"Мама" - изповед на една майка към детето ѝ
"Мама" – първата дума на всяко дете. "Мама" – титла, която идва с привилегии и отговорности. Така се казва и новата книга на Елен Делфорж, илюстрирана от Кантен Гребан, която разказва за чудото на майчинството – не само в един специален ден, а всеки ден. Тя излиза на български език на 27 март с логото на издателство "Дъбови листа".
Текстовете в произведението са в кратка форма и представляват изповед на една майка към своята рожба. Всяка част от историята е придружена от живописна илюстрация, която пренася читателя в лиричния свят на майчинството - с неговите радости, тревоги, болка и безмерна обич.
В рубриката "Четиво" "Детски Дневник" предоставя откъс от "Мама", предоставен от издателство "Дъбови листа":
Предстоят първите ти стъпки!
Първата ти книга,
първата ти рисунка.
Предстои първата ти бира,
първата ти песен,
първата ти свещичка.
Предстои първиятти филм,
първото ти "Мамо",
първото ти "Обичам те".
Предстои първата ти шега,
първата ти лъжичка с мед,
първата ти маргаритка.
Така...
Събуждаш ли се вече?
Чака ни дълга програма.
***
В понеделник ядем броколи!
- Вече не съм гладен.
- Една лъжичка за мама...
- Изяж я ти, като е за теб!
- Стига...Една лъжичка за тате!
- И той не обича борколи.
- Той също е ял, когато е бил малък. Виж сега колко голям е порасъл!
- Но аз вече съм голям! Нали така каза, когато ме накара да подредя масата?
Така че няма нужда да ям борколи.
- Казва се броколи.
- Не ми харесват.
- Не се казва "не ми харесват". Още повече на тази, която ги е приготвила.
- Нямаше нужда да го правиш. Имахме си достатъчно спагети.
- Яж. Имат толкова много витамини, необходими, за да сме здрави!
- Не съм болен! И докторът не е казвал, че трябва да ям борколи!
- Броколи. На три и си наказан. И довечера пак това ще ти сервирам. Едно...
- Не, неее...
- Две...
- Моля те... Мамооооо... Ще си подредя стаята!
- Две и половина...
- Уффф, много е гадно...
- Две и три четвърти...
- Ще повърна!
- Три...
- Добре, добре, обаче мъ-ъ-ъничко парченце, нали?
- Върви си в стаята, имам нужда от спокойствие!
И най-вече имам нужда да се смея.
След десет години ще ти разказвам как баба ти ме остави един следобед да плача пред купичка супа. От борколи!
***
Да те заведа, да те взема...
Пак да те заведа и да те взема отново.
Рутината на автобуса.
Закъсняващ, пълен до пръсване, безлюден, развален.
Толкова много мрънках.
В автобуса ти ми разказваше за деня си.
Посочвахме кои коли са червени (ти всеки път печелеше).
Четяхме учебника от училище.
Играехме на "Нито да, нито не".
Понякога ти се сгромолясваше изтощена.
Как смеех да се оплаквам,
докато си губех времето в автобуса!