Случват се удивителни неща - българската история на едно видео за аутизма

Случват се удивителни неща - българската история на едно видео за аутизма

Надежда Данабашева
Надежда Данабашева
"Хората с аутизъм не са болни, нито увредени. Те просто гледат по уникален начин на света. И с малко помощ от техните приятели ще успеят да споделят този уникален поглед и с нас. Аутизмът може да създаде прекрасни неща."
Когато преди две седмици Надежда Данабашева пише във "Фейсбук" с молба за помощ, така че тези думи да зазвучат на български език, тя не очаква да бъде залята от вълна доброволци. Не очаква и идеята ѝ да бъде реализирана за броени дни.
Малко по-рано Надежда е гледала в интернет анимационния филм "Случват се удивителни неща" (оригиналното заглавие е Amazing things happen). Петминутното видео на английски език обяснява аутизма по симпатичен и достъпен за децата начин и се разпространява безплатно. Създателят му е Алекс Амелинес, колумбиец, който от години живее във Великобритания. Надежда, която е майка на дете с аутизъм и е активно ангажирана да обяснява на другите това състояние, се свързва с Амелинес, за да му благодари за това, което е направил. Неочаквано за нея, той ѝ отговаря и така следва спонтанното ѝ предложение да създадат български субтитри за видеото, а след това - и то да бъде озвучено. "Той каза, че е отворен, че анимацията вече е преведена на повече от 10 езика. Даде ми материали, прати ми видеото без глас, каквото се искаше от него – изключителен човек. Толкова бърз и отдаден на това, което прави", разказва Надежда.
Следва съобщението ѝ във "Фейсбук" с молба да се намерят точните хора за дублажа. А те се намират за минути, след няколко десетки споделяния на публикацията ѝ. Хора предлагат да помогнат безвъзмездно, някои искат да дадат пари, ако има нужда, а Надежда трябва да отказва – желаещите са толкова много.
"Един мой пост във "Фейсбук" - огромен отглас имаше. Аз не очаквах, честно казано. Бях сигурна, че ще се справим, но просто не очаквах, че толкова много желаещи, хора - професионалисти, непрофесионалисти, се заеха", споделя тя. С нея първо се свързва журналистът от "Дарик" радио Теодора Симова и ѝ казва, че радиото ще осигури студиото и необходимия технически екип за дублажа. "Гери Турийска - някой някъде в споделянията на съобщението я добави и каза: Гери, защо не вземеш да помогнеш. Не я познавам, но тя ми писа и каза, "Ако имаш нужда от мен, аз съм насреща". Даже се оказа, че тя има интервю в радиото в същата седмица, в която ние говорихме за записа, съвпаднаха си нещата – то и затова стана толкова бързо. Тя в петък посети радиото, аз ѝ изпратих текста, необходимите материали, записаха го, на следващата седмица ми го изпратиха. И в рамките на не повече от една седмица ние го реализирахме този проект. Алекс буквално за 20 минути качи всичко на техния сайт и в You Tube", разказва Надежда.
Следващата ѝ цел е да се направи жестомимичен превод, който ще е дело на Силвана Павлова. Идеята тук е преводачът да не е в кутийка в долния ъгъл на екрана, а да бъде "вграден" във видеото, сред анимационните герои. Освен на български, ще бъде направен и жестомимичен превод на английски.
Досега реализирането на проекта не е струвало нищо, освен малко отделено време. "Наистина беше лесно, защото хората се включиха с огромно желание. Идеята беше да създадем нещо хубаво, за да може евентуално да облекчим хората, нещо, което да помогне най-вече за образованието на децата и към това да има някакво разбиране у бъдещите поколения", казва Надежда.
А на въпроса кой има по-голяма нужда да бъде образован за аутизма в България – децата или възрастните, тя не се замисля: "И двете страни. Децата сами по себе си няма да разберат какво се случва и това е нормално. За мен разбирането на това състояние и въобще - разбирането за това, че хората са различни и това не е лошо, трябва да дойде от възпитанието от родителите. Няма друг начин. Лошото е, че към момента родителите нямат инструментите, с които да обяснят на децата си какво се случва", казва Надежда. Обяснява, че в България материалите по темата са предназначени най-вече за специалистите, които работят с аутисти. И точно това прави българската версия на анимацията толкова ценна.