След като ни разказа своите 30 празнични "Зимни приказки" в края на 2018 г., тази пролет най-превежданият детски автор в света според класацията на ЮНЕСКО – Инид Блайтън – се завръща на български с нови 25 истории, посветени на вещиците и магьосниците.

Казват, че вещиците са зли същества, скрити под маската на мили старици. А пък магьосниците могат да сторят всяко вълшебство под небето. Но дали това е така ще разберем от Инид Блайтън и нейните "Вещици и магьосници", която вече е по книжарниците с марката на издателство "Сиела". Преводът е на Явор Недев, адаптацията на корицата - на Дамян Дамянов.

Веждосвъс беше магьосник. Правилно го бяха кръстили така, защото винаги беше на­мусен, мърмореше и беше постоянно кисел.

Живееше в село Веселово. То не беше много голямо, но всеки в него беше щастлив, защото бе най-красивото и най-слънчевото село в цяла­та земя на феите.

Най-радостна от всички бе мама Припкава. Тя живееше сама в Засмяната къща накрая на селото. Всеки я харесваше, защото тя постоянно притичваше да върши услуги на този и онзи и винаги бе готова да се усмихне на всекиго.

Но всъщност не всеки я харесваше. Един човек никак не я обичаше и това беше именно Веждосвъс. Той не можеше да я понася, защото тя постоянно му се усмихваше.

Магьосникът непрекъснато клатеше глава и мърмореше, че нещо ужасно бе напът да се случи и че мама Припкава трябва да го слуша повече. – Сигурен съм, че утре ще има земетресение – каза той. – Ако не тук, то някъде другаде. По-добре е да се тревожиш, отколкото да се смееш, мамо Припкава.

– Благословени да са ми цървулите! – отсече мама Припкава и сложи кошницата си на земя­та. – А какво стана с великата черна буря, коя­то щеше да дойде миналата седмица? Ами на­шествието на гъсениците, за което ми спомена? Така и не ги видях.

– Някъде другаде са били – отговори Веж­досвъс кисело. – Но можеха и тук да се случат!

– Ще ги изчакам да дойдат нещастията, пък тогава ще се притеснявам! – засмя се мама Припкава. – Много странен човек си за това село, Веждосвъс! По-добре да идеш в Скръбно­во, където в целия град се чуват само въздишки и оплаквания вместо смях и веселба!

Мама Припкава вдигна кошницата си и се отправи към Скокподскок, който живееше на върха на хълма, за да му остави едно гърне с мед.

Веждосвъс се загледа след нея. Видя как малка групичка феи я настигат и вземат кошни­цата от ръцете й. Видя как една от тях долетя до лицето й и я целуна по бузата. Видя Пеленачко, бебето на селото, да й подава цветя от собстве­ната си градина.

– Не знам защо толкова я харесват – промърмори той. – Никой никога не носи моята кошни­ца и нито веднъж не са ми направили подарък!

Точно тогава покрай него мина елфът Розо­вил и Веждосвъс се провикна след него.

– Ей, Розовиле! Ела да ми помогнеш с кош­ницата ми. Защо не ми помогнеш, както пома­гаш на мама Припкава?

– Ха! Да помагам на Веждосвъс? – засмя се Розовил. – Как ли пък не! Смръщените ти вежди и киселите ти думи са достатъчни, за да прого­нят всекиго, а всички знаят, че някои от магиите ти са лоши! Не искам да бъда превърнат в бубо­лечка или жаба!