Ерих Кестнер преразказа "Котаракът в чизми"

Има и романи за възрастни. "Трима мъже в снега", "Изчезналата миниатюра". Препоръчвам ги.

• 0 13
• Докладване

Когато старият воденичар умрял, синовете му си разделили имуществото. Най-големият взел воденицата, средният къщата, а на най-малкия се паднал котаракът.
-За какво ми е тоя котарак?-оплакал се момъкът-като го изям, от кожата му дори едни ръкавици не мога да си направя.
-Не тъжи, господарю-рекъл котаракът с човешки глас-по-добре ми купи едни хубави чизми, а аз ще ти помогна да се ожениш за царската дъщеря.
И т.н. Страхотна история. Наистина е класика, но за съжаление малко деца я знаят, не я знаят дори някои от родителите им. Нямат време, нито четат. Нещата обаче вървят към оправяне.

• 1 10
• Докладване

До коментар [#1] от "Vlado Nikolov":

Също така и „Презгранично пътуване”, която я имам заедно с „Изчезналата миниатюра”, събрани в една книга, джобен формат.

• 0 6
• Докладване

До коментар [#3] от "Fiji":

Благодаря за припомнянето. Някъде из къщи я имам. Ще я потърся да я препрочета.

• 0 4
• Докладване

Една,от любимите ми приказки от детството.

• 1 2
• Докладване

Велик е! Любим мой писател!

• 0 4
• Докладване

Друго си е на торлашки: Мачоко с гумениците

Имало некоги един воденичар, къде имал трима сина – ма да си откръшиш от них. Добре, ама тия били големи али – изели свичко и коги да мре, на воденичаро му били останали сал воденицата, едно магаре кьораво и мачоко къде цел ден се свирал по шущаците да дири кьосове и плъеве, та да гньете. Викнал човеко тиа маторци - догледниците си на смрътнио си одър и разделил бащинията така: на най-големио дал воденицата, на среднио - магарето, а за най-мининкио останал мачъка. И умрел.
Закопали го маторците, па си пошли от гробищата. Мининкио оди и си бъбре сам – место не можел да си намери, не мое да се помири къде баща му – Бог да го прости и да му лее миро на кокаяците - му остаил таа проскубана мачка. Оди и си бъбре:
- Те така, мойта бракя-пустиняци ша се сдушат, единио ша прекарва с тава дръгливо магаре, другио ша меля на ората и ша моа да се ранат, а я, горко му, кво ша праа – оцвен да изъм тоа мачарок и да си напраа от кожляко му проскубан едни ръкавици без пръсти, друго ми не остава. Ша мръ после отглади и ша се лижа поди мишките за сол, завалията я!
Оди си и се вайка, а котарако пристъпа важно покрай ньего. По едно време рекъл да се обади:

• 0 8
• Докладване

На български в прекрасните преводи на Владимир Мусаков.

• 0 0
• Докладване

"Мигрената е главоболие, дори когато не те боли глава!" - Антон и Точица. "Той (бащата на Точица) винаги знаеше как да постъпва: първо си подаваше ръката и благодареше, а после изваждаше портфейла си и заплащаше"- Антон и Точица.

• 0 3
• Докладване