"Приказка от два свята" - невероятното ново приключение за детското въображение
Книга, приказка, настолна игра, игра с карти. Или невероятно забавление за децата, но и за цялото семейство. Развихрящо въображението приключение. Това е новият проект на българския автор Никола Райков, който става все по-популярен сред децата със своите приказки-игри.
Наскоро Райков представи последния си проект – приказката-игра "Приказка от два свята". А символично от днес - Денят на славянската писменост, книгата може да бъде видяна, разгледана и опитана безплатно на сайта му. И предишните книги на автора - "Голямото приключение на малкото таласъмче", "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче" и "Добросъците", са безплатни за теглене от сайта, за да могат всички фенове да се докоснат до приключението.
Новата "Приказка от два свята" е със 100 страници и идва с куп изненади - огромна карта на приключението с 10 начални и 10 скрити места, които децата могат да посещават, има още изтриваем маркер, с който ще пишат върху картата и ще променят записаното в зависимост от техните решения. Добавена е и кутийка с близо 30 вълшебни предмета, които ще откриват и използват в хода на приключението. Така на децата се дава огромен избор и те сами решават как да се развива тяхната приказка.
"Въпреки елементите от настолните игри това все пак си остава книга и централното място е на историята, героите и тяхната съдба", коментира Никола Райков. Приключението отвежда в свят, където изглежда, че хората са изчезнали, а странни създания, наречени хонтолули, обитават тавана на стара изоставена къща. Те живеят в постоянен страх от сенките, които навлизат отвън, и никога не напускат своя малък, затворен свят. Докато един ден млад хонтолул не решава да избяга през нощта и да се впусне в приключението на живота си. Той попада в един напълно непознат за него свят, където решенията на самия читател ще определят хода на историята.
А приключението започва така: "Легендите разказваха, че някога в света на сенките живели Човеците. Те били огромни и всемогъщи същества, но нещо се бе случило и те изчезнали завинаги. Никой вече не вярваше на тези легенди. Никой, освен мен.
През деня, по светло, сенките дебнешком изпълваха Та-вана. Дълги и криви, дебели и тъмни или пък прозрачни, почти невидими. Те бяха всичко, което виждахме от света навън. Ние, хонтолулите, живеехме в страх от този свят. Свят на сенки и изчезнали Човеци. Но тази вечер аз щях да направя нещо велико: щях да съм първият хонтолул, напуснал Та-вана!
Изправих се на лапички и подуших въздуха."
Как ще свърши решават децата.