Децата за София: мръсна и задръстена
"От Черни връх видяхме, че в София е мръсно."
Това казва едно от над 70-те деца между 4 и 18 години, попитани от Национална мрежа за децата какво мислят за своя град. Прекалено много автомобили "запречват тротоарите и замърсяват въздуха", допълва друго. Инициативата всъщност е на неправителствената организация "Визия за София", а в допитването са включени и близо 20 специалисти, най-вече от образователни институции.
Боклуците, разбитата инфраструктура, твърде многото автомобили, рушащите се и зле изглеждащи сгради оставят неприятно впечатление у най-малките жители на града и са най-важните неща, които те искат да променят, показа допитването.
"Няма къде да се иде" е друг детски коментар. Повечето деца в доюношеска и ранна юношеска възраст прекарват по-голямата част от времето си в комплексите, където живеят и където ходят на детска градина или основно училище. Парковете, градинките и моловете са традиционни места за срещи и прекарване на свободното време, но непосредствено близките до жилищата публични площи остават неразвити и децата казват, че биха искали в кварталите да има "повече място за игра, междублокови пространства, спортни площадки; зеленина и места за събиране" с връстници и кварталните общности.
Децата забелязват и асиметрията в развитието на централните и периферните градски части. Този проблем е преодолим за по-големите, които могат да се придвижват свободно из столицата, но по-малките и непривилегировани, които са по-затворени в кварталите, имат нужда от "повече изложби и открити концерти, в които да участват млади хора", както и от други културни прояви и средища, където да могат да прекарват свободното си време.
Липса на сигурност се усеща сред малките жители на София. Проблемът се появява постоянно в контекста на различните теми – като неприятно изживяване от неосветените части на града, където "има зомбита", като усещане за липса на безопасност на пътя и множество безнаказани нарушения и като бездействие от страна на полицията.
"Учениците пушат на отсрещния тротоар, а полицаите пушат до тях – никой не ги пита откъде са цигарите", споделя наблюдението си един от възрастните специалисти, участващи в допитването. Според юноши в гимназиалния курс полицаите подминават противообществени прояви в кварталите, а в центъра на София това става по-трудно.
Ясно се откроява качеството на живота в квартала, където живеят децата от ромски произход, с които от Национална мрежа за децата са разговаряли. Те са критични към проблемите му, но също се срамуват от тях и сякаш не вярват, че някога ще бъдат адресирани. В квартала им няма нито детска площадка, нито близка болница. "Да не ни захвърлят на заден план", казват децата от квартала към общината.
Дискриминацията е видима и към децата с увреждания, които водят затворен в дома и рядко в квартала живот поради сериозни затруднения, най-вече с придвижването из града. За тях по-важно от всичко друго при пътуването с градски транспорт е "хората да са мили", "да са добри".