Всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст сочат данните от ново представително проучване на УНИЦЕФ България. Най-срещаната форма е емоционалното насилие (45,9%), а общо 13% от всички участници в проучването съобщават, че са били подложени едновременно и на физическо, емоционално и сексуално насилие. Най-проблематичен за изследователите е фактът, че съществува разминаване между разбиранията на възрастните и децата за това какво е насилие, както липсата на координация между отделните институции.

Изследването е проведено както сред деца и младежи от 13 до 25 години, така и сред възрастни сред които учители, социални работници, прокурори и съдии, здравни специалисти и полицейски служители.

Емоционалното насилие е много по-разпространено в училище или в общността, отколкото в семейната среда, сочи проучването. Тази тенденция се потвърждава и от данните, че младежите стават жертва на насилие най-вече от свои връстници (38,3%) и в общността (37,6%). За сравнение близо 31% от децата биват подложени на насилие в семейна среда. По-често жертви на физическо насилие стават момчетата, докато момичетата са най-уязвими към сексуално насилие - 1 от 5 момичета съобщава, че е било жертва на сексуално насилие (при момчетата данните показват 1 на всеки 10).

Всяко трето дете (34.8%) посочва, че се чувства в опасност където и да се намира - и у дома, и в училище, и в общността.

Децата, преживели която и да е форма на насилие, съобщават по-често, че пушат, употребяват алкохол и наркотици, а също така по-често упражняват насилие над други деца. Чувството за опасност у дома оказва най-сериозно въздействие върху благосъстоянието им: 64% от децата, които посочват, че се чувстват в опасност у дома, имат ниско ниво на благосъстояние.

Проучването показва, че най-уязвими към всички видове насилие са децата в неравностойно положение, като например тези с увреждания, от по-бедни семейства или ромски или турски произход. Те са и относително по-малко запознати с възможностите за търсене на помощ в случаи на насилие в сравнение с другите деца.

Изследването прави и обстойна оценка на капацитета на специалистите, работещи с деца, и установява, че имат различно разбиране за това доколко насилието над деца е сериозен проблем в България, както и различно разпознаване на признаците за насилие или злоупотреба. Данните показват, че между 50% и 85% от са преминали през обучения по темата, но въпреки това остават неуверени в познанията си за идентифициране на случаи на насилие.

Относително голям процент (90-97%) са запознати със задълженията си да подават сигнали при случаи на насилие, а между 70 и 93% съобщават, че имат механизъм за подаване на сигнал в институциите, в които работят. Въпреки високите проценти на информираност съществуват и редица пречки в борбата срещу насилието над деца. Специалистите посочват, че най-основните проблеми са липсата на ресурси и сериозното работно натоварване, водещи до високи нива на стрес и текучество на персонала; липса на обучения, супервизия и конкретни насоки за реакция, както и неосведоменост за съществуващото законодателство, координационни

механизми и протоколи.