Национална мрежа за децата: Преместването на деца в училища показва страх към различието
Днес Национална мрежа за децата и Център за приобщаващо образование излязоха със становища във връзка със случая с третокласник с агресивно поведение в 19-то СУ "ЕлинПелин" в София и начина, по който реагира широката общественост и институциите за решаването му.
"Случаите на преместване на деца между различни училища в страната показват липсата на ясни и споделени процедури и механизми на работа между различните институции, професионалисти и родители, както и страхът към различието", посочват от Национална мрежа на децата в становището си, изпратено до Омбудсмана, министерството на образованието, министерсвото на труда и социалната политика, агенцията за закрила на децата и агенцията за социално подпомагане.
Позицията на Център за приобщаващо образование е във връзка с медийното отразяване в сутрешен блок на Би Ти Ви на изключването на детето от 19-то училище "Дневник" публикува пълните текстове на двете позиции:
ПОЗИЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА
Национална мрежа за децата е обединение на 144 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и съблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на детето и с активното участие на самите деца и младежи.
Становището на организацията е провокирано от случая с ученик в трети клас от 19 СУ "Елин Пелин" в гр. София и реакцията на отговорните институции и широката общественост за разрешаването му. По наблюдения и обратна връзка на организации-членове, за съжаление, този случай не е изключение за практиката в България. Това е по-скоро обичайна практика за справяне, като ние многократно сме получавали сигнали за подобни случаи и на други места в страната.
Отричането, осъждането, заклеймяването и прехвърлянето на проблема от едно учебно заведение към друго реално не разрешава ситуацията – нито за детето, нито за родителите, нито за училищата, които не развиват устойчив механизъм за справяне с казуси на деца с трудно поведение, а се фокусират върху временното решение за тяхното "преместване".
Национална мрежа за децата счита, че придобилият публичност случай с 19то училище не следва да се разглежда като частен, а като такъв, който разкрива системни проблеми пред българското училище и общество.
В тази връзка, организацията призовава Омбудсмана на Р България, Министерство на образованието и науката и всички останали отговорни министерства и агенции, с отношение към правата и благосъстоянието на децата в страната, да предприемат спешни действия за регламентирането на ясни роли и отговорности, и споделени процедури и механизми на взаимодействие между различните професионалисти по отношение на децата с трудно поведение.
Като Мрежа на граждански организации, обединени около насърчаването, защитата и спазването на правата на детето, смятаме, че междуинституционалният диалог и търсенето на системни решения следва да бъдат ориентирани към:
1) Нуждата от подобряване на комуникацията и работата на трите основни страни: деца, родители и учители
Според нас, фокусът на проблема с преместването на детето от 19то училище не е агресията, а страхът от различието и неразпознаването на психичното страдание на детето. Подмяната на проявите на психично страдание и етикетирането на различието с термините на агресията и опасността, води до представянето на детето като "злодей", който е опасен за живота на останалите и провокира и задвижва единствено системата на наказанията.
Считаме, че казусите с преместване на децата с трудно поведение показват липсата на работа на трите основни страни, включително и липсата на пространства и формати, в които родителите и учителите да могат спокойно да говорят и споделят страховете си.
Учителите имат нужда от подкрепа, но често очакванията им са, че разрешението на проблема ще дойде отвън. Важно е работата с деца, родители и учители да започне навреме и това да е част от цялостен план за работа, който регулярно се преразглежда и се обсъжда напредъка и/или нуждата от промяна на стратегията и подходите на работа. Планът трябва да включва и подкрепата и работата с всички деца в класа, за да се овладеят негативните емоции и напрежението, в случай, че има такива, както и да не се нарушава образователният процес за тях.
Често, родителите на деца с трудно поведение биват обвинявани, че отказват помощ, вместо да се проучи в дълбочина как им се предлага помощ, какво точно означава "отказват" и тези, които предлагат помощ, какво са правили и постигнали с детето? Според нас, говоренето през призмата на виновни - невинни, прави - неправи, всъщност е действителният проблем, чиято видима проява, често се проявява в обединяването на възрастни срещу деца.
Именно поради тази причина, от Национална мрежа за децата настояваме подобряването на комуникацията между училищните власти и родителите да се превърне в приоритетна област за развитие за всяко училище и Министерството на образованието и науката и останалите отговорни институции да положат усилия, които подкрепят училищната общност в развитието на този приоритет.
Постигането на целта за изграждане на образователна среда, в която родителите са равноправен партньор и работят заедно с училището и други заинтересовани страни за постигане потенциала на всяко дете и ученик, минава и през инвестиране в повишаването на квалификацията на учителите и директорите на детските градини и училищата за изграждане на системно партньорство с родителите и тяхното активно включване в живота и развиването на училищни политики за конкретната детска градина/училище.
Повишаването на квалификацията следва да бъде насочено и към посрещане на потребността от повишаване на подготовката на директорите и учителите за съвременни подходи за водене на детска група, за постигане и спазване на правила, за добро отношение между възрастни и деца, и съответно между деца и деца.
2) Нуждата от ясни процедури, механизми на взаимодействие, роли и отговорности на различните професионалисти, родители и други заинтересовани страни
Случаите на преместване на деца с трудно поведение между различни училища демонстрират липсата на ясни процедури, роли и отговорности на различните професионалисти и заинтересовани страни за работа с тях. За да излезе от порочния кръг, който започва с отчитане на предизвикателно поведение пост фактум и завършва с преместване, е необходим процес, който да ангажира всички страни да бъдат проактивни от самото начало. Всичко това означава, че още с преместването на дете с трудно поведение в ново училище, трябва да има ясен и съгласуван план за работа с водещ на случая или координиращ работата между различните професионалисти и родителите.
Национална мрежа за децата счита, че е изключително важно усилията на институциите и всички заинтересовани страни да се фокусират и върху превенцията включително чрез ресурсите, които са налични в самата образователна система. Включването на училищните психолози и педагогическите съветници във взаимодействие с учениците и учителите с ясни роли и отговорности на всеки един от участниците може да има положителен ефект за преодоляването и/или идентифицирането на сериозни проблеми по най-бързия начин, както и промяна на фокуса и процедурите от наказание към подкрепа. В същото време, считаме, че работата по превенция трябва да се постави в ясен контекст, който касае неразпознаване на същността на различието на детето и на риска поради това детето да бъде сегрегирано. Категорично сме против създаване на списъци на деца с тежки психични заболявания, от които могат да страдат децата, като част от обявените в публичното пространство идеи за работа по превенция. Считаме, че това би довело до още по-радикално отхвърляне на конкретни деца, социалното им изключване и нарушаване на техните права.
Ние се застъпваме за разработване на ясни правила за ранна идентификация на риск от подобни случаи, както и за реакция, която да включва всички заинтересовани страни, включително родителите. Решаването на подобни проблеми може да се подпомогне и ако се допусне мобилна работа на екипите на някои социални услуги в училище – не за да решават проблема вместо училището, а за да подкрепят тези, които го решават – училищни психолози, учители, директор, родители и др.
Организациите – членове на Мрежата предлагат и по-значима роля на педагогическия съветник в училищното ръководство, както и ориентирането на ролята към работа с родителите и по - тясна връзка със социалните служби.
3) Ролята на ОЗД и ДАЗД, и необходимостта от специализация на професионалистите, работещи с деца, на база на установени стандарти за тяхната компетентност и повишаване на капацитета им
Според информация в публичното пространство, към Отделите за закрила на детето и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) са били подадени сигнали за дете, представляващо риск за себе си и за своите съученици, което би следвало да задейства Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца жертви или в риск от насилие. Неспособността на институциите да реагират на случая адекватно и навреме предизвика и ескалиране и разрастване на проблема. Липсата на навременна подкрепа към детето, неговото семейство и училищната общност намалява шансовете за преодоляване на предизвикания стрес, като поставя въпросът дали това няма само да задълбочи проблемите, които те срещат.
Ние от Национална мрежа за децата от години се застъпваме за повишаване на капацитета на социалните работници от отделите "Закрила на детето", чрез създаване на национална рамка за компетенции, квалификация и развитие на професионалистите, работещи с деца и семейства, както и стандарти за тяхната численост и натовареност. Само по този начин може да се постигне устойчиво подобрение на ситуацията и да се създаде ресурс за адекватни действия в случаи като текущия. Ние категорично настояваме да се преосмисли и промени политиката за закрила на детето, така че да включва не само мерки, насочени към деца в риск, а към защитаване и гарантиране на основните права на детето във всички сфери на обществения живот.
Мрежата настоява и за специализация на професионалистите, работещи с деца, на база на установени стандарти за тяхната компетентност и повишаване на капацитета им чрез изработване и въвеждане на професионални стандарти за подбор, поддържане на квалификацията, конкурентно кариерно развитие и атестация за всички групи държавни служители, работещи с деца - учители, психолози, здравни специалисти, социални работници, полицаи и служители МВР, магистрати, следователи, адвокати и др.
4) Необходимост от разграничаване на психично заболяване и психично страдание
Национална мрежа на децата се застъпва за подкрепа и придружаване на специалистите, работещи с деца, по разпознаване на симптомите на психичното страдание и разграничаването им от психичните заболявания. В страната има добри практики, разработени поведенчески индикатори и експерти, които биха могли да бъдат от помощ на различните специалисти и заинтересовани страни не само в работата по конкретни случаи, но и подобряването на политиките и практиките за работа с деца с трудно поведение.
5) Ролята на медиите и обществото
Когато отговорните институции се провалят, родителите, а и другите засегнати страни, често търсят медиен отзвук на проблемите, с надеждата това да ускори тяхното разрешаване. Ролята на българските медии е важна при отразяването на подобни случаи. Журналистическите материали трябва да са добре обмислени и да не търсят сензационност, а да проявяват стремеж към отразяване на случая по начин, който да образова обществеността и да представя различните гледни точки.
В някои от репортажите по темата и обществените обсъждания, детето е представено като "тежко лудо" и "потенциален убиец", което води до формиране на едностранчиво мнение. Изкривяването на случая на детето от 19-то училище от медиите и представянето му като ситуация на тормоз подменя разговора за липсата на чувствителност в училището за психичното страдание и за ужаса от срещата с психичните затруднения на децата. Отразяването на еуфориятата от "победата", че детето е преместено, и задоволството не води до системното разрешаване на проблемите и предотвратяване на други подобни ситуации, а допринасят за усещането в обществото, че всеки "проблем" може да бъде решен с помощта на медиите.
Задължително е отразяването да бъде щадящо и да не обвинява нито децата, нито техните родители. Акцентът би трябвало да не е върху конкретната лична драма, а върху изграждане на чувствителност на обществото към проблематиката и представяне на различните гледни точки. Предлагането на решения на проблема от страна на медиите е важно и търсенето на професионални коментари в тази посока е ключово, за да не се оставя впечатление за обреченост и безсилие за справяне с проблема.
ПОЗИЦИЯ НА ЦЕНТЪР ЗА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ
Ние от Център за приобщаващо образование (ЦПО) намираме развитието и отразяването в сутрешния блок на БТВ на ситуацията в 19-то средно училище в София за силно обезпокоителни и дори опасни.
Демонстрираната еуфория по време на репортажа по Би Ти Ви от 1 февруари 2017 г. е тежък симптом. Става дума за явление, което подменя реалността на училището, като представя изгонването от клас на едно дете, изпитващо психично страдание като победа и тържество на екипните усилия на учители, родители, директор. В края на репортажа сме свидетели и на това как репортерът включва и децата от класа в настъпилото общо "спокойствие" от изгонването на техния съученик.
Ние от ЦПО намираме това за опасно заради посланията, които подобни реакции и репортажи отправят към всички зрители, а именно - всяко училище може да се справи с различието, като го отстрани с помощта на институциите, които легитимират тези усилия.
Особено опасни обаче са посланията, които ние като възрастни отправяме към нашите деца, към тези, които са прогонени и към тези, които се връщат на училище в една променена класна стая. Посланието към децата в този случай е "онова, заради което те боли и което те кара да се държиш по този начин, не може да бъде понесено от никой". Добре известен факт, който често пренебрегваме в ежедневието си е, че когато някой се държи лошо с нас, той има причина за това, най-вероятно тази причина е свързана с определени негови преживявания и с болка, които правят невъзможно това той да се отнася към нас по начинът, по който искаме и очакваме от него.
Всяко дете има нужда от поне един възрастен, който да може да удържи тревогите и страховете му. Това става чрез разбирането и смисъла, които възрастният може да им придаде и по този начин да помогне на детето да ги превърне в нещо не толкова опасно и болезнено за самото него. Това е единственият познат начин, по който детето може се превърне в зрял възрастен. Понякога институцията на училището е в тази роля и помага на детето да открива повече и по-съзидателни начини да комуникира преживяванията си с другите. Агресията е форма на комуникация. Тя винаги е трудна за разбиране, но не е лишена от смисъл. Тя има това значение, което ние успеем да й предадем. Като зрели хора наш дълг е да се опитаме да покажем на децата ни, че има и други начини, по които може да споделяме болката си от тези, в които нараняваме другите с нея. Както и че когато страдаме може да разчитаме, че ще получим подкрепа, а няма да бъдем изключени.
Нашата позиция не е обвинение към безпомощните родители на учениците от 19-то училище, които се опитват да защитят децата, тя не е обвинение и към учителите, които не се чувстват подготвени в това да противодействат на онова, което едно дете причинява на другите и не знаят от кого да поискат помощ. Позицията ни не е обвинение и към ръководството на училището, което застава на страната на родителите и учителите. Не е обвинение и към институциите, които често изглеждат твърде далеч от училищната действителност. Или твърде безпомощни.
Позицията ни е призив към всеки човек да се замисли, да се замисли сериозно, да се постави на мястото на "лошото" дете и неговите родители - защото ние считаме, че всеки човек има съвест и носи лична отговорност за доброто и лошото, което може да причини с действията (или бездействията си) си на едно дете или на повече деца.
Никой не е измислил начин, с който агресията между хората да бъде премахната. Заедно обаче можем да направим друго - да се опитваме постоянно да си даваме сметка за разделението между хората, разделение, което ние самите създаваме, както и за последствията, които носи това за всички нас като общност и за всеки поотделно.
Необходимо е непрекъснато да си даваме сметка за това, че ние като възрастни сме онези, които имат единствената и най-важна роля във формирането на вярванията и ценностите на децата за света и другите. По този начин променяме или възпроизвеждаме вече съществуващи нагласи в обществото, в което живеем заедно.
Център за приобщаващо образование е неправителствена организация, която ежедневно работи в партньорство с български училища и полага усилия в посока на това да бъде по-близо до трудностите, които среща българския учител. Ние сме наясно с нелекия път, който всяко училище трябва да извърви, за да отвори вратите си за деца, които години наред са били изолирани.
Ние не предлагаме рецепти на учителите за това как трябва да се случи приемането и подкрепата във всяка класна стая, но предлагаме възможности да търсим и да мислим заедно, да говорим и да споделяме идеи, които биха могли да направят климата в класната стая по-добър както за децата ни, така и за възрастните.
Случващото се в 19-то средно училище не е извънредно, и по-лошо, не е необичайно за нас, не ни изненадва. Разпознаваме го като нещо познато и, уви, често срещано. Това го прави тъжно, още по-тъжно обаче би било да се опитаме го отстраним, вместо да направим опит да го разберем.