Вероятно не са много училищните директори, които ще приемат без притеснения и с лека ръка деца, с които е сигурно, че няма да е лесно. Не просто няма да е лесно да бъдат учени, приобщавани, а ще е трудно, на моменти много трудно. В София има обаче едно училище, в което директорът и учителите приемат нежелани другаде деца – 59 училище "Васил Левски" в "Малашевци".

Мариана Божкова е директор на училището от близо 20 години. От времето, когато в огромната сграда е имало над 1200 деца, а ромските са били по едно-две в клас. И според нея това е бил успешният модел за действителна интеграция. За истинска интеграция трябват целенасочени и дългогодишни усилия на всички институции, заети по веригата, коментира директорът. И след като установява, че това или няма да стане, или поне няма да е скоро, решава че тя и 59-о училище ще направят каквото е по силите им.

А първото, което могат да направят, е да

За това, че на ромски деца се отказва да бъдат записани в училища, в които преобладаващо учат българчета, се заговори отново покрай случая в училище в Благоевград, чиято директорка публично обяви, че няма да записва ромчета. Аргументира се – ромските деца стават все повече, българите започват да изтеглят децата си и рано или късно училището ще стане основно ромско. А възможностите за интеграция ще изчезнат.

Сега от комисията за защита от дискриминация и от министерството на образованието проверяват случая и обещават наказания. Ромски организации сигнализираха, че това не е прецедент, а има десетки подобни примери.

И директорът на 59-о училище разказва, че са масово скритите практики да не се записват ромските деца - идва ромско семейство, казва му се, че няма места, а ако е българско – ще бъде прието, това е навсякъде.

В нейното училище тя и учителите попълват документите на децата, тъй като голяма част от родителите са неграмотни. Подават нужното и в електронните системи, пишат декларации, заявления, всичко необходимо за кандидатстване и записване.

Божкова разбира и не упреква директора на училището в Благоевград. Защото от 1200 ученици някога в 59-о днес то е останало с под 280. Ромчета. Тя смята, че отчасти това се дължи на демографската криза – българските деца намалявали, а ромските в квартала се увеличават. Факт е обаче и нежеланието на българите да си пускат децата в среда, доминирана от ромски деца и семейства.

Например сега Мариана Божкова е обявила прием на две паралелки в първи клас. Има интерес обаче само от 23 деца – всички ромчета. "Обявих повече прием, защото по данните на "Гражданска регистрация и административно обслужване" има много повече деца от квартала, които сега трябва да започнат първи клас. Познавам и семействата на българските деца, с някои съм говорила. Обяснявам, че вършим много неща, че се грижим за децата. Не искат, отказват. Само казват, че не желаят децата им да растат в тази среда, и толкова", казва Божкова. В същото време недоумява как всъщност в квартала същите тези семейства живеят съвместно с ромските и няма конфликти, проблеми.

Тя смята, че е изчерпала възможностите си да повлияе на тези семейства. Смята, че решението трябва да го даде държавата с всички нейни институции. Като

Училището и базата са ни големи, има много потенциал, но ние получаваме делегиран бюджет за 270 деца, не можем да го поддържаме, нямаме възможност за добро заплащане, за осигуряване на допълнителни дейности и т.н. Така децата тук са в по-лоши условия от тези в централните училища, отбелязва директорът. И допълва, че държавата трябва да измисли механизми, така че родителите от "Малашевци" например да са сигурни, че децата им ще получават същото качество на образованието, същата сигурност, същата среда в местното училище като в централните. Иначе системите за "уседналост", "райониране" и други, задължаващи родителите да записват децата си в определено училище, няма да сработят никога. И ще бъдат измисляни всевъзможни механизми за заобикаляне.

Божкова не чака, училището действа. Най-вече с помощта на европейски средства в партньорство с местната община и с неправителствени организации.

Така тоалетните и физкултурният салон са ремонтирани, има нови футболни врати, кошове за баскетбол, маса за тенис... оборудвани са няколко кабинета, има интерактивни дъски, компютри. Учителката по физическо е издържала и курс за хореография и учи децата на хора. Има клубове за фолклор, за работа с компютри, допълнителни часове по български език, за сексуално и репродуктивно здраве, изкуства, пеене. Водят децата на море и на планина.

Божкова благодари на екипа си, че са толкова отдадени.

Екип, на който често му се налага да ходи по къщите и

От врата на врата. По думите й родителите масово не оценявали образованието. "Майката се успала, не го довела. И ние ходим да го взимаме. Не ни е работа това, работа е на държавата да осигури децата тук. Тук, където вече ние поемаме да го направим човек", казва директорът.

Налага й се да убеждава и учителите. Особено когато преподавател се връща целият в кал от обикаляне по къщи, в които няма никой, родителите са заминали без предупреждение в чужбина. Или пък където в двора лаят няколко кучета, а никой не отваря. Защо да продължават. Отговорът й е: "Защото го прави и за себе си, утре тези деца няма да ни нападнат, оберат, няма да ни разбият колата, няма да просят. И ще знаят как да запишат собственото си дете в училище, защо това е важно".

И защото това е важно, учителите не пишат оценки по милост. "Гледаме да си заслужат тройките. Не искаме много повече, но да си изработят тройката, ако не друго", казва директорът. И за разлика от други училища, където за да взимат делегираните бюджети, водят присъствие на всъщност непосещаващи деца, в 59-то изпращат винаги писма до социалните при пет отсъствия.

От следващата година 59-о ще е т.нар. обединено училище, ще учи децата до 10 клас в професионална паралелка за работа в заведения за хранене. Ще издава удостоверения за професионална квалификация. А децата ще имат възможност за работа. Божкова казва, че и тук се е наложило убеждаване, но все пак е успяла да обясни ползата на семействата на над 20 деца.

Тъй като вече е с преобладаващо ромски деца, за следващата учебна година училището ще има право и на допълнително средства от министерство на образованието. С тях Божкова планира да наеме психолог и образователен медиатор, който да е връзката със семействата. Бих искала да имам и социален работник и лекар – да ваксинира поне децата, много нямат дори личен лекар, защо не и зъболекар... но няма пари, казва тя.

Другото, за което съжалява, е че ромчетата няма с кого да се сравняват, кого да догонват. За да има такава среда, не трябва изобщо да има компактни ромски гета.

Бежанските деца и българският фолклор Директорът на 59-о училище приема миналата година и деца на бежанци – предимно от Афганистан и няколко от Иран. Бяха ги връщали от няколко други места, помолиха ме, приех ги, разказва Мариана Божкова. И, да, беше трудно най-вече заради другите семейства, спомня си тя. Имало неразбиране, страхове. "Няколко месеца по-късно обаче можехте да видите как децата си говорят помежду си в коридорите на английски, на развален български... както можеха. Ромските деца им помагаха с всичко, обясняваха им. Бежанските деца пък им разказваха какво е да бягаш от война.... Станаха екип". И днес настръхва, като разказва как на празник на училището момичетата на бежанците, които били винаги със забрадки, до една свалили шаловете, облекли носии и пели български народни песни, играли хора. Заедно с другите.