Защо тийнейджърите ходят на училище? За да успеят в живота, е честият отговор. Но училището не е достатъчно и те трябва да следват в университет. Там те трябва да започнат тяхното изкачване на пазара на труда. Това ми е казвано от малка. Когато станах на 15, ми зададоха друг въпрос - "какво ще следваш в университета", заедно с "избра ли си университет". За някои тийнейджъри въпросът не е страшен, но за мен и други той е жесток и без отговор. Повечето възрастни очакват да сме планирали къде и какво ще специализираме. Детайлен план, не само някакви бледи идеи. Напълно нереалистично. И това притискане да изберем само показва колко не сме разбирани от възрастните.

Темата е ненавиждана, защото се упражнява много натиск. Той предизвиква стрес, а няма ли достатъчно от него в училище? Стресът пречи на добрите постижения и сваля самочувствието. Излишно е да се уточнява, че това създава омагьосан кръг. Възрастните представят избора като безвъзвратен и определящ съдбата ни. Често в последния момент обаче намеренията се променят. Майка ми е искала да стане физик, но решила между другото да кандидатства информатика, каквото в крайна сметка следвала. По-късно започнала да се занимава с маркетинг, който пък е далеч от първоначалната идея за физика, но не е казала да съжалява, че е избрала информатиката.

Изборът в един момент започва да изглежда като чудовище, чакащо в края на единадесети-дванадесети клас. Виси като дамоклев меч над главите на тийнейджърите и все напомня, че животът ни зависи от това. Не позволява да живеем свободно и ни кара да се състаряваме. Не е ли младостта най-хубавото време от живота?

Ненужният стрес не е част от тази радост.

Липсата на разбиране е една от причините този въпрос да е омразен на тийнейджърите, най-малко заради директността, с която се задава – без всякакви заобиколки и въвеждащи думи. Така попитаните остават с впечатлението, че бъдещето е единственото интересуващо възрастните. Какво за самите нас? Изглежда, никой не се интересува от нашите чувства, интереси и преживявания.

С въпроса за бъдещето родителите показват, че не познават децата си.

Обикновено плановете ни са бледи, но все пак показват накъде сме се насочили. Да попиташ някого "какво ще ставаш" показва само неразбиране към тийнейджъра. Това уронва авторитета и прави бъдещите разговори още по-невероятни. Чрез тази реплика получаваме чувството, че каквото и да кажем, няма да бъдем разбрани. Защо въобще да говорим, ако не сме изслушвани?

Възрастните имат предимство пред децата си, когато дойде въпросът какво те като възрастни и отделни личности искат. Тийнейджърите сме още неизградени личности. Не се доверяваме напълно на себе си и нашите решения. Какво остава за такива, които ще предопределят живота ни? Ние нямаме опит и дори не знаем какво ни е интересно. Малко е сложно, като току-що си излязъл от училище, да избереш сфера, на която да посветиш целия си живот. Ужасяващо е.

Поставете се на мястото на един тийнейджър. Досега си учил в едно училище с определени предмети. Програмата е направена и единственият план, който правиш, е кога да учиш. Нямаш много опции, само да избереш между няколко предмета. В следващия момент си хвърлен в свят, в който дори не знаеш какви са възможностите. Казва ти се да планираш кога какво да се случи с теб и твоя живот. Не че досега ти се е налагало да правиш комплексни планове. Сега бъдещето ти зависи от това. Пълен хаос, особено като трябва да изградиш план, без да знаеш каква е целта ти.

Основна пречка пред избирането на сфера на интерес за нас е вярата, че в днешно време може да бъдеш каквото и когото си поискаш и да правиш каквото си пожелаеш. Когато светът изглежда необятен за теб и единствените граници са тези на фантазията ти, как трябва да се ограничиш да учиш едно нещо? Защото в днешно време – ерата на информацията, се изисква тясна специализация. Времето на ренесансовия човек, всезнаещия и с всевъзможни таланти, приключи.

В тази ера голяма част от човешкото знание е на едно кликване разстояние в интернет. Не е нужно да знаеш всичко и не е възможно. Много по-високо ценено е да разбираш в една малка област, но да си запознат до най-малкия детайл.

Избирането на специалност е да ограничиш самия себе си. Това е немислимо и чудовищно за всеки човек, особено за тийнейджърите, които сме млади и въодушевени от изследването на света. Не сме запознати добре с него и всеки ден намираме нови чудеса. В един момент разбираме, че така не може да продължаваме и трябва да се лишим от възможността да изследваме някоя сфера за сметка на друга. Дори да избереш една сфера, страхът, че е имало по-добра опция, остава завинаги. Когато всичко е възможно, как знаеш, че си направил най-добрия възможен избор? Златната рибка дава само три желания. Винаги някой ще ти каже, че е трябвало да направиш друго пожелание. Може и да го послушаш, когато не си сигурен.

Специалността, която сме избрали, може да стане безполезна няколко години след като излезем от университета. Ирония – избираш няколко години, а когато приключиш, е безполезно.

Факторите, усложняващи процеса на взимане на избор за бъдещето, са много. Не е лесно да избереш специалност, когато липсва толкова много информация. Не познаваме себе си и света толкова добре, колкото се надяваме, а нямаме понятие какво ни очаква в бъдещето. Няма формула за разрешаването на тази дилема, но има няколко опции. Те се въртят около развиване на разбирането за света и нас самите и намаляване на стреса.

Не можеш да взимаш качествени решения, ако се страхуваш от бъдещето, а този страх идва от страха от провал. Обществото представя провала като най-лошия вариант. Успелите хора рядко споделят колко пъти са се провалили в миналото, а наблягат върху крайния резултат. Фаталното не е да се провалиш, а да не извлечеш нищо позитивно от тази случка. Ако в един момент откриеш, че избраната сфера вече не те интересува, смени я. Не е нужно да се стремиш към успех в сфера, която не те интересува. В случай че не успееш да намериш такава сфера до края на училище, винаги можеш да си вземеш почивна година. Не е загуба на време, защото успяваш да научиш за света. Срещаш нови хора и изграждаш собствени мнения по различни проблеми.

Да избереш какво да правиш в бъдещето е мъчително за някои тийнейджъри.

Не знаем къде точно лежат нашите интереси, не сме видели достатъчно от света, та да сме сигурни в изборите си. Светът ни залива с възможности, но няма как да знаем дали те са правилните за нас. Не знаем дали това, което изглежда привлекателно сега, ще е полезно в бъдеще. Упражняваното от възрастните напрежение ни поставя в още по-тежко положение. Прави изборът да изглежда още по-наложителен, стресирайки ни и намалявайки възможностите в съзнанието ни.

Не е нужно подканяне. Нужно е търпение и разбиране.