Откъс от "Били и минпините" на Роалд Дал
Майката на малкия Били не му позволява да излиза от двора и да ходи в мрачната гора зад къщата. Но един ден Били прави точно това. Там той среща минпините: мънички човечета, които живеят в хралупи в дърветата. Те предупреждават Малкия Били за страшния Лапач, който е излапал хиляди минпини. И скоро ще излапа и самия Били, ако той не успее да победи гладния звяр веднъж завинаги...
В рубриката "Четиво" "Детски Дневник" представя откъс от "Били и минпините" на Роалд Дал, предоставен от издателство "Ентусиаст". Илюстрациита са на Куентин Блейк, а преводът - на Катя Перчинкова.
Читателите на "Детски Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук.
Послушният Били
Майката на Малкия Били непрекъснато му казваше какво му е позволено и какво не му е позволено.
Всички позволени неща бяха скучни. А всичко забранено беше изключително интересно.
Едно от АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНИТЕ и най-интересни неща беше да излиза сам от двора и да ходи в гората зад къщата.
В днешния слънчев летен следобед Малкия Били стоеше коленичил на стол в хола и се взираше в прекрасния свят навън. Майка му гладеше в кухнята и макар вратата да беше отворена, не го виждаше.
От време на време тя се провикваше:
− Били, какво правиш там?
А Малкия Били отвръщаше:
− Седя си послушно, мамо.
Но на Малкия Били ужасно му беше омръзнало да е послушен.
През прозореца, недалеч, се виждаше загадъчната гъста тъмна гора, наречена Гората на греха. Били открай време копнееше да я разгледа.
Майка му казваше, че дори големите хора се страхуват да влизат в Гората на греха. Рецитираше и стихче, което беше добре известно в околността:
Пази се! Пази се от Гората на греха!
Мнозина влизат, малцина излизат!
Пази се от тъмната гора!
− Защо не излизат? − попита я веднъж Малкия Били.
− Какво им се случва в го- рата?
− Там живеят най-кръвожадните диви зверове на света.
− Тигри и лъвове ли?
− Много по-страшни зверове.
− Та какво е по-страшно от тигри и лъвове, мамо?
− Трясъкозъбите са по-страшни − отвърна майка му.
− Както и подмолните рогачи, носоразбивачите и кръвожадните слузести червеи. А най-страшен от всички е Страховитият Кръвопиещ Огнедишащ Костотрошач. В гората има и един такъв.
− Костотрошач ли, мамо?
− Да. А когато те преследва, от носа на Костотрошача излиза дим.
− Ще ме изяде ли? − попита Малкия Били.
− На една хапка − отвърна майка му.
Малкия Били не вярваше и на една нейна думичка. Предполагаше, че майка му си измисля, за да го уплаши и да му попречи да излиза сам от къщи.
И сега стоеше коленичил на стола и се взираше жадно през прозореца към прочутата Гора на греха.
− Били! − провикна се майка му от кух- нята. − Какво правиш?
− Седя си послушно − отвърна той.
И тогава стана нещо чудато. Малкия Били чу някой да шепне в ухото му. Знаеше на кого точно принадлежи този глас. На Дявола. Дяволът винаги започваше да шепне, когато момчето скучаеше.
− Съвсем лесно ще е да излезеш през прозореца − нашепваше Дяволът. − Никой няма да забележи. И само за миг ще се озовеш на двора, а още миг след това ще излезеш през портата и докато мигнеш, вече ще си в чудната Гора на греха съвсем самичък. Там е невероятно. Не вярвай на приказките на майка си за трясъкозъби, подмолни рогачи, носоразбивачи, кръвожадни слузести червеи и страховити кръвопиещи огнедишащи костотрошачи. Те не съществуват.
− А какво има в гората тогава? − попи- та шепнешком Малкия Били.
− Диви ягоди − отвърна тихо Дяволът. − В гората е пълно с диви ягоди, всички до една червени, ароматни и сочни. Отиди да се увериш с очите си.
Това мълвеше Дяволът в ухото на Малкия Били през онзи слънчев летен следобед.
В следващия миг Малкия Били отвори прозореца и се покатери на перваза.