Кинофестивалът "(не)Възможното образование" посочва решенията, не проблемите
Единадесет документални филма, които разказват за различните начини на обучение по света, включва първият кинофестивал "(не)Възможното образование", който продължава до 24 февруари в София. За филмите, които представят успешни практики на преподаване и учене, както и за интереса към кинофестивала, "Детски Дневник" разговаря с Нели Керемидчиева от "Общност за демократично образование", организатор на фестивала.
Идеята за кинофестивала
Спонтанно е хрумнала идеята за цял кинофестивал на Нели Керемидчиева и Илияна Михайлова от "Общност за демократично образование", докато обсъждали "Забраненото образование" и за "Свободен час" - филми, на които вече били правили публични прожекции.
-
Дошла и идеята за дискусии след всеки филм, както и за работилници за практически умения. За тяхна радост намерили и финансиране по програмата "Ти и Lidl за по-добър живот" и с помощта на други организации фестивалът станал факт.
А за заглавието - (не)Възможното образование - причините са две: че част от показаните във филмите подходи и педагогики към момента наистина няма как да се практикуват в България в пълния им вид, в случай че трябва да се придържаме към зададената от държавата образователна рамка.
"Според нас тази рамка е доста тясна и контролира процеса в най-малки подробности, а всеки от доказалите се успешни подходи залага точно на обратното – на автономия и гъвкаво съдържание според конкретната училищна общност", коментира Нели Керемидчиева.
"Другата причина е, че най-често срещаната реакция на хората, когато им разказваме примерно за демократичното образование, но дори и за по-популярна педагогика като Монтесори, е: "Това е много хубаво, но няма как да стане в България". Вярваме, че ако хората се информират за съществуването на тези подходи и се уверят колко успешни са те от гледна точка на благополучието на участниците в образователния процес и на развитието на техния потенциал, ще придобият смелост да се откажат от това "не", разказва Каремидчиева.
Трудна крачка е да избереш нещо, което смяташ за несигурно, пред нещо, с което си свикнал (независимо от неговите резултати). "Демократичното образование е концепция за това как може да се осъществява образованието, която аз съм избрала за детето си, но съм се убедила, че всеки друг образователен подход, педагогика имат своята ценност и са подходящи за различни хора - независимо дали в ролята им на родители, учители или ученици", обяснява Нели Керемидчиева.
Селекцията и филмите
Целта при подбора е била да се покрият възможно най-много подходи и педагогики и посланията на филмите да са насочени към решенията вместо към проблемите, разказва Керемидчиева. Стремеж при подбора на филмите е бил и да се покажат практики, които са се доказали с времето, заедно с посланието, че образованието е динамичен процес, който трябва да е много гъвкав спрямо нуждите на хората.
И третият – искали цялостната селекция да отразява основните послания на фестивала, а именно че разнообразието в образованието е възможно, необходимо и зависи от инициативата на всеки. Че методите, които се различават от традиционния модел, са възможности, които си заслужава да се разгледат, и че ако днес се зачитат индивидуалните особености на всяко дете, утре те ще са реализирали потенциала си възрастни.
Повечето филми представят конкретни училища, които са постигнали положителни резултати, изпробвайки методи, които са плод на автономните търсения на училищната общност (учителите, родителите и учениците). "Вече минаха събитията, посветени на Монтесори и Валдорф педагогиката, демократичното образование, а Милена Ленева от фондация "Темпо" разказа за "Играта за световен мир". Включихме и два филма, които не показват конкретни методи, а по-скоро задават предизвикателни въпроси по теми, за които хората често имат фиксирано мнение - американският филм "Да образоваш света" и българският "Кеймбридж", казва Керемидчиева.
Какво предстои
До края на фестивала могат да бъдат видени филми, разглеждащи същността на домашното образование в неговите вариации - структурирано или самонасочено, самоизбирателно, неучилищно образование (т.нар. unschooling) и защо този път е обоснован за някои семейства.
В събота зрителите могат да гледат филм за сугестопедията, създадена от проф. д-р Лозанов. Фестивалът ще завърши с впечатляващия "Най-голям шанс за успех", който търси отговор на въпроса какво означа да си успешен в 21 век и разказва за училището "Хай Тек Хей" в САЩ. Всяка от тези две последни прожекции е последвана от работилница.
"Признавам си, че сме в еуфория от това колко е пълна залата на всяко събитие досега. Като че ли хората само са чакали да се появи тази възможност. Още по-радостни сме, че повечето от посетителите са учители, включително от държавната система. Има и много родители и студенти, които също могат да са активни участници в промяната", казва Нели Керемидчиева.
Според нея промяната може да дойде само от самите хора – ако те видят смисъл за себе си. "Хората остават, вълнуват се, отделят си още време, за да обсъдят видяното, да задават въпросите си и да търсят възможните отговори в обмена помежду си", разказва тя наблюденията си за дискусиите след прожекциите.
От "Общност за демократично образование" се надяват фестивалът да има продължение. "Имаме запитвания от 5 града в страната за провеждане на подобни събития там, говорили сме с отдел "Култура" към Столична община, които предложиха да повторим някои от прожекциите с тяхна помощ, обсъждаме и други възможности в този дух. След фестивала също предстои да съставим сборник "(не)Възможното образование", който да събере в писмен вид показаното и ще се разпространява безплатно", казва Керемидчиева.
Тя се надява, че ролята на фестивала може да е точно такава - като в един цитат от Антоан дьо Сент- Екзюпери: "Ако искаш да построиш кораб, не карай хората да започнат да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море."