Как да обясняваме на децата за коронавируса

На живо
Заседанието на Народното събрание

Как да обясняваме на децата за коронавируса

Как да обясняваме на децата за коронавируса
Reuters
Темата за коронавируса залива всичко и няма как децата да не започнат да задават въпроси. Няма нужда да са чували нещо от новините - драстичните мерки, наложени от властите, разбиват всекидневния ритъм на семействата и родителите и това е достатъчен повод малчуганите да питат какво става.
След разговори с педиатри, психолози, специалисти по детски инфекциозни заболявания и експерти по сигурност "Ню Йорк таймс" предлага следните съвети:
- започнете с въпросите какво всъщност са чули децата ви. Ако знаят само, че по света умират хора от коронавируса и Смъртта иде с косата си да ни посече, разговорът е съвършено различен от този, в който информацията е, че заболяването много прилича на грип
- ако детето е под 6 години и нищо не е чувало, по-добре не го стресирайте
- преди да разговаряте, уверете се, че самите вие не сте прекалено разтревожени или в паника по темата. Собственото ви напрежение може да създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Поговорете с приятел, партньор или психолог, за да не създавате впечатление у детето, че светът е ужасно място - все пак искате те да са любопитни и заинтригувани
- детето може да е уплашено само защото някой съученик му е казал, че може да умре - не го омаловажавайте, това е съвсем реален страх. Ако му кажете "Няма страшно, всичко ще е окей", ефектът ще е минимален - изслушайте го, кажете му нещо като "О, това звучи доста плашещо, виждам го и изписано на лицето ти" и разкажете лична история от своето детство как сте се страхували. Не настоявайте непрекъснато да се говори по темата - оставете детето да се успокои, можете да поговорите вечерта отново
- съобразете се с възрастта и познанията на детето. Може да му кажете "Има различни вируси, както когато те боли коремът или гърлото, коронавирусът е друг тип вирус", но ако е по-напреднало върви и разговор за различието от настинката, за усилията на хората и "лекарите, които са умни хора", да спрат разпространението и да лекуват болните, като може да се завърши с "Ако някога те интересува нещо, питай мен"
Как да обясняваме на децата за коронавируса
Reuters
- няма начин, когато всички говорят за миене на ръцете по 20 пъти на ден, да не включите и децата - да го правят преди и след хранене, когато ходят до тоалетната, след като са излизали навън, издухали са си носа или са си бъркали в устата. Кажете им и да не пропуснат да ги подсушат след това
- как да запомнят колко дълго трябва да си мият ръцете - лесно е: като изпеят 2 пъти песничката Happy Birthday
- не всички санитарни препарати са подходящи и за малките - обикновено трябва да се изчака тези препарати да изсъхнат, за да избият микробите, докато децата са нетърпеливи и тичат да грабнат играчка или да прегърнат друго дете. Затова обикновеното миене на ръцете със сапун е за предпочитане, но когато е невъзможно, и санитарни препарати са подходящи
- а защо миенето на ръце да не бъде превърнато в игра - от това дори става състезание: побеждава този, който ги търка най-дълго или прави най-хубавата сапунена пяна
- не е лесно дори възрастен да научиш да не си пипа лицето, та камо ли дете, но и за това има съвет: "Помниш ли приятелчето ти, че се разболя миналата седмица? Човешко е да се боледува, но ако си пипаш носа, по пръстите ти полепват сополи, а те разнасят микроби по приятелите ти"
Как да обясняваме на децата за коронавируса
Reuters
- затварянето на детската градина понякога е разочароващо за децата, но можете да ги успокоите с нещо като "Разни гадни буболечки щъкат насам-натам и ще няма да мърдаме от дома, докато не почистят хубаво детската градина". Представете следващите няколко дни като чудесна възможност да сте си вкъщи, за да се забавлявате, а не да скучаете. Разбира се, това изисква известна подготовка - вървете да купите някакви настолни игри или материали за изрязване, лепене, рисуване...
- под карантина нещата стават по-сложни, защото и за децата тя е много необичаен режим. Препоръката е максимално да се поддържа обичайното всекидневно поведение, без да се забравя, че за малките трябва да се измислят достатъчно физически упражнения и игри, както и да се задържа вниманието им встрани от тревожни мисли - например чрез писане и рисуване в "Дневник, когато бях под карантина";
И да не забравяме - родителите трябва да се наслаждават на предоставената възможност да са по-дълго с децата си и заедно да се забавляват и разговарят, а не да изпадат в нервен срив.