Откъс от "Отвратителни рими" на Роалд Дал

УМНА КНИЖЧИЦА ЗА ГЛУПАВИ ДЕЧИЦА И ОБРАТНОТО.....

• 1 4
• Докладване

Леле колко елементарни рими!
Честна дума, направо се втрещих.
Искрено се надявам, че лошите ритъм и рими са от превода!

• 2 4
• Докладване

Роалд Дал винаги е обичал "неочаквания край" :)

• 0 2
• Докладване

пак глупусти

• 2 3
• Докладване

Ужасно, ужасно преведена поезия! Не вярвам оригиналът да е толкова зле откъм ритъм и рими. За да превежда стихове преводачът трябва да разбира и от поезия. Как може издателят да допусне такова нещо??? Наистина отвратителни рими! Пълно разочарование! Мислех да си я взема, защото съм фен на Роалд Дал, но сега се отказах. Срамота, Перчинкова! Срамота, Ентусиаст!

• 0 2
• Докладване

Тези стихове са по-подходящи за възрастни.
А за илюстрациите - нямам думи! Все си спомням детските книжки с красиви илюстрации от преди много години и ако намеря такова издание го купувам за внуците си.

• 1 1
• Докладване

• 0 3
• Докладване

До коментар [#5] от "picko":

Това са римувани изречения, не поезия. Но пък вярно, че след като са римувани, може да е по-добре.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#3] от "penetrating":

Намирам римите за Пепеляшка за... странни. Фен съм на Р. Дал, на споменатите от Вас разкази, оценявам дори "Мисис Биксби и палтото на Полковника", но този откъс ме озадачи.

• 0 2
• Докладване

На село Пепеляшка се роди,
бе най убава, от три сестри.
Като скромна умна и добра,
в селото тя порастна.

Школо завърши, стана мома,
И на пътя към дома,
един батко я срещнА,
и под мустак се подсмихнА.

Моме убаво, де вървиш,
Тук не ще ти фърли дикиш,
Що живота си хабиш,
Тук на село кат стоиш!

Ела у столицата, де живота е,
душата ти лукс що е да разбере,
Принцеса ще станеш ти,
Ще живееш във мечти!

Кандиса доверчиво Пепеляшка,
А баткото подаде синя прашка,
-В столицата с таз премена,
га си приветлива засмена,
и знаеш ти умения,
ще пожънеш възхищения!

В очите нейното доверие съзрял,
яки длани той потри,
и доволно промълви:
Иде още матриял!

И записа Пеперяшка със охота,
В Университета на Живота,
не някаква халтура,
а сириозна докторантура.

Докторка тя не станА,
А само медицинска сестра,
работеше предимно нощна смяна,
в униформена премяна.

Баткото уговаряше моменти,
само с отбрани пациенти,
защото държавната медицина,
както знаем се спомина,
и затуй туй народонаселение,
има крупна нужда от лечение.

Мина време, трудов стаж се навъртя,
И баткото на Пепеляшка и викнА:
Пепи, ти удари двайсе и петака,
На пациентите изгубИ мерака,
кво правиме сига,
Та ти за пенсия си вече ма!

Пепеляшка горчиво се разплака,
Не, не и се качваше на влака,
Назад към малка спретната къщурка,
С две липи отпред...
Друг бе столичния мироглед,
Според градския стандарт богат,
липите може и да са отзад,
Дори в претъпкан заден двор,
И повече се сместват, макар и с зор.

Баткото сълзите той видя,
И някак си се умиля:
Не плачи жена,
За теб ще има пак файда!
Време ти е за деца!

Ще ти намерим в тоз момент,
жених с апартамент.
Играй го там съпруга, без да се мориш,
докато някакво чаве родиш.

После ти развод му дай,
вземи панелката трабанта(може и Хюндай),
Но въздуха му остави.
И правим делчо аз и ти.

Така Родината ще процъфти,
хем нов матриял ще се роди,
хем ще сме добре, аз и ти.
Патриотка ти бъди!
Майчинския си дълг изпълни!

Погледът на Пепеляшка през сълзи,
мигом той се промени,
От светлина се озари!
През напъпилите патриотични чувства,
Сърцето в друг ритъм веч тупти,
Щом апартамента то предвкусва.

• 2 1
• Докладване

До коментар [#9] от "Bramasole":

Подготовка отрано за "отвратителната" страна на живота :)
Мисля, че те така или иначе ще го разберат. Не бих им отнемал детството и вярата в Дядо Коледа.
Това е предвестник на открития урок за разфасоване на малко жирафче в датски зоопарк. И урокът не беше по зоология.

• 2 2
• Докладване

Малко като вогонска поезия, но пък е забавно...

• 0 1
• Докладване

Никакъв ритъм. А само с малко редакция щеше да стане.

• 0 0
• Докладване