Всеки вторник баба Еми и баба Мина прекрачват прага на... детска градина в Пловдив. Така се случи и на 23 октомври, когато с тях беше и баба Надя. Трите вървят бавно, като едната си помага с бастун. Идват от старческия дом, който е на две преки. Следващото препятствие пред тях са стълбите до втория етаж. Без да спрат, жените изкачват близо 15-те стъпала, защото знаят какво ги очаква горе. А там са 30-ина деца. Звукът от радостта, когато те видят трите баби, е сравним с появата на Дядо Коледа в градината.

Баба Мина е "най-старата" в гостуването. Вече близо 2 години, винаги, когато може, идва да чете приказки. "Четем, но като видим, че децата започнат да говорят помежду си, започваме да говорим с тях, да им задаваме въпроси. Те разказват за техните баби, дядовци, кучета, котки и т.н.", разказва баба Еми. И допълва, че за нея е приятно да идва в градината - очевидно и на тях, щом идват, пояснява тя за другите две жени. Баба Надя е тук за втори път. Харесва ѝ много.

с усмивка казва възрастната жена. Трите ще опитат да привлекат и други пенсионери от старческия дом към доброволческата дейност, но уточняват, че го правят "полека-лека".

Когато са в градина "Валентина", Еми, Мина и Надя четат приказки, играят с децата на "Бабо, разкажи" или биват гримирани. С шега баба Надя казва, че съжалява, че точно когато се прави видео с тях, не е гримирана от децата.

Трите баби разказват за семейството си и къде живее то. И трите имат деца и внуци, едната дори е прабаба. На въпрос към децата какво е прабаба - отговорът беше "много стара баба". Повечето роднини на бабите са в чужбина.

Първа е Надя. Тя разказа, че има три внучки в Пловдив, които имат деца. Всички те обичат да се разхождат с кола на хълма в града. Другата - Мина, има две големи деца с внуци. Тя е прабаба. Третата - Еми, каза, че има дъщеря и син, които живеят в Англия и Белгия.

А на въпроса защо - прозвуча гласно един отговор - "Само тук можем да дишаме и живеем".

След това бабите сядат на три отделни маси. Всяка бива заобградена от няколко деца. Възрастните жени помагат на децата в оцветяването, говорят с тях, изслушват ги и разказват истории. Възпитават ги - да са тихи, нежни. След това Еми, Мина и Надя четат от детски енциклопедии и обясняват картинките и историите от тях. Едната баба попита какво е това, сочейки животински кожи - "мръвки", отговоря едно от децата.

Директорката Евгения Церовска разказа, че на някои посещения на възрастните жени те се захващат и с математика. Тогава обаче идва озорването. "От децата ли", питаме - "Не, от бабите", усмихва се тя.

След като Еми, Мина и Надя си тръгват, питаме децата дали им е харесвало посещението. Мия, Божидара, Катерина и Деян, без да се замислят и в един глас казват - "даааа" и допълват "много, защото те са много добри" и "са много мили и хубави".

Бабите се връщат в старческия дом, за да продължат с другите си дневни занимания, а децата питат кога ще дойдат пак.

Магдалена Лилова каза, че се е запознала с Маргарита Ганчева от фондация "Поколения заедно" на съвместно педагогическо обучение, където говорили за идеята баби да посещават деца. Двете били запознати с практиката в Япония - детски градини и старчески домове да се строят на едно място и двете поколения да си сътрудничат. Така решили да пробват този вариант.

Иначе идеята на Лилова дошла от посещенията ѝ в чужбина. Първо в Англия, където видяла български деца да работят доброволно в музей, подобен на "Музейко" в София. И от посещение в Холандия. Там тя била на гости в квартал с много родители и деца, в който има детска площадка, която те поддържат. На площадката се запознала със своя колежка от детска градина. Холандката я питала с колко деца работи, защото този ден тя е била много уморена. Лилова се съгласила, че е много е уморително, особено като се падне на преподавател група от 28 деца. Холандката била впечатлена от броя на децата и попитала колко учители се грижат за тях. Лилова отговорила - един човек преди обед и един следобед.

Холандката ѝ казала, че те не обръщат никакво внимание на децата. От това Лилова се обидила много. "Ние полагаме толкова усилия", казала на колежката си от Холандия. Сега си спомня, че тогава е почувствала, че цялата ѝ работа няма смисъл. Така започнала да мисли варианти как да се справят с този въпрос. Изчислила и времето, което отива покрай храненията, преподаването, и разделила работните си часове на броя деца. Така разбрала, че няма какво да се обижда и думите на холандката били истина.

Така стигнала и до идеята с бабите. Лилова е много благодарна на екипа в градината, директора и родителите, че са се съгласили да се допуснат непознати хора, че са им се доверили. "Самите баби мислят как да е по-интересно на децата", с радост говори за резултата от опита им. "Ние си изграждаме малка общност, която си помага сама", разказва тя.

Допълва, че педагогическият ефект е позитивната среда. Доверието, което добиват едни към други. Вниманието, което децата получават - да бъдат чути, да кажат нещо и да чуят друго мнение, различно от това на учителя. Най-вече е ценно доверието и отварянето на съзнанието. Не може светът да се отваря, а образованието да стои затворено само между едни деца и един учител. Гостуването на бабите, родителите доброволци - помага на децата да видят и чуят и друга гледна точка и да бъде чута и разбрана тяхната".

Разказва, че с тези баби в градина "Валентина" са изградили доверието, което е дълъг път. Но той си е струвал, защото се отразява добре и на двете страни. "Ако е едностранен процесът, той ще приключи бързо. Бабите се зареждат с оптимизъм, те се чувстват ценени. Децата се чувстват чути, а бабите - ценени. Те ни помагат в процеса на оформяне на личността на нас, на родителите. За мен присъствието на бабите се отразява и в семейството. Те се вълнуват какво става с тях. И това е оформянето на една общност. Ние сме свикнали старите хора да се чувстват немощни, а те показват, че възрастният човек може да е много значим, ако намери пътя и ако самият той се отвори също", казва за финал Лилова и си пожелава и други баби да ходят в други детски градини, а дано и не само в Пловдив.