Срещи с професионалисти предават практическа стойност на наученото в час

На теория всичко изглежда чудесно, докато не се наложи да имаш вземаме-даване с НАПОО.

• 0 3
• Докладване

Твърдението в заглавието е невярно - то или се дължи на грешна интерпретация, или направо констатацията е грешна.
Промяната в подхода към ученето променя интереса, не мотивацията. Дефиницията на мотивацията се състои в ТРАЙНА промяна на нагласата. И това със сигурност не се постига с "придаване на практическа стойност" (освен ако под "практическа стойност" не се разбира въвеждане на някаква форма на заплащане за постигнати учебни резултати). Защото децата нямат дългосрочна представа за собственото си развитие - тях ги интересува собственото им преживяване "тук и сега".
Това от една страна.
От друга, децата са силно мотивирани от социалните аспекти в процеса на учене. Т.е. ако учебният процес им дава възможност да взаимодействат помежду си, това наистина води до промяна в мотивацията. Или, с други думи, ако "практическата стойност" въвежда и по-интензивно социално взаимодействие между децата, тогава да, съгласен съм, че може да се повишава и мотивацията. Но тогава повишената мотивация ще е страничен ефект и не може да се твърди, че повишената мотивация се дължи на "придаването на практическа стойност".

• 2 2
• Докладване

До коментар [#2] от "keen":

А стипендиите какво са, ако не " някаква форма на заплащане за постигнати учебни резултати". Освен това и родителите кешират отличните оценки. Ползата от такъв вид стимул обаче, е спорна за мен.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#2]
Първо заглавието не е вярно.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#2] от "keen":

Е, би трябвало и да е "придаде" практическа стойност, а не "предаде", но да не издребняваме чак толкова - придавам, предавам...

• 2 3
• Докладване

До коментар [#3] от "Маршалов":

Разбира се, важно е да уточним за каква точно "полза" говорим.
Ако целта е единствено да повишим мотивацията за учене, то стипендията безспорно постига такава цел. Поне за учениците, за които паричната сума на стипендията е значим фактор.
(Има немалко ученици, за които тази сума се равнява на "джобни пари", тогава стипендията не постига такава цел. При по-малките ученици този стимул също не върши работа.).

Авторите на програмата обаче говорят за промени в организацията на учебния процес, които да водят до повишаване на мотивацията. Моето мнение е, че точно такава промяна, за която те говорят, няма как да повиши мотивацията. Според мен те бъркат мотивация с повишен интерес (първото е трайно, второто е временно).
За съжаление, не очаквам в темата тук да се включат хора, които са запознати с този проблем.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#6] от "keen":

Благодаря за коментарите, кеен. Аз бях на конференцията и мога да кажа, че програмата няма ясен модел на мотивация за учене, през който да работи. Тоест, нямат модел, основан на психологията, който да казва кое до какво води, през какво минава и т.н. Липсата на логически модел прави трудно оценяването на ефектите - кое от кое е предизвикано. Бихте ли разширили малко обяснението за мотивацията.
Основната теза на програмата е, че учениците не учат добре, понеже нямат мотивация за учене (индикатори: успех и отсъствия). Предположението е, че нямат мотивация, понеже не виждат как предметът е свързан с професия, към която имат интерес. Освен това нямат и представа за професиите. Ерго, 1) ако им се покаже чрез преживяване какви професии има, те ще си харесат професия и ще искат да я постигнат; 2) ако им се покаже как един предмет е нужен за тази професия, те ще са по-мотивирани да учат по него. Това е основния логически модел (който не е описан, извличам го от по-общи описания по време на презентациите). Как ви се струва?

• 0 1
• Докладване

Аз пък съм на мнение, че децата много добре си знаят интересите. Поне когато стигнат до етапа след основното образование, преди това са твърде малки и неосъзнати. Не трябва да им се мешаме да им казваме каква професия да изберат, а да ги попитаме какво искат да правят и след това да им отворим вратите за осъществяване на техният собствен избор. Който се е случило да сгреши и не успее да просперира, после сам да си бие по собствената глава за избора си. Все пак това е демокрацията.

• 0 0
• Докладване