С бебе на път: пътешествията на Ян
Когато в един снежен януарски ден на бял свят се появи нашият първороден син Ян и двамата със съпруга ми Виктор вярвахме, че е закърмен с нашата страст към пътешествията. Само след няколко месеца имахме прекрасната възможност да тестваме това усещане.
На два месеца Ян прекоси българо-гръцката граница
няколко пъти без никакви притеснения и с малко плач, свързан най-вече с наближаващия му час за хранене.
Истинското приключение за нас започна, когато се решихме да качим Ян и кокершпаньола ни Спарки на ферибота от Керамоти в посока Тасос. Обграждащите като бял облак чайки очакваха своята дежурна порция подхвърлен геврек или солети, а ние с Виктор - шанс да покажем на Ян още един природен вид, който за него беше нов. Ян забеляза чайките на финала на пътешествието, но пък беше пленен от крясъците им.
Звуковите ефекти са силен магнит в бебешките уши. В това се уверихме и когато качихме вече четиримесечния Ян на борда на самолета на австрийските авиолинии в посока Палма да Майорка с кратък тричасов престой във Виена. Противно на опасенията ни, Ян се справи майсторски с излитането и полета до австрийската столица. Това е една от авиокомпаниите, в които се мисли в детайл за пътниците и едва отлепили се от земята, една от стюардесите на борда, се появи с червена и силно шумяща книжка - подарък за Ян, която успя да го укроти най-вече, когато се снишихме към летището във Виена и разликата в налягането се отрази върху ушите му.
Започна леко дразнение и малко плач, който отмина след минути. Екзотичното и
първо пътешествие със самолет на Ян
бе тотална изненада за мен и за Виктор, защото противно на очакванията ни, бебето понесе стоически не само полетите, но и престоя на свързващото летище - Виена. Този полет бе тестови и за нас, защото само след два месеца, Ян ще се отправи на истински сериозното си приключение - дълъг осем часа полет до Пекин, където живеем от няколко години.
Надявам се, че духът му на пътешественик ще се справи и с това предизвикателство, въпреки че когато се връщам назад във времето на първия му полет, установявам, че бебета знаят много повече от нас възрастните. Те са големите учители в много посоки - на търпение, на любов, на хармония, на спокойствие и най-вече на
един от най-големите и трудни уроци - на приемане
Та, в този ред на мисли, Ян се оказа учител-великан и ни показа, че нашите страхове са си наши страхове и са само проекция на вътрешна драма - резултат от опита на големите хора да контролират ситуацията.
Ян се справи и с шума, и с налягането в ушите и с тричасовия престой на летището, където любопитно проследяваше цветовете, хората и движенията. И така, нашият малък дзен пътешественик ни показа, че страховете са проекция на собствените ни очаквания, и че реалността е винаги по-добрата алтернатива. В пъти по-добрата алтернатива и ако егото на големия човек приеме да следва все още неоформеното его на малкия, то, това ще да е усещането за истинско приключение.
И, когато споменавам за това, се сещам за един от съветите на нашия семеен (и необикновен) педиатър - доктор Людмил Атанасов, който цитира китайски мислители, докато общува с малките си пациенти. Всъщност той не ги нарича пациенти, а същества, свързани с вселената, и ни напомня, че до първата си година тези частици от космоса са едни истински свободни същества, ненатоварени с тежко и мудно его, със страхове и очаквания.
И затова е добре човек да им се довери и да си подари един урок по безтегловност. Един урок по свобода.
Няколко практични съвета от личен опит
Едва ли ще са изненада, но са полезни за припомняне преди да тръгнете:
1. Винаги носете в ръчния си багаж любимите играчки на детето. Не всяка авиокомпания прави комплимент на майките и децата на борда с играчки.
2. При излитане и кацане, за да избегнете болки или смущения в ушите на бебето, му дайте да суче или биберон, така че да подсигурите преглъщането, което в случая, ще му помогне да се справи с разликата в налягането.
3. Не приемайте лично обвинителните погледи на някои от хората на борда, за които бебешкият плач е изпитание за нервната система.
4. Горещо препоръчвам, когато сте с бебето навън (това важи и за разходки в града, в който живеете) да ползвате малка раничка, в която да събирате всичко най-необходимо - от резервни памперси, крем за подсичане, всякакви видове кърпички (мокри и сухи, такива е добре винаги да имате и в джобовете) и още няколко (резервни) играчки, до дрехи за смяна. Част от нещата са винаги заредени в нея и просто ги допълвате/подменяте.
5. Винаги носете и един лек шал (ако кърмите бебето, той ще ви подсигури идеална защита от коментарите на хора, за които кърменето на общество място е тема табу, а извън това може да ви свърши работа като одеяло, кърпа, дори за игра).
Приятен път!
Още истории, четива и идеи за родителите на деца до 3 години четете в поредицата "Начинаещи родители".