Милиони деца по света всеки ден се отправят на дълги или къси пътешествия, във високото или в ниското, през вода, студ или жега към училището си.
Често в България се оплакваме от нередовния градски или междуградски транспорт, или трафика, за закъсненията за училище. Тези проблеми изглеждат направо нищожни в сравнение с изпитанията, на които са подложени някои ученици по пътя си до училище.
Милиони деца по света всеки ден се отправят на дълги или къси пътешествия, във високото или в ниското, през вода, студ или жега към училището си. В поредицата "На училище" "Детски Дневник" припомня снимки на приключенски пътувания в някои райони.
Във Филипините някои от пътеките до училище също са доста тесни, но ако се подхлъзнеш, най-много да цопнеш в оризовите полета наоколо.
Децата от провинция Мариндюк вървят по около два километра до най-близкото училище, като голяма част от прехода им е през оризовите полета. Правят го всеки делничен ден, по два пъти, и не се оплакват. По-малко от две трети от децата във Филипините изобщо имат достъп до образование.
Единственият начин за учениците от основното училище "Банпо" в провинция Гуейджоу в Китай например да стигнат до класната си стая е по тази тясна пътека, издълбана в скалите преди повече от 40 години. Училището се намира на върха на хребета, но поне всяка сутрин децата са посрещнати и съпроводени от някой учител. 
Още по-екстремно е приключението на София и съучениците й, за да стигнат до училище. Всеки ден им се налагало да преминават по пропадналия мост край село Санхян Танджунг в Индонезия, за който разказва фоторепортер на "Ройтерс". 
Мостът се скъсал при голямо наводнение преди няколко години, но за дълго продължил да бъде предпочитаният маршрут за децата, които се научили да се движат по него с прецизността на акробати, дори когато вали и става хлъзгаво. Така спестявали 30 минути от заобикаляне, нищо че е опасно. 
След моста на учениците им остават още десетина минути път по твърда почва. В класната стая си поемат дъх, научават нещо ново и накрая на деня поемат обратно към висящите останки от въжета и бамбук над реката. 
За радост, след около година общината с помощта на няколко неправителствени организации, построила нов мост, по който децата да стигат безопасно до училището си. 
Наводненията са често явление в Индонезия, а учениците са разпускани в такива дни.
Една от основните причини милиони деца по света да не посещават училище е именно затрудненият достъп до учебните заведения и дългите, тежки и понякога опасни пътища до тях. Друга значима причина за бедните страни е това, че родителите спират децата си от училище, за да ги пратят на работа. Друга причина са военни действия в някои райони по света.
Проблеми с достъпа има в голяма част от света. Пакистански момичета от махала до Исламабад например (на снимката) трябва да преминат канал и бунище, за да стигнат до главния път, от където да поемат към училището си. 
Неприятна тенденция е, че за последните няколко години няма голям напредък в осигуряването на достъп на децата по света до образование. Най-слаб е прогресът в Централна Африка, където са повече от половината деца, останали извън училище.
Повече шанс за образование имат африканските деца в големите градове, където на места дори е организиран транспорт за тях. На снимката: Момичета от столицата на Кения Найроби на път за училище.
Бедността и бедствията не са единствените трудности по пътя на учениците. Тези от тях, които преминават големи разстояния по главни пътища, трябва да се пазят от шофьорите. 
Почти всички деца в селото Ворса, което се намира на 40 км. от столицата на Камбоджа Пном Пен, носят предпазни каски независимо дали са с колело, или не. 
Има и хиляди откъснати от света затворени общности, където училищата са само игрална площадка и място за учене на традициите. 
Размириците в Близкия изток превърнаха посещаването на училище за милиони деца не толкова в приключение колкото в кошмар, или пък в неосъществима мечта. Бежанците и семействата, които живеят под постоянни терористични атаки, са едни от най-рисковите групи за изпадане от образованието. ООН опитва да помогне като разкрива училища убежища в конфликтните райони.
На снимката: Палестински деца играят на пода на учебно заведение на ООН в Газа.
В тези училища, макар и не съвсем пълноценни откъм учебно съдържание и редовни занимания, децата живеещи във война, поне могат да общуват и играят с други деца (или пък с магарета). 
В бежанските лагери обикновено има места, обособени за училище, където децата да прекарват дните си. Освен това заради кризисните ситуации много арабски училищата са пригодени на пансиони, където да бъдат приютявани деца, останали сираци или откъснати от родителите си, като момичето на снимката. То е избягало от насилието в Мосул и чака да бъде потърсено в пансион в Багдад, Ирак. 
Петте години война, започнали като мирен протест срещу президента Башар Асад, продължили с международна намеса и довели до възхода на групировката "Ислямска държава", принудиха милиони сирийски деца да бягат от домовете си и прекъснаха тяхното образование.
Както всичко в Сирия, училищата също не са безопасни. Затова преподавателите са принудени да бъдат изобретателни и да се справят с "подръчни" средства.
На снимката: подвижно училище каравана за деца, които нямат достъп до образование, в покрайнините на държания от сирийски бунтовници град Саракиб.
Училище в Дума, град край столицата Дамаск. 
А в разрушения коридор пише "Вашият обстрел няма да убие творчеството в сърцете и умовете ни". 
Момичета участват в дискусия по време на празниците за края на учебната година. "Детство в Обединените нации - между мечтата и реалността", пише в закачения на завесите надпис. 
А в контролираното от бунтовниците село Трамла, провинция Идлиб, децата ходят на училище в пещера. Тя приема около 120 деца - бежанци вътре в Сирия, на две смени. 
Училището е идея на семейство от Хома, установило се в пещерата. На две смени те преподават на децата арабски, английски, математика и вероучение.
Една смяна продължава 4 часа. Вместо чинове, децата седят на земята, застлана с килими. Условията са примитивни, при дъжд пещерата се наводнява и се налага да се местим в палатка, разказва основателят Мохамед, но казва, че това е най-сигурното място за децата в момента: "Защитено е едновременно от въздушни удари и наземни атаки, а децата могат да бъдат събрани на едно място."
Индия е една от страните, които бележи успехи в осигуряването на образование. От 2003 г. насам броят на децата извън училище е намалял с повече от две трети. Сега децата без образование там са около 8 милиона. През 2009 г. правителството на страната задейства програма за гарантиран достъп на всички деца до качествено образование. 
Дори достъпът до самото училище да не е труден, учителите могат да се постараят и да предизвикат разнообразни приключения на учениците. На снимката момичета от Шри Ланка са пред едно голямо изпитание - да преминат тясна летва по стената на крепост от 16 век. 
За някои деца истинското изпитание е вътре в училището, и не става въпрос за тест по математика, а за постоянно физическо и психическо натоварване. Такова е ежедневието например на възпитаниците на спортното училище в Хефей, провинция Анхуей в Китай. 
Четири момичета и седем момчета в това училище се обучават за скокове във вода в продължение на две години. Най-големият им изпит ще е да се представят добре на регионалните състезания, защото това е единственият им шанс да бъдат забелязани и избрани за професионални състезатели в по-големи отбори в едномилиардния Китай. 
В същото време възпитаниците на училището за бойни изкуства Шаолин репетират. 