Тийнейджърите днес са изненадващо хора. Макар доста често да сме определяни като роботи, забили носове в телефоните си, ние наистина сме човешки същества. Тийнейджърите в двадесет и първи век са залети от постоянен поток информация. Чрез социалните мрежи всичко се случва изключително бързо. Всяка новина пристига бързо, но за секунди се появява нещо ново и новината изчезва. Това поставя всички под напрежение да са постоянно информирани. Затова всички изглеждаме пристрастени към устройствата си. Въпреки това ние сме толкова повече. Ако някой успее да пробие стената, с която се обграждаме, ще види, че ние сме млади хора с мнения, интереси, чувства, страхове. Има толкова по-дълбоки аспекти на нашите личности от това, което показваме през повечето време. Но няма как да ги достигнете, ако ни отпишете като мързели в секундата, в която ни видите.

Очаква се да знаеш с какво ще се занимаваш, кажи-речи, от първи клас. Очаква се да знаеш в кое училище искаш да влезеш и в кой университет ще учиш. В ерата на информацията и технологиите на тийнейджърите всъщност ни пука твърде много. Пука ни какво мислят връстниците ни за нас, колко лайка имаме. Трудно е едновременно да си перфектен в училище и да имаш процъфтяващ социален живот. Затова доста тийнейджъри мислят, че трябва да пожертват едното за сметка на другото.

Тийнейджърите днес са деца на бързо развиващо се поколение, опитни зайчета на новите технологии, с лесен достъп до всякаква информация и с неограничени възможности за развитие и обучение. На тийнейджърите днес са предоставени възможности, които много поколения назад не са имали. Максимално улеснение по всякакъв начин и безброй дейности на разположение. Дали обаче всичко това действа мотивиращо или напротив – убива желанието за търсене на нови знания? Отговорът на този въпрос е индивидуален за всеки. Тийнейджърите днес могат да бъдат както изключителни продуктивни и пълноценно живеещи, така и могат да прекарват часове в социалните мрежи в един нереалистичен свят. Новите технологии и медиите оказват влияние на голяма част от тийнейджърите, те са и причината за бързото развитие на поколението.

Тийнейджърите днес бързат да пораснат и да влязат в живота на възрастните. Някои отдавна са забравили, че на първо място още носят детското в себе си, и се вълнуват от далеч по-важни според тях неща. И все пак тийнейджърите днес, тийнейджърите утре – те винаги ще се интересуват от вечните проблеми на тази възраст. Колкото и различни да са годините, в които живеем, те винаги ще бъдат младите хора на бъдещето, надеждата на всяко ново поколение. Те ще са жизнената и пълна с енергия и идеи част от хората и чрез своите грешки ще изграждат своя характер и ще се развиват като личности.

Те се превръщат в основна мярка за това, което се възприема за красиво, как трябва да се държи човек и налагат бързо и ефективно модата, която следват много млади хора. Това несъзнателно създава модели в разбиранията на много тийнейджъри, без изобщо да си дават сметка. Често от това произлизат негативни последици. Младите хора не се чувстват добре в кожата си, искат да приличат на моделите от социалните мрежи или да водят подобен, уж забавен, живот. Забравяме, че реалността не седи зад нечии снимки, зад чуждите профили. Реалността е тук и сега, щастието е в ръцете ни и ние сме тези, които можем да си го доставим.

В сравнение с преди 30 години тийнейджърите са объркани. Ако тогава са можели да кандидатстват в един университет и той да е съобразен с жителството им, заради така нареченото райониране, сега възможностите са неограничени – изобилие от учебни заведения, всякакви специалности по широкия свят. Даденото на неформирали се хора право на избор е истинска отговорност, която ни обременява и кара да се лутаме между варианти. Сами трябва да откриваме пътя си, за което сме благодарни, но допълнително ни затормозява в младежките години. За да се подсигурим, че ще вземем правилното решение, опитваме от всичко. Натоварени сме с частни уроци и извънкласни дейности, превключваме бързо от занимание на занимание, защото сме израснали в бързо променяща се технологична среда, тренирала ни да се адаптираме лесно.

Признавам, че родителите ми са прави – технологията не е за малодушните. Улеснява живота, но ако си закърмен с нея, съответно склонен да ѝ се отдаваш, може и да отчуждава, като те разсейва от същинския фокус, работата, за която си влязъл час и половина преди видеа на пляскащи тюлени да изпълват душата ти с топлина. С ежедневното натрупване на подобни сесии започвам да се чувствам непотребна на самата себе си и съответно на другите. Позволила съм си да ,,отдъхна за малко", оставила съм се виртуалният свят да ме погълне в абстрактната си шир, загубила съм време и вероятно знания, които биха могли да ме направят малко по-интересен и ефективен събеседник, по-сигурен в уменията си.

Според мен днешните тийнейджъри са често лекомислени, разкрепостени и агресивни. Много от нас са безотговорни и нетърпеливи. Именно лекомислието и безотговорността смятам за най-сериозен проблем.

Външният вид за някой е сакрална ценност, а за друг - просто "външен вид". Като типично клише нежната част от младежта полагат ежедневни и времеемки грижи за начина, по който изглеждат. Скъсаните дънки, дънковото или кожено яке, както и "платформи" на някоя известна марка са задължителните атрибути на себеуважаващата се дама от хайлайфа на тийнейджърите. По-обикновените момичета предпочитат да носят по-удобни дрехи като тениска или дантелена блуза, съчетана с дънки или анцуг, с чифт леки и равни обувки.

Момчетата харесват тениските и прилепналите тъмни дънки с прорязано коляно в комбинация с "еърмакс". За по-изисканите риза със сако и панталон е идеалното съчетание за деня заедно с кожени или лачени обувки. Модата ни днес не е по-различна от тази преди 5 години, но може би е малко по-ексцентрична, съдейки по любимите протрити крачоли на почти половината разкъсани дънки, които все повече привличат младежите. Факт е, че днес е по-трудно да намерим изчистен модел, отколкото "прострелян" вариант.

Излизаш навън и независимо къде отидеш, виждаш тийнейджъри. Някои хора това ги дразни. "Погледнете ги! Нищо не правят само ходят напред-назад." Естествено че тийнейджърите ходят напред-назад. Та нали светът ни предлага тази възможност? Младите хора от векове изследват света, просто досега не са имали възможността да видят толкова голяма част от него. Разликата между нас и предишното поколение е в мащаба и достъпа до информация.

Тийнейджърите днес сме изследователи. Да, не изследваме структурата на ДНК-то и Космоса, но ще правим и това след няколко години. Сега в прекия ни интерес е да изследваме човешките отношения и какво означава за самите нас да си отговорен и самостоятелен индивид. Светът е цветен и ние желаем да го изследваме. Класните стаи рядко отговарят на нашите въпроси. Не очаквайте от всички да стоят на чиновете в училище и веднага да се прибират вкъщи да пишат.

Може да се казва, че не знаем нищо, но ние сме изключително зрели. Наложи ни се. Ние живеем в живописен свят, но понякога той е твърде живописен. Мозъците ни се претоварват и имат нужда от почивка. Проклеваните слушалки ни помагат да се справим с това. Просто едно сетиво по-малко. Така успяваме да се концентрираме или да си починем. Някои от нас са асоциални, но други са уморени от крещящата учителка, драмите с приятелите и непрестанното звънене на телефона. Стресът и умората са част от нашия живот, но ние се стремим да се справяме с тях и да извличаме най-доброто от дните си.

Ние сме индивиди с цели, а не скитащи се животни. Гледаме често към телефона, но какво точно гледаме? Някои комуникират с приятели от другия край на страната, обменят опит за живота и израстват като личности. Други четат по интересите си и подобряват уменията си, които някой ден ще подпомогнат за изграждането на света. Трети пишат домашни и учат, та да могат да прекарат повече време с приятели. Ние не сме една маса, всеки си има личност. Всеки се стреми да изрази себе си и да постигне своите цели. Ако не сме организирани и отворени към новото, ние не можем да направим очакваното от нас – подобряване на света.

Нашето поколение страда най-много от стереотипите. Да, те ни помагат да се ориентираме по-бързо в съвременния свят, но често създават повече проблеми, отколкото разрешават. Стереотипите ни пречат да се изразяваме свободно и да приемаме другите каквито те действително са. Хората винаги си мислят, че ни познават само след един поглед и две разменени реплики, нормалните, очакваните от обществото.

Тийнейджърите днес държат много на външния си вид, много им е важно да се харесат на приятели, момиче на момче и обратното, не харесват училището, правят се на готини пред другите. Модата е много важна за тях и я следват, за да са актуални и от "готините". Влияят се от мнението на другите, искат да бъдат харесвани на всяка цена. Срамуват се от физическа близост с родители пред приятели (целувки и прегръдки), опитват се да се правят на възрастни и искат бързо да пораснат. Много бързат да станат на 18 години, за да карат кола и да ходят на дискотека и бар. Представят си, че като са пълнолетни, ще си спечелят свобода и могат да живеят сами на квартира, без родители. Много им е важно да са забавни за другите и да са интересни в компания. Привлича ги да нарушават правилата.

За мен най-големият проблем е вземането на правилни решения и затова се колебая често. Яд ме е на себе си, като взимам грешно решение.