Чета с дъщеря си много, много по-често, отколкото сигурно си мислите. Помагам й в самото четене и в разбирането. За мен "Четене с разбиране" трябва да бъде като отделен час в училищата. Всяка книга има предистория, собствена история, често и киноверсия или сериал, митология около самата книга, илюстрациите.

Мари София е много любопитна и все пита, а пък и аз се опитвам да й внушавам какво е искал да каже авторът. Последните три книги, които прочетохме, са "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", "Хотел Трансилвания", "Тайната градина".

Последното интересно нещо, за което си говорихме, дойде по-скоро от сериала "Странни неща". Мари София се влюби в децата от сериала, във фразите им и особено в актрисата Мили Боби Браун, която играе ролята на Eleven там. Много дискутирахме за духа на 80-те години, за музиката, която звучи в сериала, за облеклата на хората по онова време, за "съветската заплаха" и въобще. Като капак на всичко тя реши тортата за нейния 11 рожден ден преди време да бъде със символа 011 от сериала.

В общи линии майката чете повече от мен, аз се скатавам защото много ми се доспива когато започна да чета на глас. Чета чат-пат, на в общи линии предпочитам да приготвя вечеря, отколкото да легна и да чета детски книжки. Но на синът ми му се чете всяка вечер, още откакто е бебе. В това отношение жена ми е много стриктна, което е прекрасно.

В общи линии истории от книжките не си преразказваме, защото той е на 3 години и книгите, които се четат, не са сюжетни или такива, които предполагат сложни и заплетени истории, а са по-скоро образователни, забавни с повече картинки и много лесно възприемаеми от малък човек.

Ако съм в къщи, преди да са заспали двете ми деца, им чета или си измислям приказки... което, за жалост е рядко. Последните три книги, които прочетохме, са "Питър Пан", една книжка за огромен вълк, който тероризира хората по улиците и в момента четем "Софийски Магьосници" на Мартин Колев.

На моите момчета им чета всеки път, когато ги приспивам. Често искат да им чета и през деня, понеже си имаме така нашето си време, в което преживяваме заедно една история. Последно четохме от Български народни приказки, "Голямото приключение на малкото таласъмче" и една енциклопедия за динозаври.

Веднъж си разигравахме това, което бяхме прочели за Таласъмчо. Моята роля беше ясна - великана. Но и двамата искаха да са Таласъмчо. За това първо големия беше приятелят му, а после другия, за да може всеки да е бил любимото си същество.

Чета почти всяка вечер на децата си. Мисля, че е много важно от малки да се научат, че четенето и книгите са едно от най-важните неща в живота на един човек. Те ни оформят като характери и ни усъвършенстват като личности.

Моите деца са много малки, така че повечето неща, които им чета, са приказки и басни. Леа, която е на 7 и е вече в първи клас, посещава постоянно библиотеката в нейното училище и всяка седмица си идва с различна книга. Когато четем заедно, след всяка приказка тя задава въпроси и разсъждаваме заедно за сюжета и героите.