпрос няма еднозначен отговор". Уви, това е единственото правдиво обобщение на ситуацията с третото дете.
Веднъж попаднах на американски блог, списван от майка на пет деца. Слогънът на блога беше "Колкото и деца да имате, винаги са в повече". Не мога да не се съглася, но това може да наведе повечето хора на греховната и лъжовна мисъл, която битува в обществото: "Където е едно, там са и две". Комбинирана с другия неверен постулат - "Когато са повече, се гледат по-лесно", тази постановка създава усещането, че най-голямото теглило за всеки родител е първото дете, а от там насетне започва една леснина, която се увеличава пропорционално на броя на децата.
Ще ви разочаровам. Колкото повече деца - толкова по-трудно. Независимо от разликата между тях, винаги има повишена трудност, която варира в зависимост от възрастта и пола. Но, да се върна на третото дете.
При мен то дойде, когато голямата му сестра беше на 11, а малката щеше да стане на 5. Противно на очакванията, че при раждането на третото дете вече ще съм обръгнала майка, която с една ръка го преповива, а с другата забърква сьомга с каперси и опушен сос, аз бях забравила всичко. И като казвам всичко, нямам предвид някакво шеговито "всичко", а напълно и тотално всичко. Не помнех кога се храни едно новородено бебе, кога се приспива, кога му се дава жълтък или кога може да се оставя седнало. Съвсем неподготвена, се озовах с бебе вкъщи. Стоях и го гледах, казвайки си: "Ох, какво беше сега".
Когато си бременна с трето, нямаш много време да се задълбочаваш и да преговаряш стотици страници теоретични познания. Заета си да работиш, да тичаш след останалите деца и вместо бременността да минава в слушане на Моцарт и в четене на книги тип "Мъжете са от Марс, жените са от Венера, а бебетата - от щъркела", винаги се прибираш на бегом (доколкото "бегом" е адекватна фраза в случая), започваш да готвиш и да задаваш купища изнервени въпроси от типа "Изяде ли си супата?", "Изми ли си ръцете?". Накрая падаш в леглото претрепана и с болки в гърба.
И все пак, здравият ми разум беше запазил няколко бледи спомена, близки до усещания, които се оказаха ключови, за да издържа напрежението. А то понякога е почти непосилно. Ще ми се и бъдещите майки на първо дете да ги прочетат и да ги запомнят, защото няма нищо по-важно от това майката да е спокойна:
Всичко ще бъде наред. Да, това е нещо, което всяка отрудена, пищисала се майка трябва да си повтаря непрекъснато. Всичко ще бъде наред. Децата плачат, боледуват, гладни са, спи им се. Да имаш един по-сериозен брой деца означава да си в постоянен стрес, защото вероятността и трите да са заспали, доволни, здрави и щастливи се случва много рядко и обикновено в малките часове на нощта, когато самата вие спите безпаметен, мъртвешки сън и нямате възможност да оцените колко са доволни и щастливи те.
Спящо бебе не се буди. Това може би е дискусионна тема при хора с едно дете, но в семейство с три и повече е правило, което се бетонира в основите на щастливия му дом, инкрустира се със златни букви и никой не го пипа. Бебето спи - чудесно. Имате време да обърнете внимание на децата си, да се затворите в банята, за да плачете или просто да си починете за миг.
Бебетата не са свещени крави. Бебето е част от дома, от вас. Да позволявате на другите деца да го пипат, да му подават играчки, да пищят около него, е добре за всички. Колкото по-малко тишина пазите около бебето, толкова по-благодарни ще сте на самите себе си след време. Бебето свиква с домашните шумове, спи по-добре, усеща хората и е щастливо и спокойно.
Искате да умрете, но това е нормално. Едно от много малкото неща, които смътно си спомнях, е следродилната депресия. При мен не беше много силна, нито много продължителна, но когато си с трето дете, умората е постоянен спътник. Ако понякога имате чувството, че не се справяте и искате да легнете на пода и да се взривите, то това е нормално и ще мине. Стиснете зъби, давайте по-леко, когато можете, и търпеливо изчакайте бурята да отшуми. Може да се наложи да почакате едни 2-3 години, но това е положението. Ако депресията ви, обаче, се задълбочава, непременно потърсете помощ.
Нищо не е фатално. Да, не е фатално да захраните детето първо с праскова, а после с картоф. Не е фатално, ако кърмите и не му давате вода, нито ако кърмите и му давате вода. Не е фатално, ако нямате кърма. Най-лошото е стресирана и изморена майка, която е на ръба на оцеляването. Много от вас искат да положат всяка грижа за детето си, а в случая и за трите, затова трябва бързо да проумеете кое е фатално и жизнено важно и кое не е. Не е фатално да не изведете бебето на разходка, а да си починете вкъщи, ако имате възможност. Щадете се, децата ви имат нужда от вас - тези, които вече могат да говорят и виждат едно стресирано, рошаво същество, което плаче неудържимо и крещи "Къде ми е чантата, пропуснахме разходката!!!"
Споделяйте с приятелки. Споделяйте всичко. Че сте преуморена, че искате да избягате, че понякога искате да се хвърлите през прозореца. Че се чувствате недооценена, преуморена и изхабена. Не е нужно да сте много близки с жената, с която споделяте. Ако тя има деца, ще ви разбере и ще получите изненадваща помощ.
Не забравяйте мъжа си. Има един човек у дома, който също е човек. Не го забравяйте в килера, само защото сте майка. Той има нужда от вас. Товарете го със задължения, за да сте по-отпочинала, а после му отделете време. Любовта между двамата родители е по-важна за децата от био тиквичките, преварената вода, вечерното къпане и изгладените дрехи. Много по-важна. Когато двойката е привикнала да се обича, приласкава и да си споделя тежестта, тя отглежда деца, които са уравновесени и любящи индивиди.
Майчинството е трудна работа, но не е задължително да е опасна за живота на майката. Дръжте на себе си, на собственото си здраве и щастие, полагайте добра грижа и не си слагайте всеки детайл на сърце. Обичайте децата си, прилепвайте меките им бузи до вашата, целувайте ги и ги наричайте с хиляди мили имена. Не се сдържайте. Те са малки за много кратко време. Преливайте от обич.
Елисавета Белобрадова е майка на три деца, съосновател на сайта "Майко мила".